Направо към съдържанието

Гадни копилета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гадни копилета
Inglourious Basterds
РежисьориКуентин Тарантино
ПродуцентиЛорънс Бендър
СценаристиКуентин Тарантино
В ролитеБрад Пит
Кристоф Валц
Мелани Лоран
Даян Крюгер
ОператорРобърт Бридж Ричардсън
МонтажСали Менке
Разпространител The Weinstein Company
(световен) Universal Pictures
ЖанрВоенен филм
Премиера20 май 2009 (Кан)
21 август 2009
28 август 2009
(Германия)
Времетраене154 мин.
148 мин. (Кан)
Страна САЩ  Германия
Езиканглийски
немски
френски
италиански
Бюджет70 млн. щ.д.[1]
Приходи321,458 млн. щ.д.[2]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Гадни копилета в Общомедия

„Гадни копилета“ (на английски: Inglourious Basterds) е американско-германски пълнометражен игрален филм от 2009 на режисьора и сценарист Куентин Тарантино. Снимките на филма започват през октомври 2008,[3] и се осъществяват в няколко държави от Стара Европа, най-вече Франция и Германия.[4]

Заглавието на филма наподобява това на италианския военен филм от 1978 г. Безславните копелдаци („The Inglorious Bastards“), но филмът на Тарантино не е римейк. Историята проследява действията на партизанска група от американски евреи, както и опит за убийство на висшето ръководство на Нацистка Германия.

Гадни копилета присъства в селекцията на 62-рия Международен филмов фестивал в Кан през май 2009, където е и световната му премиера.[5] Кристоф Валц печели награда за най-добър актьор, участвайки във филма като немския полковник от СС Ханс Ланда.

Названието

[редактиране | редактиране на кода]

В оригинал филмът се нарича „Inglourious Bastеrds“, въпреки че граматически и правописно правилно би било да се напише „The Inglorious Bastards“. Като заглавие на филма си Куентин Тарантино взема американското наименование на филма на Енцо Дж. Кастелари Quel maledetto treno blindato, прожектиран в САЩ под името „The Inglorious Bastards“, но нарочно се отказва от определителния член и допуска две правописни грешки. По тази причина, за да се предаде замисълът на автора, следва названието на филма също да се превежда с грешки.

На въпроса защо е допуснал правописните грешки в името на филма, самият Тарантино отговаря: „Никога не смятам да го обяснявам“[6]. Но журналисти все пак успяват да получат частичен отговор: „А защо „basterds“? Ами просто защото думата така и се произнася: „basterds“.“[7]

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Филмът представлява своеобразно изследване на отмъщението, а историята му е алтернативен поглед върху събитията от Втората световна война.

През 1941 година в окупираната Франция действа офицерът от Вафен-СС Ханс Ланда, познат с прякора си Ловецът на евреи. Той посещава дома на френския селянин Перие Лападит по подозрения, че последният укрива еврейско семейство. Ланда успява да пречупи Лападит, който му разкрива скривалището под дъските на пода. Подчинените на Ланда войници стрелят по скривалището, убивайки всички без Шошана Драйфус, която успява да избяга.

Три години по-късно Шошана живее в Париж и притежава малко кино, укривайки се под името Емануел Мимю. Там тя среща Фредерик Цолер – германски военен герой, станал известен с пропагандния филм Гордостта на нацията, в който той играе себе си. В опит да я впечатли, Цолер убеждава министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс да премести премиерата на филма в киното на Шошана, а на прожекцията да присъстват самият Адолф Хитлер, както и други висшестоящи политически фигури Херман Гьоринг и Мартин Борман).

Шошана вижда в това присъствието на толкова висши нацисти идеална възможност за отмъщение. Тя и нейният цветнокож приятел прожекционист Марсел решават да подпалят киното с нитратни ленти докато трае прожекцията, а вместо краят на Гордостта на нацията ще бъде прожектиран неин кратък филм, в който тя изяснява еврейската си самоличност.

В същото време група от осем американски войници евреи е спусната с парашут във Франция. Отрядът е предвождан от лейтенант Алдо Рейн-Апача, а към тях се присъединява и германецът Хуго Щиглиц. Мисията им е да всяват ужас и паника в Третия райх, брутално убивайки и скалпирайки германски войници. Отрядът придобива названието „гадните копилета“. След всяка своя атака обаче те оставят един оцелял, който да разкаже какво е видял. Оцелелите обаче биват „белязвани“ чрез издълбаване с нож на свастика върху челата им. Самите „копилета“ и Шошана не разбират едни за други до края на филма.

