Оберон (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оберон.
 | |
| Оберон заснет от апарата Вояджър 2 | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Хершел |
| Дата | 11 януари 1787 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Голяма полуос | 583 519 km |
| Ексцентрицитет | ~0,0016 |
| Орбитален период | 13,463234 дни |
| Инклинация | ~0,7° |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1522,8 km |
| Площ | 7 800 000 km2 |
| Маса | 3,014×1021 kg |
| Средна плътност | 1,63 g/cm³ |
| Повърхностна гравитация | 0,346 m/s2 |
| Период на въртене | неизв. |
| Наклон на оста | неизв. |
| Албедо | 0,24 |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Оберон е най-външният от големите спътници на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. Понякога спътникът е обозначаван и като Уран IV. Той е втори по големина и маса Уранов спътник и деветият най-масивен в Слънчевата система.[1] Оберон се намира извън магнитосферата на планетата.
Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Възможно е наличие на воден слой на границата между мантията и ядрото. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят, е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. Покрит е от множество кратери, които могат да достигнат до 210 km в диаметър. Вероятно Оберон е създал акреционен диск около Уран след формирането му.
Към 2009 г. Урановата спътникова система е изучавана само веднъж от сондата Вояджър 2 през януари 1986 г. Космическият апарат е направил няколко снимки, които позволяват картографиране на около 40% от повърхността му.
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]Оберон е открит на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел, същата година, в която той открива най-големия спътник на Уран - Титания. По-късно съобщава за още 4 спътника, които се оказват погрешни наблюдения. Забележително е, че 50 години след Хершел, Оберон и Титания няма да бъдат наблюдавани от никой друг. Днес Оберон може да бъде наблюдаван от Земята с аматьорски телескоп.[2]
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]Името Оберон както и имената на другите четири големи спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел, през 1852 г. по молба на Уилям Ласел, който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел (виж тук за повече информация). Оберон носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ“, също както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Оберон бива наричан Уран 4.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2, който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.
Оберон се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Повърхността на спътника е стара и се наблюдават многобройни кратери при липса на геологична активност. Наличен е тъмен материал с неизвестен състав, покриващ дъното на повечето кратери.
Учените са установили следните геологични черти на Оберон: пропасти и кратери
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Спътниците по-масивни от Оберон са: Луната, четирите Галилееви спътници, Титан, Титания и Тритон. Вижте JPLSSD. за допълнителна информация.
- ↑ The Nine Planets Solar System Tour.
| |||||||||||||||||
