Ангел Робев (лекар)

Ангел Робев
	Ангел Робев
български възрожденец, лекар и общественик
Роден	24 август 1867 г. Охрид, Османска империя
Починал	1948 г. (80 г.) Битоля, Федеративна народна република Югославия
Учил в	Лайпцигски университет
Награди	За гражданска заслуга

Ангел Константинов Робев^[1] е виден български възрожденец, лекар и общественик.

Биография

Роден е на 24 август 1867 година в Охрид. Виден представител е на издигнатата възрожденска фамилия Робеви. В 1886 година завършва средното си образование в Атина. След това заминава да следва в Лайпциг, където завършва медицина в 1890 година.^[2] По време на студентството си е член на българската секция на Славянското дружество. По това време създава трайно приятелство със Стефан Ватев.^[3] След дипломирането си д-р Робев в продължение на 17 години е екзархийски училищен лекар в Македония.^[4]

След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година д-р Робев се грижи за създаденото в Битоля сиропиталище. В 1908 година е един от създателите на конституционния клуб в Битоля.^[5]

По време на Междусъюзническата война в 1913 година сръбските войски, които нахлуват в Битоля мобилизират населението, включително д-р Робев. След това с идването на българите в Македония в 1915 – 1916 година Ангел Робев е назначен за началник на здравната служба в Битоля. Остава за кратко на службата, защото след като Вардарска Македония остава в Югославия, заминава за Свободна България в 1916 година заедно със сина си Теодосий Робев, където се установяват в София.^[5]

В София д-р Ангел Робев е назначен за началник на вътрешното отделение на Трета военна болница със съдействието на д-р Ватев. В същото време д-р Робев завежда санаториума за болни офицери в Княжево. След това в 1917 година става лекар в Школата за запасни офицери, а по-късно – във Военното училище.^[5] За отличия и заслуги през войната е награден с народен орден „За гражданска заслуга“, V степен.^[6]

През януари 1919 година получава тревожни новини за заболяване на дъщеря му Елза, която живее в Битоля и д-р Ангел Робев се завръща в Битоля, но веднага е арестуван от новите сръбски власти заради пробългарската си дейност. Осъден е на 10 години затвор, като излежава част от присъдата си в скопския затвор Куршумли хан. Помилван е в 1922 година по време на широка амнистия. След това д-р Робев продължава лекарската си дейност в Битоля, но избягва политическа дейност.^[5]

В 1930 година основава дружество на лекарите и става негов пръв председател. В 1939 година Лайпцигският университет го удостоява със званието „доктор хонорис кауза“. На 10 октомври 1940 година Софийският университет също го отличава и му поднася почетната значка на университета.^[5]

Д-р Ангел Робев работи повече от половин век като лекар в Битоля, също като баща си. Най-дълго е училищен лекар. От годишните му отчети личи начинът му на работа, като по време на работата си като лекар в пансиона към мъжката гимназия в Битоля прави подробен анализ на условията за живот на учениците, на базата на които постепенно се подобрява болничната база.^[5]

Умира в 1948 година.^[3]

Фамилия

Д-р Ангел Робев е син на д-р Константин Робев и внук на Ангел Робев. Потомството на д-р Ангел Робев включва двама сина – Константин и Теодосий.

Стефан Робев
(1750 - 1814)

Ангел Робев
(1785 - 1861)

Анастас Робев
(1789 - 1869)

Константин Робев
(1818 - 1900)

Наум Робев
(1833 - 1863)

Евтим Робев
(1835 - 1863)

Стефан Робев
(1842 - 1880)

Димитър Робев
(1822 - 1880)

Никола Робев
(1831 - 1906)

Мария Радева
(1858 - ?)

Деспина Робева
(1829 — 1908)

Сотир Кецкаров
(? — около 1863)

Иван Паунчев

Апасия Робева

Ангел Робев
(1868 - 1948)

Иван Робев
(1853 - 1908)

Константин Робев
(1871 - 1946)

Антон Робев
(1875 - 1947)

Владимир Робев
(1879 - 1971)

Виктория
Христович

Михаил Христович

Димитър Алексиев
(1892 - 1975)

Хариклия Алексиева

Константин Робев
(1901 - ?)

Теодосий Робев
(1903 - 1996)

Димитър Робев
(1890 - 1907)

Константин Робев
(1897 - 1977)

Бележки

↑ Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
↑ ^а ^б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 107.
↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 23.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 108.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 317

[1] Понякога фамилията е назовавана и като Робе.

[Танчев_57-2] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.

[Галчев_107-3] а ^б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 107.

[Галчев_23-4] Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 23.

[Галчев_108-5] а ^б ^в ^г ^д ^е Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 108.

[6] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 317

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]