Никола Буков

Никола Буков
български художник
Роден	17 февруари 1931 г. София, Царство България
Починал	29 септември 2004 г. София, България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Учители	проф. Илия Бешков
Направление	графика, живопис, стъклопис
Награди	„Илия Петров“
Семейство
Деца	Данила Стоянова Яна Букова Боян Буков Рада Букова

Никола Буков (наричан Букчето) е български художник.

Биография и творчество

Роден е на 17 февруари 1931 г. в София. Завършва средно образование във Френския колеж в София през 1948 г. и през същата година е приет в Художествената академия в София, специалност „Илюстрация“ при проф. Илия Бешков.

След завършването си през 1954 г. сътрудничи на различни издателства: „Български писател“, „Народна младеж“, „Народна просвета“ като илюстратор и оформител на книги. Оформя и илюстрира над 40 издания, сред които стихосбирки на Константин Павлов, Иван Пейчев, Иван Цанев и др. Участва в изложбите на илюстрацията и изкуството на книгата през 1968 и 1969 г.

Художник основател е на вестник „Народна култура“, 1957 г. Сътрудничи на редица вестници и списания. Работи като художник на списание „Пламък“ (1959 – 1962 г.) и вестник „Литературен фронт“ (1972 – 1973).

Член е на СБХ от 1968 г. От тази година работи в областта на декоративно-монументалните изкуства – стъклопис, керамика, метал. Реализира около 200 монументални творби в цялата страна и чужбина. Повечето от тях са в техниката на архитектурния витраж (гладко, равно оцветено стъкло в конструкция от оловни шпросни).

Сред по-важните му монументални творби са:

• Национална художествена галерия – София, стъклопис;
• Пантеон на Раковски – Котел, стъклопис;
• Посолство на Република България в Делхи – Индия, стъклопис;
• Хотел „София“ – София, стъклопис;
• Хотел „Рила“ – София, стъклопис;
• Културен дом – Ихтиман, керамика на фасадата;
• Младежки дом – Враца, стъклопис;
• Младежки дом – Ловеч, стъклопис;
• Институт „Никола Пушкаров“ – София, керамика, стъклопис;
• ХТИ – Бургас, стъклобетон;
• Културен дом – Червен бряг, стъклопис, металопластика;
• Паметник на загиналите в борбата против фашизма (Пантеона) – Бургас, стъклопис;
• БНБ – Смолян, стъклопис;
• Министерство на външните работи – София, стъклопис;

През периода 1997 – 2004 г. реализира четири самостоятелни изложби в галерия „Арт 36“. Взема участие в множество общи художествени изложби.

През 1977 г. получава ІІІ награда на конкурса „Голо тяло“. Награждаван е за графика, илюстрация и оформление на книгата. Удостоен е два пъти с наградата на СБХ на името на Илия Петров.

През 1987 г. е преподавател в Художествената академия в София.

Никола Буков е баща на поетесата Данила Стоянова, писателката Яна Букова, музиканта Боян Буков и на художничката Рада Букова.

Умира на 29 септември 2004 г. в София.

Външни препратки

• Ирина Мутафчиева, „Изразителността на прозрачното: Никола Буков (1931 – 2004)“, в. „Култура“, бр. 40 – 41, 29 октомври 2004 г.
• Ирина Мутафчиева, „Изложба на Никола Буков в НХГ“, в. „Култура“, бр. 38 (2432), 2 ноември 2006 г.