Направо към съдържанието

Никифор Комнин (брат на Алексий I Комнин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никифор Комнин
византийски аристократ
велик друнгарий на флота
Роден
около 1062 г.
Починал
след януари 1120 г.[1]
Семейство
РодКомнини
БащаЙоан Комнин
МайкаАнна Даласина
Братя/сестриАлексий I Комнин
Адриан Комнин
Исак Комнин
Мануил Комнин
Теодора Комнина
Мария Комнина
Евдокия Комнина
ДецаАлексий Комнин

Никифор Комнин (на гръцки: Νικηφόρος Κομνηνός) е византийски аристократ, по-малък брат на византийския император Алексий I Комнин, след чието възцаряване получава престижната титла севаст и поста велик друнгарий на флота.

Никифор Комнин е най-малкият син на Йоан Комнин и Анна Даласина.[2] Точната година на раждането му не е известна, но се предполага, че е роден около 1062 г.[3] В хрониката на Никифор Вриений се споменава, че Мануил, Исак, Алексий, Адриан и Никифор са петимата синове на Йоан Комнин и Анна Даласина. Същият източник уточнява, че след смъртта на баща им Адриан и брат му Никифор са поверени от майка им на възпитатели и получили много добро образование.[4]

В Алексиада Анна Комнина съобщава, че след като се възкачил на престола, Алексий I Комнин назначил най-малкия си брат Никифор за велик друнгарий на флота и го удостоил с титлата севаст.[5] Това се потвърждава и от един печат с надпис Никифор Комнин, севаст.[6]

Нищо повече не се знае за живота и кариерата на Никифор Комнин. От братята на Алексий I Никифор е този, за когото в историческите извори се съдържа най-малко информация. Дори няма категорични сведения, че като велик друнгарий на флота той е упражнявал ефективна командна дейност, съответстваща на втория по важност флотски ранг, с който го удостоява брат му, още повече че след 1087 г. командването на флота е поверено на евнуха Евстатий Киминиан, който е назначен за велик друнгарий на флота около 1101/1102 г.[7] Това дава основание да се предполага, че Никифор Комнин или е бил отстранен от този пост по неизвестни причини, или е споделял длъжността с Киминиан.

Няма категорични сведения и за годината на смъртта на Никифор Комнин. Последното сведение за него се отнася към януари 1120 г, когато е издал решение в полза на атонския манастир Лавра, но за това се споменава в един манастирски акт, датиран от 1181 г.[8]

Някои изследователи смятат, че към октомври 1136 г. Никифор Комнин е бил все още жив, за което се съди по един пасаж от типика на манастира Пантократор от 1136 г., в който е споменат великият друнгарий Никифор, а освен това Никифор Комнин не е посочен в поменика на покойните роднини на император Йоан II Комнин, поместен в същия типик. Някои автори дори отнасят годината на смъртта му към 1143 г., когато за велик друнгарий е назначен севастът Константин Комнин, син на севастократор Исак Комнин.[9]

Други автори не намират основание да се смята, че Никифор Комнин е бил жив към 1136 г., тъй като не е възможно той да се отъждестви категорично с неназования с фамилното си име велик друнгарий Никифор от типика на Пантократор, още повече че в документа под велик друнгарий може да се има предвид и длъжността велик друнгарий на виглата. Освен това се допуска Константин Комнин да е бил назначен също за велик друнгарий на виглата, поради което той не може да се смята категорично за пряк приемник на Никифор Комнин като велик друнгарий на флота.[10]

В поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп, 18 юли е посочен като дата, на която се почита паметта на севаста Никифор, брата на императора.[10]

Никифор Комнин е бил женен за неизвестна по име жена. От нея той е имал деца:

  1. Kouroupou & Vannier 2005, с. 65
  2. Skoulatos 1980, с. 233; Varzos 1984, с. 52, 118; Kouroupou & Vannier 2005, с. 65.
  3. Varzos 1984, с. 118.
  4. Skoulatos 1980, с. 5.
  5. Comnena 2001, book III, 4.
  6. Kouroupou 2005, с. 65 – 66.
  7. Guilland 1967, с. 540; Skoulatos 1980, с. 85 – 87.
  8. Kouroupou & Vannier, с. 65 – 66; 2005.
  9. Stiernon 1963, с. 192 – 198; Gautier 1974, с. 126 – 127, no 46.
  10. а б Kouroupou & Vannier; 2005.
  11. Varzos 1984, с. 268 – 272.
  12. Varzos 1984, с. 272.