Иван Харлаков
| Иван Харлаков | |
| български офицер | |
| Роден |
1888 г.
|
|---|---|
| Починал | 1945 г.
|
| Военна служба | |
| Звание | капитан |
Иван Петров Харлаков e български офицер, капитан.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 март 1888 година в Габрово. Завършва Школа за запасни офицери, като запасен подпоручик през 1910 година. На действителна служба, като подпоручик е от 1913 година. Участва във войните за национално обединение. Участва в преврата през юни 1923 година и в потушаване на съпротивата в Пазарджишко, като командир на военно подразделение, което залавя Александър Стамболийски и го предава на чета на Вътрешната революционна македонска организация, която го убива по най-жесток начин.[1] Участва и в потушаването на Септемврийското въстание през същата година. По-късно става неудобен за правителството. Уволнен и преминава в запаса през 1928 година. Впоследствие емигрира в Западна Европа, където живее под чужда самоличност. През 40-те години се завръща в страната. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян през 1945 г.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Първостепенни свидетелства за убийството на Александър Стамболийски // Сите българи заедно. Посетен на 31 юли 2020 г.
- ↑ Днес +: Трагедията на Велики четвъртък: Атентатът в катедралата “Свети Крал” на 16 април 1925 г. 16.04.2011
- Български капитани
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български националисти
- Юнско въстание
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Жертви на Народния съд
- Родени в Габрово
- Починали в София