Никола Чудов
| Никола Чудов | |
| български революционер | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 1907 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Исай Чудов |
Никола Исаев Чудов е български просветен деец, писател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Чудов е роден в 1865 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Завършва три класа в Охрид, но поради липса на средства прекъсва образованието си. Работи като писар в Охридската митрополия и учителства в Охридско, Стружко и Дебърско. Дейно участва в дружеството „Свети Климент Охридски“, основано в Охрид в 1885 година. В 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на дружеството Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Пасхов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. След 1889 година Чудов е учител в Галичник.[2]
Чудов активно участва в охридския комитет на ВМОРО.[1]
Никола Чудов е автор на песни. Негова известна песен е тази за Кочеджика, който е засаден на 16 април 1886 година по повод 1000 години от смъртта на свети Методий. Автор е и на поема за българския екзархийски владика Синесий Охридски.[1] Чудов умира в 1907 година в Охрид.[1] Синът му Исай Чудов също е революционер и литературен творец.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень VIII (1 (71). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 12.
