Направо към съдържанието

Евтим Робев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евтим Робев
български лекар
Роден
1835 г.
Починал
26 юни 1863 г. (28 г.)

Евтим Ангелов Робев е български лекар от Македония.

Робев е роден в 1835 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, син е на Ангел Робев и брат на Константин Робев, Стефан (1842 - 1880), Йонче (1826 - 1849), Наум, а Анастас Робев му е чичо[1]. Завършва медицина във Виена, където умира на 26 юни 1863 година (според други източници през 1864 година.[2])

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
Мария Радева
(1858 - ?)
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? — около 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Паунчев
 
Апасия Робева
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
Антон Робев
(1875 - 1947)
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
Виктория
Христович
 
Михаил Христович
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Алексиева
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 – 789.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 574.