Миранда (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Миранда.
| |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Герард Кайпер |
| Дата | 16 февруари 1948 г. |
| Орбитални параметри (епоха J2000) | |
| Среден орбитален радиус | 129 872 km |
| Ексцентрицитет | ~0,0013 |
| Орбитален период | 1 ден 9 часа 55 мин. 25 сек. |
| Инклинация | 4,34° |
| Естествен спътник на | Уран |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 471,6 km |
| Площ | 698 357 km2 |
| Маса | 6,59×1019 kg |
| Средна плътност | 1,20 g/cm3 |
| Повърхностна гравитация | 0,079 m/s2 |
| Период на въртене | 1 ден 9 часа 55 мин. 25 сек. (синхронен) |
| Наклон на оста | неизв. |
| Албедо | 0,34 |
| Повърхностна температура | 86 K |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
Миранда е петият по големина естествен спътник на Уран. Открит е през 1948 г. от холандско-американския астроном Герард Кайпер в обсерваторията във Форт Дейвис. Носи името на дъщерята на Просперо от пиесата на Уилям Шекспир „Бурята“. Като алтернатива се употребява означението Уран 5.
Единственият апарат, посетил Миранда, е Вояджър 2, който премина през урановата система през януари 1986 г. По време на наблюденията е заснето южното обърнато към Слънцето полукълбо на спътника. По добро стечение на обстоятелствата Вояджър преминава близко до Миранда и заснема необичайната ѝ геология.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]
За повърхността на Миранда се счита, че е съставена предимно от лед, в допълнение със силикатни скали и органични съединения от групата на метана. Наблюдават се каньони с дълбочина, достигаща 20 километра, и местности със силно насечен терен, свидетелстващи за интензивна геологична активност в миналото.
За обширните набраздени образувания, наречени корони, се счита, че са се образували от издигания на по-топъл от заобикалящия го материал лед към повърхността.[1][2] За геологичните явления се счита, че се подхранват от топлината, породена от приливните сили на Уран. Според една спекулативна теория в миналото си Миранда е била ударена от масивен обект, причинил отчупване и разместване на части от повърхността ѝ, формирайки сегашния пресечен терен.
Инклинацията на Миранда от 4,34° е необичайно голяма, имайки предвид малкото разстояние до Уран. Възможно е в миналото спътникът да е бил в 3:1 орбитален резонанс с Умбриел, причина за допълнително загряване на вътрешността и интензивна геологична активност.[3]
На Миранда се наблюдават следните геологични образувания:
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pappalardo, R. T. Extensional tilt blocks on Miranda: Evidence for an upwelling origin of Arden Corona // Journal of Geophysical Research 102 (E6). Elsevier Science, 25 юни 1997. DOI:10.1029/97JE00802. с. 13,369 – 13,380. Архивиран от оригинала на 2012-09-27.
- ↑ Chaikin, Andrew. Birth of Uranus' Provocative Moon Still Puzzles Scientists // Space.Com. Imaginova Corp., 16 октомври 2001. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2001. Посетен на 26 януари 2009.
- ↑ Tittemore, W. C. и др. Tidal evolution of the Uranian satellites III. Evolution through the Miranda-Umbriel 3:1, Miranda-Ariel 5:3, and Ariel-Umbriel 2:1 mean-motion commensurabilities // Icarus 85 (2). Elsevier Science, June 1990. DOI:10.1016/0019-1035(90)90125-S. с. 394 – 443.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Герард Кайпер, „Петият спътник на Уран“, PASP 61 1949 г. страница 129
- ((en)) Изгледи от Слънчевата система
- ((en)) Информация за Миранда
| |||||||||||||||||
