Георге Мурну
| Георге Мурну George Murnu | |
| румънски историк и поет | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 ноември 1957 г.
|
| Учил в | Букурещки университет |
| Партия | Желязна гвардия |
.JPG){kind=spacer}
Георге Мурну (на румънски: George Murnu; на арумънски: Ioryi al Murnu) е румънски археолог, историк, поет и преводач от арумънски произход, академик на Румънската академия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1868 година в колибите Брази на берското влашко село Доляни в семейството на румънския учител Йоан Георгиаде Мурну и Екатерина Смичеянул.[1] Учи в румънско начално училище, в гръцката гимназия в Ксанти и в румънската гимназия в Битоля и в Букурещкия университет. В 1893 година на 25 години Мурну става преподавател в университета в Яш и след това с държавна стипендия заминава за специализация в Мюнхен. След като защитава докторат по филология се връща в Румъния. Мурну оглавява катедрата по археология в Букурещ. В 1909 година става ръководител на Националния археологически музей в Букурещ.
В 1911 година в Букурещ заедно с Йон Фоти издава „Ревиста Балканика“.[2] Мурну е член на Обществото за македонорумънска култура. В 1912 година подписва мемоара на Обществото „Македония на македонците“, с който се иска Автономна Македония, тъй като областта е етнически многообразна.[3] Един от представителите на македонските власи на Лондонската конференция от 1912 – 1913 година.[4]
Мурну превежда „Одисея“ и „Илиада“ на румънски. Пише поезия (буколики) и на румънски и на арумънски.
Привърженик е на крайнодясната Желязна гвардия и близък приятел с ръководителя на сепаратисткия Римски легион Алкивиад Диаманди. Избран е за член на Румънската академия.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Йоан Мурну (1848 – 1921) | |||||||||||||||||||||||||
| Ари Мурну (1881 – 1971) | Георге Мурну (1868 – 1957) | ||||||||||||||||||||||||
| Йон Лучиан Мурну (1910 – 1981) | |||||||||||||||||||||||||
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Istoria românilor de la Pind. Vlahia Mare (980 – 1259), Bucureşti 1913 (История на румънците в Пинд. Велика Влахия (980 – 1259))
- Bair di cãntic armãnescu, Bucureşti 1932 (поезия)
- Românii din Bulgaria medievală (Румънците в Средновековна България)
- Studiu asupra elementului grec ante-fanariot în limba română (Есе върху предфанариотските гръцки елементи в румънския)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Crispedia.ro
- ↑ Pariza, Maria. Presa aromane in date, www.proiectavdhela.ro
- ↑ Makedonia Al Makedoniani: expozo da La Kulturala Societo Makedonian-Rumaniana. Stockholm, Wilhelmssons Förlag, 1917. с. 15. Посетен на 19 януари 2017.
- ↑ Cuvata, Dina. Scriitori armãneshtsã, Scopia 2001, p. 54 – 55.
|
