Общество за македонорумънска култура
| Общество за македонорумънска култура | |
 „Македония на македонците“, мемоар на Обществото от 1917 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Друго име | Societatea de Cultură Macedo-Română |
| Акроними | SCMR |
| Тип | културно-просветна организация |
| Основана | 23 септември 1878 г. |
| Положение | съществуваща |
| Седалище | Букурещ |
| Езици | румънски |
| Сайт | scmr.ro |
| Общество за македонорумънска култура в Общомедия | |
Общество за македонорумънска култура (на румънски: Societatea de Cultură Macedo-Română) е румънска неправителствена организация, имаща за цел поддържането на езика и културата на арумъните (македонорумъните).[1]
Организацията е основана на 23 септември 1878 година в Румъния. Сред членовете основатели на организацията са представители на румънското духовенство – митрополит Калиник Миклеску, епископите Йосиф Георгян и Атанасие Стоенеску, политици - Димитрие Братиану, Димитрие Гика, Йон Гика, Йон Къмпиняну, Константин Порумбару, Константин А. Розети, Константин Ф. Робеску, университетски професори - Тит-Ливиу Майореску, Георге Киту, Василе Урекя, писатели - Василе Александри, Якуб Негруци, арумъни, установили се на север от Дунава - Менелас Германи, Йордаке Гога, Анастасие Бертолиану.[2] На 15 април 1880 година румънският парламент признава организацията за юридическо лице.[3]
Пръв председател на Обществото е митрополит Калиник Миклеску. От 1892 до 1902 организацията се ръководи от Василе Урекя, а след това до 1914 година от лекаря Леонте Анастасиевич.[3]
Членове на Обществото са арумънският писател и публицист Николае Папахаджи от Авдела, Гревенско, арумънският търговец, архитект и общественик Георге Гюламила от Гопеш, Битолско, арумънският писател и общественик Чезар Папакостя от Маловище, Битолско, арумънският историк и поет Георге Мурну от Доляни, Берско, арумънският латинист, общественик и писател д-р Юлиу Валаори от Москополе и други.[4]
В 1912 година, по време на Балканската война, Обществото публикува мемоар, озаглавен „Македония на македонците“, в който настоява за автономна Македония по швейцарски образец, тъй като областта е етнически многообразна – арумъни, българи, турци, албанци, гърци и прочее. Мемоарът е преиздаден по връме на Първата световна война в 1917 година в Стокхолм.[5]
Обществото съществува до Втората световна война. След демократичните промени в 1990 година е възстановена и неин пръв председател става Атанасие Наста. В 2009 година тържествено празнува 130 години.[6] Сред изданията на Обществото са „Македонорумънски албум“ (1880), „Екоул Мачедонией“ (1903 - 1906), „Ревиста Мачедонией“ (1905 - 1906), „Курие де Балкан“ (1904 - 1911), „Алманахул Мачедоромън“ (1992).[7][8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Neagu, Doru M. Societatea de Cultură Macedo-Română 1879 - 1948. Doctorat. Rezumat. Târgovişte, Ministrul Educaţiei Naţionale. Universităţii „Valahia“ din Târgovişte. IOSUD – Şcoala Doctorală de Ştiinţe Economice şi Umaniste. Domeniul: Istorie, 2014. Посетен на 19 януари 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Neagu, Doru M. Societatea de Cultură Macedo-Română 1879 - 1948. Doctorat. Rezumat. Târgovişte, Ministrul Educaţiei Naţionale. Universităţii „Valahia“ din Târgovişte. IOSUD – Şcoala Doctorală de Ştiinţe Economice şi Umaniste. Domeniul: Istorie, 2014. с. 4-5. Посетен на 19 януари 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б Neagu, Doru M. Societatea de Cultură Macedo-Română 1879 - 1948. Doctorat. Rezumat. Târgovişte, Ministrul Educaţiei Naţionale. Universităţii „Valahia“ din Târgovişte. IOSUD – Şcoala Doctorală de Ştiinţe Economice şi Umaniste. Domeniul: Istorie, 2014. с. 5. Посетен на 19 януари 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Общество за Македонорумънска култура - "Makedonia Al Makedoniani; expozo da La Kulturala Societo Makedonian-Rumaniana", Stockholm, 1917 година // Библиотека „Струмски“. Посетен на 19 януари 2017.
- ↑ Makedonia Al Makedoniani: expozo da La Kulturala Societo Makedonian-Rumaniana. Stockholm, Wilhelmssons Förlag, 1917. Посетен на 19 януари 2017.
- ↑ Telegraf, Miercuri, 23 Septembrie 2009. Societatea de Cultură Macedo-Română, la ceas aniversar
- ↑ Pariza, Maria. Presa aromane in date, www.proiectavdhela.ro
- ↑ Neagu, Doru. Din Activitatea Social-Culturală a Societăţii de Cultură Macedo-Romăna în Secolul al XIX-lea, în: Anuarul Muzeului Literaturii Romăne, Iaşi, Anul IV, 2011, 45 - 53.[неработеща препратка]
