Направо към съдържанието

Климент Заров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския революционер. За архитекта от Република Македония вижте Климент Заров (архитект).
Климент Заров
български революционер
Роден
1848 г.
Починал
октомври 1915 г. (67 г.)

Климент Велянов Заров с псевдоним Чучупейков[1][2] е български предприемач и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Климент Заров е роден през 1848 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония в семейството на търговеца Велян (1815 - 1862) и Деспина Зарови. Произхожда от много стария охридски род Зарови (Зариови). Възрожденецът Кузман Шапкарев споменава семейството

„ Зариовцы, стара и значителна на старо време кукя, отъ коя Патриарси и Владици излегвеле[3] “

През 1886 година на Илинден в дома му в Горна Порта в Охрид той и част от членовете на дружеството „Свети Климент Охридски“ Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Пасхов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Дружеството изпраща Климент Заров в София да образува клон от същото между охридчани с цел да подпомагат бедните ученици с учебници. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища и да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници. Климент Заров е активен деец срещу сръбската и гръцката пропаганда в Македония.[4]

В 1887 година издава в София „Карта на град Охрид и околността му“, на която е и автор. Пътува в България (1887, 1889-1890), Сърбия (1889), Русия (1889) и Румъния (1890), за да събира дарения за охридските български училища.

Климент Заров влиза във ВМОРО още в 1894 година. В края на 1901 година е избран за член на Охридския околийски революционен комитет. Заров изготвя проекта за знамето на охридските въстаници което днес се пази в Националния военноисторически музей в София. Занимава се с търговия и притежава фабрика за преработка на риби, продавани в Османската империя, България, Сърбия, Австрия и другаде. Климент Заров е председател на Българската матица в Охрид, основана на 22 юли 1912 г.

Убит е в 1915 година от сръбските власти по пътя Охрид – Дебър.[5]

Климент Заров е женен за Фания Кецкарова (1863 - 1884), а след смъртта ѝ се жени за Аспасия от Поградец.

През 1942 година, синът му Иван Заров е член на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“.[6]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
  3. ↑ Из Принос към историята на просветното дело в Македония. Една автобиография на Кузман Шапкарев от 1864 г. (по изданието на Иван Снегаров Македонски Преглед, г. III. кн. 2, София, 1927, стр. 58
  4. ↑ Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень VIII (1 (71). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 12 - 13.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 59.
  6. ↑ Стоянова, Р. Охридска общоградска фондация „Св. Климент Охридски“ // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 18 февруари 2024 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Климент_Заров&oldid=12407236“.