Николай Николов (актьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Николов.
Николай Николов | |
Роден | |
---|---|
Активност | 1993 – |
Деца | Един син |
Награди | „Икар“ за Най-добър дублаж: 2016 – „Черният списък“ |
Уебсайт |
Николай Петров Николов (роден на 3 юни 1964 г.) е български актьор. Той се занимава предимно с озвучаване на филми, сериали и реклами. Най-известен е с работата си по сериалите „Приятели“, „От местопрестъплението“, „Клъцни/Срежи“, „Изгубени“, „Бягство от затвора“, „Герои“, „Нюанси синьо“, „Теория за Големия взрив“ и „Клуб Веселие“.
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1982 г. завършва гимназия с разширено изучаване на изобразително изкуство. След това завършва полувисш институт за преподаватели по изобразително изкуство в Дупница.
През 1989 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Крикор Азарян с асистенти доцент Тодор Колев и Елена Баева. Николов се дипломира успешно през 1993 г.
Актьорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1994 г. се присъединява към трупата на Драматичен театър – Сливен, където играе три сезона и работи с режисьори като Иван Урумов, Явор Гърдев, Валерия Вълчева, Виктор Попов и други.
През 1999 г. се мести в София, за да играе в „Сфумато“, където работи с режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев.[1]
През 2018 г. излиза документален филм за Владимир Вазов, в който Николов изпълнява ролята му.[2][3]
Роли в театъра
[редактиране | редактиране на кода]- Овчар в „Тирезий Слепият“ (1997 – 1998)
- Хемон в „Антигона Смъртната“ (1999)[4]
Кариера на озвучаващ актьор
[редактиране | редактиране на кода]Николов се занимава с озвучаване на филми и сериали от 2000 г. Първият сериал, за който дава гласа си, е „Приятели“ за bTV, където озвучава Рос Гелър и Чандлър Бинг. Поканен е от Чавдар Монов. Скоро след това получава покани да озвучава в БНТ, Александра Аудио и Арс Диджитал Студио.
Други сериали с негово участие са „Приключенията на Бриско Каунти младши“ (дублаж на Диема Вижън), „Чародейките“, „Спаси ме“, „4400“, „Студио 60“, както и анимационни поредици като „Семейство Флинтстоун“ (дублаж на Арс Диджитал Студио), „Смърфовете“ (втори дублаж на БНТ), „Флинтстоун хлапета“, „Загадките на Силвестър и Туити“ (дублаж на БНТ), „Истерия!“ и „Екстремен лов на духове“.
През 2014 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Гадни копилета“, в която е номиниран заедно с Ани Василева за „Новите съседи“ и Здравко Методиев за „Спондж Боб Квадратни гащи“.[5] Печели Ани Василева.[6]
През 2015 г. е номиниран за дублажа на „Имението Даунтън“, заедно със Здравко Методиев за „Пингвините от Мадагаскар“ и Димитър Иванчев за „Новите съседи“.[7] Печели Димитър Иванчев.[8]
През 2016 г. печели наградата за „Черният списък“, за която е номиниран заедно със Здравко Методиев за „Виолета“ и Даниела Йорданова за същия сериал.[9]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Дървото на живота (2013) – Съдия-изпълнител
- „Секс, лъжи и ТВ: Осем дни в седмицата“ (2013) – Фотограф
Други дейности
[редактиране | редактиране на кода]От няколко години активно се занимава с фотография и е участвал в една национална изложба. В началото на 2010 г. участва в международния Фото Салон – Варна. На първия международен Фото Салон – София през 2012 г. е награден с диплом за раздела „Портфолио“.[10]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Разведен е и има син, роден през 1992 г., който живее в Съединените щати.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.novinar.net[неработеща препратка]
- ↑ Тръгва филм за непобедения генерал
- ↑ Невероятна прилика на актьора Николай Николов във филма за ген. Вл. Вазов
- ↑ fitheatre.free.fr
- ↑ www.artualno.info, архив на оригинала от 28 март 2014, https://web.archive.org/web/20140328010732/http://www.artualno.info/nominatsii-za-natsionalni-nagradi-ikar-2014-na-sayuz-na-artistite-v-balgariya, посетен на 17 януари 2014
- ↑ www.uba.bg
- ↑ ploshtadslaveikov.com
- ↑ www.ploshtadslaveikov.com
- ↑ www.sofialive.bg
- ↑ salonsofia.eu, архив на оригинала от 7 април 2018, https://web.archive.org/web/20180407071533/http://salonsofia.eu/bg/2012/%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8/, посетен на 3 март 2021
- ↑ www.novinar.net[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|