Никола Сарафов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Сарафов.
| Никола Сарафов | |
| български офицер | |
| Звание | Подполковник |
|---|---|
| Години на служба | 1919 – 1946 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Артилерия |
| Военно формирование | 50-и пехотен полк 20-и пехотен полк 18-а пехотен полк 9-а пехотна дивизия |
| Командвания | 48-и пехотен полк |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Никола Стефанов Сарафов е български офицер, подполковник, военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 16 септември 1898 година в Търново. През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и служи в 50-и, 20-и и 18-и пехотен полк. По-късно служи в 3-ти пограничен участък, а от 1928 година с Министерска Заповед №149а е назначен за командир на нестроева рота от 4-ти пограничен сектор. На 15 юни 1928 е произведен в чин капитан. През 1931 г. с МЗ №39 служи в Търновската окръжна пеша жандармерия, и същата година с МЗ №203 е назначен за помощник-началник на Бургаското военно окръжие. Две години по-късно с МЗ №198 е назначен за командир на рота от Пехотната школа и през 1935 г. с МЗ №116 е началник на подучастък от 4-ти пограничен участък, след което от 1936 г. с МЗ №115 отново е командир, но този път на картечна рота от Пехотната школа. През 1937 г. отново е назначен на служба в Пехотната школа (МЗ №124). В началото 1938 г. с МЗ №14 майор Сарафов и изпратен в София като командир на рота от Военното училище.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Сарафов е командир на военна полицейска дружина (1942), след което от 1943 г. поема командването на 48-и пехотен полк, част от Пета армия, разположен в Струмица, където освен тази длъжност изпълнява и длъжността на началник на Струмишкия гарнизон. На 9 септември 1944 година от Попчево командирът на Струмишкия партизански отряд Боро Поцков телеграфира на подполковник Сарафов да предаде властта на партизаните.[1] След среща на българските офицери с партизаните двете страни се уговарят партизаните да влезнат на 11 септември в град Струмица. На 17 септември полкът напуска града и заминава към старите предели на България. От 1945 Сарафов служи в 9-а пехотна дивизия и като началник на отделение в Главното интенданство. Уволнен е през 1946 година.[2]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Подполковник Никола Сарафов е женен с две деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1936)
- Подполковник (6 май 1940)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 524. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 127
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
