Никола Робев
| Никола Робев | |
| български възрожденец | |
 | |
| Роден |
1831 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Никола Робев в Общомедия | |
Никола Анастасов Робев е български общественик и търговец, деец на Българското възраждане в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Робев е роден в 1831 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден е в известната възрожденска фамилия Робеви, син на Анастас Робев и брат на Димитър Робев, а Ангел Робев му е чичо. Учи в гимназия в Атина. Работи като търговец във фамилната компания „Братя Робеви“, като от 1865 година е ръководител на централата ѝ в Битоля до закриването ѝ. Включва се активно в борбата на македонските българи против гръцките фанариоти. Никола Робев подпомага българското просветно и църковно дело в Битоля и в родния му град. Той съдейства на много деца да учат в солунските гимназии. Робев влиза в преписка с видни възрожденски дейци например с Димитър Миладинов, Григор Пърличев и други.
След 1878 година е член на вилаетския съвет в Битоля, на търговския съд и на битолския съд.[2] С помощта на Робев на 4 декември 1888 година битолският валия Халил Рифат паша издава емир за откриване на костурското българско училище.[3] Умира на 17 юли 1906 година в Битоля.[4]
Никола Робев умира на 17 юли 1906 година в Битоля.[5] Женен е за Мария П. Радева (1858), дъщеря на видния битолски гражданин Димко Радев. Негов син е доктор Константин Николов Робев. Има още трима сина - Антон (1875 - 1947, български офицер), Петър (1877 - 1961), завършил в 1897 година Солунската гимназия,[6] и Владимир (1879 – 1965) и четири дъщери – Пенелопа (по мъж Хаджиилиева, 1860 – 1927), Василка, учила в Солунската девическа гимназия в 1882/1883 г.,[7] Виктория (по мъж Христич) и Христина (1880-1964).
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]| Стефан Робев (1750 - 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 - 1861) | Анастас Робев (1789 - 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 - 1900) | Наум Робев (1833 - 1863) | Евтим Робев (1835 - 1863) | Стефан Робев (1842 - 1880) | Димитър Робев (1822 - 1880) | Никола Робев (1831 - 1906) | Мария Радева (1858 - ?) | Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? — около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Апасия Робева | Ангел Робев (1868 - 1948) | Иван Робев (1853 - 1908) | Константин Робев (1871 - 1946) | Антон Робев (1875 - 1947) | Владимир Робев (1879 - 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1901 - ?) | Теодосий Робев (1903 - 1996) | Димитър Робев (1890 - 1907) | Константин Робев (1897 - 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 474.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 29.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 574.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 219.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 352 (коментар и бележки).