Междувременно военното ръководство на Великобритания разбира за планираната премиера, и разработва план за елиминирането на Хитлер и Гьобелс чрез поставяне на експлозиви в киносалона. Британският лейтенант и филмов експерт Арчи Хикокс е изпратен в Париж, където трябва да се срещне с германската актриса и двоен агент Бриджет фон Хамерсмарк, както и „копилетата“. Мястото на срещата им е малка таверна, в която (без това да е било очаквано) група от германски войници празнуват раждането на син на един от тях. В хода на събитията Хикокс се издава и избухва престрелка. Германските войници, Хикокс и няколко „копилета“ са убити.

По-късно на мястото на престрелката пристига Ланда, който намира едната от обувките на фон Хамерсмарк. На премиерата на Гордостта на нацията той я затваря в малка стая, където я кара да събуе една от обувките си. Ланда обува на крака ѝ тази, която е намерил в таверната, а обувката се оказва точно по мярка. След това той удушава фон Хамерсмарк и нарежда на хората си да арестуват Рейн (който също присъства в киното под много зле изработена фалшива самоличност). Ланда отвежда него и друг пленник от „копилетата“ – Утивич, в таверна близо до киното. Там те уговарят сделка с командира на еврейския отряд, според която Ланда ще трябва да се предаде без да бъде съден, а операцията по взривяването на киното да бъде извършена, с което войната да се прекрати.

По това време в киното филмът вече се прожектира, но Цолер не желае да го гледа. Той отива до прожекционната стая, където Шошана се готви да пусне последната ролка от лентата. На нея е заснета самата Шошана, разкриваща на всички нацисти в залата еврейския си произход, и намерението си да ги убие. Цолер влиза в прожекционната и след кратък спор Шошана го застрелва. Моменти след това обаче тя изпитва известно съжаление и отива до него. Той обаче (все още жив) изважда своя пистолет и я застрелва от упор, убивайки я. Цолер умира секунди след това от раните си. При прожектирането на филма на Шошана, Марсел подпалва нитратните ленти зад екрана, и залата избухва в пламъци. Публиката тръгва да бяга панически към залостените врати, а в това време „копилетата“ Доновиц и Ълмър проникват в един от балконите, и застрелват от упор Хитлер и Гьобелс. Малко след това експлозивите в салона се взривяват, избивайки всички.

В последната сцена Ланда и шофьорът му Херман карат заключните с белезници Рейн и Утивич към американските позиции, както е според сделката. Всички слизат от камиона, а пленниците са освободени от белезниците. Рейн застрелва Херман и нарежда на Утивич да го скалпира. Рейн казва на Ланда, че „не би било удобно да носи нацистката си униформа до края на живота си“, и затова решава да му направи „униформа, която не може да свали“. Рейн издълбава дълбока свастика в челото на Ланда, и казва на Утивич, че това вероятно е неговият „шедьовър“.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои и актьорски състав

[редактиране | редактиране на кода]
Брад Пит

Протагонисти

[редактиране | редактиране на кода]

копилетата

[редактиране | редактиране на кода]
  • Брад Пит като лейтенант Алдо Рейн, по прякор Алдо Апача[8] – бързо говорещ и с южняшки акцент, отмъстителен американски военен с индианска кръв от малко населено място в Тенеси, който събира партизански отряд от 8 еврейски войници. Описван като „словоохотлив, несъобразяващ се със законите разбойник“, подобен на друг герой на Тарантино – Джулс Уинфийлд от Криминале.[9] Името му е избрано в знак на почит към актьора Алдо Рей, изиграл множество роли на корав американски войник във филми за Втората световна война.
  • Илай Рот като старши сержант Дони Доновиц, по прякор Мечока-евреин[10] – висок, неприятен и леко налудничав американски евреин от Бостън, чийто „специалитет“ е да убива нацистки войници с бухалка за бейзбол. Във Вермахта дори се носят слухове за него, че е всъщност голем – чудовище от еврейския фолклор.
  • Тил Швайгер като Хуго Щиглиц – тих и особен психопат, роден в Германия и служил във Вермахта, преди да убие 13 офицери от Гестапо, за което бива затворен. Впоследствие освободен от Копилетата и приет в техните редици. Героят е наречен на второразреден актьор от 1970-те години.[11]
  • Гедеон Буркхард като ефрейтор Вилхелм Вики – австро-германски евреин, емигрирал в САЩ при установяването на Третия Райх.[12] Преводач на отряда.
  • Би Джей Новак като редник Смитсън Утивич, по прякор Мъника[13] – той и Алдо Рейн предават полковник Ланда на съюзническите войски след сключена сделка.
  • Омар Дуум като редник Омар Ълмър.[14]
  • Сам Ливайн като редник Джеролд Хиршберг.[15]
  • Пол Ръст като редник Анди Кейгън.[16]
  • Майкъл Бакол като редник Майкъл Цимерман.
  • Карлос Фидел като редник Саймън Саковиц.[17]
Илай Рот, Мелани Лоран и продуцентът Лоурънс Бендър, август 2009

