Николица Македонски
| Николица Македонски | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Николица (Никола) (Хаджи)Македонски (на сръбски: Никола Ђуришић) е хайдутин и революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание, служил и на сръбското и на турското правителство.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във влашкото село Гопеш. След Берлинския договор при избухването на Кресненско-Разложкото въстание Николица Македонски идва в района на въстанието с чета от Западна Македония. Формира конна чета от македонски българи и доброволци от свободното Княжество с помощник Коста Николов от Тетово. Избран е за стотник, но през януари 1879 година е отстранен, заради разногласия с ръководството на въстанието.[2][3][4]
| Чета №7 на Николица Хаджимакедонски, Падеж, 20 март 1879 | ||||
|---|---|---|---|---|
| Чин | Номер | Име | Селище | |
| войвода | 1. | Николица х. Македонски | Тетово | |
| байрактар | 2. | Тале Димков | Битолско | |
| 3. | Ангел Танасов | Битолско | ||
| 4. | Раде Илиев | Белград | ||
| 5. | Вельо Наумов | Битол | ||
| 6. | Бойко Христов | Скопия | ||
| 7. | Георгий Константинов | Прилеп | ||
| 8. | Мицко Петрев | Кичево | ||
| 9. | Стоян Колев | Загора | ||
| 10. | Тоне Стоянов | Кратово | ||
| 11. | Савво Велинов | Кичево | ||
| 12. | Петър Илиев | Битоля | ||
| 13. | Георгий Ненков | Граница | ||
| 14. | Косте Блажев | Скопия | ||
| 15. | Велко Колев | Русчук | ||
| 16. | Христо Трайков | Велес | ||
| 17. | Иван Василов | Берковица | ||
| 18. | Величко Иванов | Татар Пазарджик[5] | ||
| 19. | Димитрий Кръстов | Скопия | ||
| 20. | Ангел Димитриев | Битолско | ||
| 21. | Христо Кузманов | София | ||
| 22. | Коста Христов | Крушево | ||
| 23. | Савво Ценков | |||
| 24. | Милан Давидов | |||
| 25. | Христо Димов | Битоля | ||
| 26. | Георгий Димев | Битоля | ||
| 27. | Спас Иванов | Велес | ||
| 28. | Младен Блажев | Призрен | ||
| 29. | Михаил Захариев | Кочани | ||
| 30. | Михаил Илиев | Кочани | ||
| 31. | Димитрий Стоев | Бобошево | ||
| 32. | Спасо Кръсов | Скопско | ||
| 33. | Никола Радов | Босна | ||
| 34. | Кръсто Иванов | Паланка | ||
| 35. | Цеко Първанов | Лом | ||
| 36. | Ангел Петрев | Лом | ||
| 37. | Георгий Първанов | Лом | ||
| 38. | Константин Ценев | Лом | ||
| 39. | Стефан Серафим | Казанлък | ||
| 40. | Инглез Глозие | |||
| 41. | Стоян Иванов | Радомир | ||
| 42. | Евстати Груев | Лом | ||
| 43. | Иван Стоянов | Битоля | ||
| 44. | Симеон Пенев | Русчук | ||
| 45. | Иван Ненов | Русчук | ||
| 46. | Петър Георгиевски | Княжевъц | ||
| 47. | Петър Иванов | Битол | ||
| 48. | Петър Радев | Църна гора | ||
| 49. | Юван Григориев | Белоград[6][7] | ||
През 1879 година и след това е на сръбска служба, за известно време се установява във Враня, където през 1879 година въоръжава четата на Мицко Кръстев преди преминаването на македонската граница.[8] По-късно е в Косово. След конфликт със сръбското правителство за пари[1] и със сърби от Прищина приема исляма и името Омер. В 1882 година е основен информатор и свидетел в дело пред военен съд срещу местни християни. Отличен е от султана и получава пари, за да извърши поклонническо пътуване до Мека.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 62. (на сръбски)
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, с. 88 - 89.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 534.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 271.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 296.
- ↑ Белград или Белоградчик.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 297.
- ↑ Јагодић, Милош. Мицко Крстевић: Писма из битољског затвора (1897-1899), Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 354, 359., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 15 март 2017
- ↑ Јагодић, Милош. Два извештаја Артура Еванса о Старој Србији из 1883. Године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXX, Београд 2009, с. 85., архив на оригинала от 10 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151010075649/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS30(2009).pdf, посетен на 15 март 2017
