Никола Харлаков
| Никола Харлаков | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална Априловска гимназия |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС | |
Никола Иванов Харлаков с псевдоними Виенски, Сари къна и Янтарски[1] е български политически деец, публицист, участник в левицата на македонското освободително движение.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 5 март 1874 година в Габрово, където завършва Априловската гимназия. Още като ученик става член на местната социалистическа дружинка. Завършва естествени науки в Киев. След завръщането си работи като учител в Педагогическото училище в Лом, но заради разпространяването на социалистически идеи са му отнети завинаги учителските права.
Включва се във ВМОК и редактира вестника на комитета „Реформи“. Отдава се на активна политическа дейност. Член на ЦК на БРСДП (тесни социалисти) и неин представител в Международното социалистическо бюро и секретар на Общия синдикален работнически съюз.
През 1905 година оформя групата на анархо-либералите, които са изключени от редовете на партията. Включва се в левицата на ВМОРО и става един от идеолозите ѝ. Поставя начало на съюза „Пролетарий“ и редактира неговото списание „Пролетарий“ (1905 – 1908). През 1908 година съюзът се влива в БРСДП (широки социалисти).
Заедно с Павел Делирадев и Ангел Томов издава списание „Начало“ първо в София, а после в Солун.[2]
Взема участие в Балканските войни 1912 – 1913 година и в Първата световна война (1915 – 1918). Поради противоречия с ръководството на БРСДП (обединена) през 1915 година е отстранен от нейните редове. Депутат в XVI и XVII ОНС (1913 – 1919), от 1916 година като независим социалист. През 1919 година по негова инициатива е създадена Работническа комунистическа партия, която в началото на 1920 година се влива в БКП (тс). Членува в Македонската федеративна организация.
След държавния преврат на 9 юни 1923 година емигрира в СССР, а след това във Виена. Като представител на БКП[3] съдейства за подписване на Майския манифест.[4]
Включва се във ВМРО (обединена). Главен редактор (1924 – 1927) на печатния орган на Балканската комунистическа федерация „Федерасион Балканик“.[5] Редактира и редица други вестници и списания: „Учителски другар“, „Начало“ и други.
Умира в Москва на 23 юни 1927 година.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 207 – 208.
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.124.
- ↑ Дечо Добринов – Тодор Александров. Легендарният водач на ВМРО, стр. 39.
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.3 / 18 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 497 – 498.
|