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мелани Лоран като Шошана Драйфус – основен протагонист,[18] млада френска еврейка, чието семейство е избито от полковник Ханс Ланда. Наследява малко кино, където планира да убие ръководството на Нацистка Германия.
  • Майкъл Фасбендър като лейтенант Арчи Хикокс – млад и добре образован британски лейтенант, работил като филмов критик и специалист по немското кино преди да постъпи в армията.
  • Даян Крюгер като Бриджет фон Хамерсмарк – германска филмова звезда, агент на Съюзниците.[13]
  • Майкъл Майърс като генерал Ед Феник – британски военен, разработил план за елиминирането на висши националсоциалисти.[19]
  • Род Тейлър като Уинстън Чърчил.[20]
  • Харви Кайтел като командира на Копилетата – гласът му може да бъде чут по радиото при разговора му с Рейн и Ланда.
  • Дени Меноше като Перие Лападит – френски селянин, укриващ евреи.[21]
  • Жаки Идо като Марсел – приятелят на Шошана и прожекционист в киното ѝ.[21]
  • Самюъл Джаксън като четец.

Антагонисти

[редактиране | редактиране на кода]
Кристоф Валц на премиерата на филма в Кан
  • Кристоф Валц като щандартенфюрер Ханс Ланда, по прякор Ловеца на евреи – зъл, но същевременно поетичен и чаровен офицер от Вафен-СС с аналитичен ум, придобил прякора си заради умението си да открива укритите из Франция евреи.[9][13] Освен родния си немски, владее отлично френски, английски и италиански език. Тарантино твърди, че това е „вероятно най-великият филмов герой“, който някога е създавал. Първоначално Леонардо ди Каприо е бил спряган за ролята на Ланда,[22] но впоследствие режисьорът решава ролята да се изпълни от немски актьор.[23]
  • Даниел Брюл като Фредрик Цолер – млад войник от Вермахта, превърнал се в герой, след като сам отблъсква нападение на цяла американска част. Самият той участва в пропагандния филм на Гьобелс Гордостта на нацията („Stolz der Nation“), описващ подвига му. Цолер харесва славата си и вниманието, което тя му носи, но не е горд с убийството на стотици американски войници. Той харесва Шошана, без да знае за еврейския ѝ произход или плановете ѝ за нацисткото ръководство.
  • Аугуст Дийл като щурмбанфюрер Дитер Хелщром – офицер от Гестапо.[20]
  • Сьонке Мьоринг като гефрайтер Бутц – единствен оцелял от частта си нацистки войник след нападение на Копилетата.[20]
  • Силвестер Грот като Йозеф Гьобелс.[20]
  • Мартин Вутке като Адолф Хитлер.[20]
Даниел Брюл

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

Куентин Тарантино е писал сценария за филма близо десетилетие, като историята постоянно се е разширявала и усложнявала.[25] Той е гледал на сценария като абсолютния си шедьовър. През 2001 Тарантино обяснява:

„ Това е моят филм за няколко души на мисия. Моята „Мръсна дузина“ или „Гнездо на орли“ или „Оръдията на Наварон“. “

[26]

По думите му, първоначално историята е започната като уестърн, който впоследствие се превръща във версия на Добрият, лошият и злият, чието действие се развива в окупираната от нацистите Франция. Историята продължава да се променя, и в крайна сметка се оформят значителните елементи на филма като полу-бандитската американска военна част, скалпираща труповете на убитите германци.[27] Самият Тарантино твърди, че за него това е „Спагети-уестърн с иконографията на Втората световна война.“[28]

Първоначално филмът е трябвало да се появи по екраните през 2004 година.[29] До 2002 Тарантино завършва три различни сценария, казвайки че „това са едни от най-добрите неща които съм писал, но тогава не можах да измисля край.“[30] В същото време други режисьори работят по филми също на тема Втора световна война,[31] и Тарантино решава да отложи работата по филма и да режисира Убий Бил с Ума Търман.[31]

