Направо към съдържанието

Никола Пасхов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Пасхов
български революционер

Роден
Починал
1 март 1932 г. (70 г.)

Никола Стефанов Пасхов или Пасков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пасхов е роден на 1 януари или 1 февруари 1862 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Племенник е на Кузман Шапкарев. В 1879 година отива в Дупница и учи в местната учителска семинария, а след закриването и в 1881 година се премества в Кюстендилската реална гимназия, където през 1883 година завършва V гимназиален клас. В периода 1885 – 1891 година работи като учител в Охрид и Струга, през което време описва запазените черковни и други старославянски надписи в областта и ги изпраща на Марин Дринов. По това време активно се бори със сръбската пропаганда в Македония. В автобиографията си разказва за опасностите, които среща по това време:

С знанието на местната власт, аз често обикалях българските училища и селата, а това въодушевяваше, както учителите, също и населението. При обиколките си не веднъж съм бивал прицелна точка на сръбските агенти, обаче, винаги лавирах с маршрута, даже и пред българските учители и селяни, без да могат да знаят, пътя и селото, които имах предвид да споходя на идния ден.[1]

През 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на дружеството „Свети Климент Охридски“ Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[2]

След това е секретар на българската митрополия в Битоля. Отново работи като учител от 1893 година в Куманово, Воден, Костур,[3] Ениджевардар, Кукуш и други. В края на 1893 година, докато е главен учител на българските училища в Куманово, става член на ВМОРО.[4] От 1903 до 1904 година, като учител в Гевгели, е член на околийския комитет на ВМОРО.

След Младотурската революция в ранната есен на 1908 година е изпратен от София за околийски екзархийски училищен инспектор в Лерин. Пасхов организира в Лерин български конституционен клуб, на който е избран за председател, а Анастас Митрев за секретар.[5][6]

При избухването на Балканската война в 1912 година Пасхов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 11-а сярска дружина. Носител е на кръст „Свети Александър“ VI степен.[7]

Умира на 1 март 1932 година в Луковит.[8][9]

Женен е за Хрисанта, дъщеря на Антон Митанов. Техен син е видният български хирург Наум Пасхов.

  1. Автобиографически бележки изъ живота на Н. Пасховъ // Илюстрация Илиндень 9-10 (49-50). Илинденска организация, Септемврий-Октомврий 1933. с. 30 - 32.
  2. Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень VIII (1 (71). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 12 - 13.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  4. Ш. Изъ дневника на Н. Пасковъ // Илюстрация Илиндень 4-5 (64-65). Илинденска организация, Февруарий-Мартъ 1935. с. 18.
  5. Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 53. (на македонска литературна норма)
  6. „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124 – 125.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 346.