Никола Пасхов
Никола Пасхов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Никола Стефанов Пасхов или Пасков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пасхов е роден на 1 януари или 1 февруари 1862 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Племенник е на Кузман Шапкарев. В 1879 година отива в Дупница и учи в местната учителска семинария, а след закриването и в 1881 година се премества в Кюстендилската реална гимназия, където през 1883 година завършва V гимназиален клас. В периода 1885 – 1891 година работи като учител в Охрид и Струга, през което време описва запазените черковни и други старославянски надписи в областта и ги изпраща на Марин Дринов. По това време активно се бори със сръбската пропаганда в Македония. В автобиографията си разказва за опасностите, които среща по това време:
„ | С знанието на местната власт, аз често обикалях българските училища и селата, а това въодушевяваше, както учителите, също и населението. При обиколките си не веднъж съм бивал прицелна точка на сръбските агенти, обаче, винаги лавирах с маршрута, даже и пред българските учители и селяни, без да могат да знаят, пътя и селото, които имах предвид да споходя на идния ден.[1] | “ |
През 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на дружеството „Свети Климент Охридски“ Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[2]
След това е секретар на българската митрополия в Битоля. Отново работи като учител от 1893 година в Куманово, Воден, Костур,[3] Ениджевардар, Кукуш и други. В края на 1893 година, докато е главен учител на българските училища в Куманово, става член на ВМОРО.[4] От 1903 до 1904 година, като учител в Гевгели, е член на околийския комитет на ВМОРО.
След Младотурската революция в ранната есен на 1908 година е изпратен от София за околийски екзархийски училищен инспектор в Лерин. Пасхов организира в Лерин български конституционен клуб, на който е избран за председател, а Анастас Митрев за секретар.[5][6]
При избухването на Балканската война в 1912 година Пасхов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 11-а сярска дружина. Носител е на кръст „Свети Александър“ VI степен.[7]
Умира на 1 март 1932 година в Луковит.[8][9]
Женен е за Хрисанта, дъщеря на Антон Митанов. Техен син е видният български хирург Наум Пасхов.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Автобиографически бележки изъ живота на Н. Пасховъ // Илюстрация Илиндень 9-10 (49-50). Илинденска организация, Септемврий-Октомврий 1933. с. 30 - 32.
- ↑ Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско // Илюстрация Илиндень VIII (1 (71). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 12 - 13.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
- ↑ Ш. Изъ дневника на Н. Пасковъ // Илюстрация Илиндень 4-5 (64-65). Илинденска организация, Февруарий-Мартъ 1935. с. 18.
- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124 – 125.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 346.
- Дейци на ВМОРО
- Членове на дружество „Св. Климент Охридски“ (1885 – 1890)
- Български революционери от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Македоно-одрински опълченци
- Родени в Охрид
- Носители на орден „Свети Александър“
- Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Учители в Костурското българско училище
- Починали в Луковит