След окончателното приключване на Убий Бил, Куентин Тарантино отново започва работа по Гадни копилета, съкращавайки огромния си сценарий до 222 страници.[32] Този път плановете за появяването на филма по екраните са за края на 2005 година.[27] Режисьорът и сценарист описва историята си по следния начин:

„ Ще бъде епично и ще има поглед върху социологическото бойно поле на епохата, с расизма и варварщината на всички страни – нацистите, американците, черните, еврейските войници, а също и французите, тъй като всичко ще се развива във Франция. “

Тарантино за пореден път обаче отлага създаването на филма, като вместо това решава да заснеме кунг фу филм на китайски език,[33] а през 2007 година режисира част от филма Grindhouse. Едва след тези два проекта работата му по Гадни копилета започва отново.[34]

Продукция

[редактиране | редактиране на кода]

За проекта си Тарантино се обръща към продуцентската компания The Weinstein Company.[35] През 2007 година вестник Айриш Таймс предвижда филмът да бъде прожектиран през 2008, като би представлявал нещо средно между Мръсната дузина и Кръст от желязо.[36] През юли 2008 Тарантино и компания Уайнстайн ускоряват работата по филма, за да бъде завършен той навреме за фестивала в Кан през 2009.[37] Подписва се договор филмът да бъде разпространяван световно от Юнивърсъл Пикчърс.[38] По график, снимките започват на 13 октомври 2008.[10] Специалните ефекти са дело на K.N.B. EFX Group.[20] По-голямата част от филма е снимана в студиото Бабелсберг край Потсдам, както и Бад Шандау, близо до немско-чешката граница. След показването на филма в Кан, Тарантино довършва няколко сцени, които не са станали навреме за фестивала, и така се появява версията, разпространена по световните кина.[39]

Премиери

[редактиране | редактиране на кода]

В България филмът е забранен за лица под 16 години.

Критическа оценка

[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло филмът бива оценен много високо от филмовите критици. На сайта Rotten Tomatoes Гадни копилета има рейтинг от 89%, с обобщение: „Класически трилър на Тарантино, „Гадни копилета“ е жесток, необуздан и съвършено забавляващ“.

На премиерата в Кан филмовите критици и публиката аплодират филма на крака в продължение на 11 минути.[40][41] Критикът Джеймс Берардинели дава първата си отлична (4/4) филмова рецензия за 2009 година, казвайки: с „Гадни копилета“ Тарантино прави най-добрия си филм след „Криминале“.[42] Същата оценка дава и Роджър Ибърт.[43] Отлична оценка (5/5) дава и критикът Ник Томпсън.[44]

Ан Томпсън от списание Варайъти също оценява високо филма, но според нея "Не можеш да скочиш в света на филма [...] Оставаш някак встрани, наблюдавайки го и наслаждавайки се на препратките. Може да се спечели много от второ гледане."[45]

Някои критици обаче му дават негативни оценки – Питър Брадшоу[46] от Гардиън го нарича „ужасен и разочароващ“,[47] а Даниел Менделсън твърди, че Тарантино просто „превръща евреите в нацисти“.[48] Според в-к Льо Монд „Тарантино се изгубва в света на Втората световна война“[49]

Българските печатни медии и критици също оценяват много високо филма, като средният му рейтинг е 90%.[50] Част от оценките:

Критикът Девин Фараси от сайта chud.com пише: „Шумотевицата около филма възникна много преди тази рецензия, но нека я продължа: Кристоф Валц няма нужда от номинация за Оскар, той просто заслужава да държи статуетката в ръцете си.“[51] Кристоф Валц спечелва Златна палма в Кан за най-добър актьор.

Саундтрак

[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на останалите филми на Тарантино, музиката е подбрана лично от него и е разнообразна.

  1. „The Green Leaves of Summer“ – Ник Перито
  2. „The Verdict (La Condanna“ – Енио Мориконе
  3. „Бяла светкавица“ (тема) – Чарлз Бърнстайн
  4. „Slaughter“ – Били Престън
  5. „The Surrender (La resa)“ – Енио Мориконе
  6. „One Silver Dollar (Un Dollaro Bucato“ – Джани Ферио
  7. „Davon Geht Die Welt Nicht Unter“ – Зара Лиандър
  8. „The Man With The Big Sombrero“ – Саманта Шелтън и Майкъл Андрю
  9. „Ich Wollt Ich Wär Ein Huhn“ – Лилиан Харви и Вили Фритч
  10. Тема от „Наемниците“ – Жак Лусие
  11. „Cat People (Putting Out Fire)“ – Дейвид Боуи
  12. „Tiger Tank“ – Лало Шифрин
  13. „Un Amico“ – Енио Мориконе
  14. „Rabbia e Tarantella“ – Енио Мориконе

Български дублажи

[редактиране | редактиране на кода]
NOVA Broadcasting Group (2013)
Озвучаващи актьори Силвия Русинова
Даниела Йорданова
Васил Бинев
Николай Николов
Симеон Владов
Христо Узунов
Преводач Миряна Мезеклиева
Тонрежисьор Венцислав Станков
Режисьор на дублажа Димитър Кръстев

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.boxofficemojo.com
  2. ↑ www.boxofficemojo.com // Box Office Mojo. Посетен на 10 юни 2022 г.
  3. ↑ Inglorious Basterds Begins // IGN Entertainment, 14 октомври 2008. Посетен на 14 октомври 2008.
  4. ↑ Tarantino Wrapping Inglourious Basterds for Cannes Finish, архив на оригинала от 15 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090215022436/http://weblogs.variety.com/thompsononhollywood/2009/01/tarantino-wrapping-inglourious-basterds-for-cannes-finish.html/, посетен на 15 февруари 2009 
  5. ↑ Festival de Cannes: Inglourious Basterds // festival-cannes.com. Посетен на 2 май 2021.
  6. ↑ ‘Inglourious Basterds’ has one tricky title // MSN, 27 август 2009. Архивиран от оригинала на 2012-08-16. Посетен на 2012-3-17. (на английски)
  7. ↑ Дэймон Уайз. Mission accomplished // The Guardian, 15 август 2009. Посетен на 2021-7-2. (на английски)
  8. ↑ kdbuzz
  9. ↑ а б Zeitchik, Steven и др. Brad Pitt, Simon Pegg hang with 'Bastards' // The Hollywood Reporter. Nielsen Company, 2008-08-07. Архивиран от оригинала на 2008-08-10. Посетен на 8 август 2008.
  10. ↑ а б Fleming, Michael и др. Brad Pitt is officially a 'Bastard' // Variety. Reed Business Information, 2008-08-07. Посетен на 7 август 2008.
  11. ↑ tarantino.info
  12. ↑ Basterds start training // www.tarantino.info, 25 септември 2008.
  13. ↑ а б в Kruger, Waltz join Tarantino film // www.variety.com, 29 август 2008.
  14. ↑ Action for Basterds! // 9 октомври 2008.
  15. ↑ aintitcool.com
  16. ↑ Movieline.com, архив на оригинала от 23 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110923113810/http://www.movieline.com/2009/04/the-verge-paul-rust.php, посетен на 29 август 2009 
  17. ↑ Tarantino.info, архив на оригинала от 26 август 2009, https://web.archive.org/web/20090826194124/http://www.tarantino.info/wiki/index.php/Inglorious_Bastards_Credits_%26_Characters, посетен на 29 август 2009 
  18. ↑ purepeople.com, архив на оригинала от 26 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081226061858/http://www.purepeople.com/14760-SCOOP-Melanie-Laurent-vient-d-etre-choisie-par-Quentin-Tarantino-.html, посетен на 29 август 2009 
  19. ↑ Fleming, Michael. Mike Myers enlists in 'Bastards' // Variety. Reed Business Information, 2008-08-14. Посетен на 14 август 2008.
  20. ↑ а б в г д е Inglorious Bastards Credits & Characters, архив на оригинала от 26 август 2009, https://web.archive.org/web/20090826194124/http://www.tarantino.info/wiki/index.php/Inglorious_Bastards_Credits_%26_Characters, посетен на 29 август 2009 
  21. ↑ а б Tarantino has found an Inglorious projectionist // www.tarantino.info, 19 септември 2008.
  22. ↑ Fleming, Michael. Quentin Tarantino seeks 'Bastards' // Variety. Reed Business Information, 2008-07-15. Посетен на 29 юли 2008.
  23. ↑ Fleming, Michael и др. Eli Roth on deck for 'Bastards' // Variety. Reed Business Information, 2008-08-05. Посетен на 6 август 2008.
  24. ↑ tarantino.info, архив на оригинала от 30 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090630070927/http://www.tarantino.info/forum/index.php/topic,9302.msg239507.html#new, посетен на 30 август 2009 
  25. ↑ Интервю с Чарли Роуз.
  26. ↑ Larsen, Dave. Tarantino champions kung fu film // Dayton Daily News. Cox Enterprises, 14 октомври 2001.
  27. ↑ а б McKenna, Michael. Back to make another killing // The Courier-Mail. News Corporation, 4 октомври 2003.
  28. ↑ The Basterds Are Coming. Tarantino's Inglourious Basterds // film.com. RealNetworks. Посетен на 28 август 2009.
  29. ↑ Larsen, Dave. Quintessential Quentin // Dayton Daily News. Cox Enterprises, 30 август 2002.
  30. ↑ Bowles, Scott. Tarantino goes for the 'Kill' // USA Today. Gannett Company, 6 октомври 2003.
  31. ↑ а б Lyman, Rick. Tarantino Behind the Camera in Beijing // The New York Times. The New York Times Company, 5 септември 2002.
  32. ↑ Caro, Mark. Quentin Tarantino: Rearmed and dangerous // Chicago Tribune. Tribune Company, 5 октомври 2003.
  33. ↑ Tarantino to make Mandarin kung-fu film // Agence France-Presse, 4 ноември 2004.
  34. ↑ Rea, Steven. Amped-up and crazed // The Philadelphia Inquirer. Philadelphia Media Holdings, 1 април 2007.
  35. ↑ Maher, Kevin. Has Tarantino been flushed away? // The Times. Times Newspapers Ltd, 19 април 2007.
  36. ↑ Clarke, Donald. Still a bloody kid // The Irish Times. Irish Times Trust, 8 септември 2007.
  37. ↑ Kilday, Gregg. Weinsteins take on Tarantino's 'Bastards' // The Hollywood Reporter. Nielsen Company, 2008-07-09.
  38. ↑ Kit, Borys. Universal, Weinstein Co. negotiating 'Bastards' // The Hollywood Reporter. Nielsen Company, 2008-07-29. Посетен на 30 юли 2008.
  39. ↑ Thompson, Anne. Thompson On Hollywood – Tarantino Update // Variety, 25 май 2009. Архивиран от оригинала на 2009-05-28. Посетен на 26 май 2009.
  40. ↑ backseatcuddler.com, архив на оригинала от 10 юли 2012, https://archive.is/20120710143140/http://backseatcuddler.com/2009/05/20/inglourious-basterds-gets-8-minute-standing-ovation-at-cannes/, посетен на 31 август 2009 
  41. ↑ www.theinsider.com, архив на оригинала от 17 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100117163234/http://www.theinsider.com/news/2194255__Inglourious_Basterds_Debuts_to_Standing_Ovation, посетен на 31 август 2009 
  42. ↑ Reelviews.net
  43. ↑ Roger Ebert. Review: Inglourious Basterds // rogerebert.com, 20 август 2009. Архивиран от оригинала на 2010-01-28. Посетен на 20 август 2009.
  44. ↑ Nick Jones. Review: Inglourious Basterds // PalmSpringsGuides.com, 29 август 2009. Архивиран от оригинала на 2009-09-03. Посетен на 29 август 2009.
  45. ↑ Anne Thompson. Tarantino's Inglourious Basterds Plays Cannes // variety.com, 20 май 2009. Архивиран от оригинала на 2009-05-23. Посетен на 21 май 2009.
  46. ↑ Bradshaw, Peter. Cannes review: Tarantino's Basterds is an armour-plated turkey // The Guardian. 20 май 2009. Посетен на 20 август 2009.
  47. ↑ Bradshaw, Peter. Film review: Inglourious Basterds // The Guardian. 19 септември 2009. Посетен на 20 август 2009.
  48. ↑ Daniel Mendelsohn. Review: ‘Inglourious Basterds’: When Jews Attack // newsweek.com, 14 август 2009. Посетен на 21 август 2009.
  49. ↑ "'Inglourious Basterds': Tarantino s'égare dans une seconde guerre mondiale fictive". Le Monde, 29 май 2009. Посетен на 1 юли 2009.
  50. ↑ Не филийки, а едно пръстче уби „Гадните копилета“, Петя Славова, cinefish.bg
  51. ↑ Devin Faraci. Inglourious Basterds // Chud.com, 18 август 2009. Архивиран от оригинала на 2009-08-20. Посетен на 20 август 2009.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гадни_копилета&oldid=12256969“.