Теодора Комнина (сестра на Алексий I Комнин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодора Комнина.
Теодора Комнина Θεοδώρα Κομνηνή | |
византийска аристократка | |
Родена |
1050 г.
Византия |
---|---|
Починала | 1136 г.
|
Семейство | |
Род | Комнини |
Баща | Йоан Комнин |
Майка | Анна Даласина |
Братя/сестри | Мануил Комнин Исак Комнин Алексий I Комнин Адриан Комнин Никифор Комнин Мария Комнина Евдокия Комнина |
Съпруг | Константин Диоген |
Деца | Анна Диогениса |
Други роднини | Ирина Дукина (снаха) Зоя Дукина (снаха) Ирина Аланска (снаха) Михаил Таронит (зет) Никифор Мелисин (зет) Роман IV Диоген (свекър) Анна Алусиан (свекърва) |
Теодора Комнина (ум. след 1094 г.) е византийска аристократка – сестра на император Алексий I Комнин.
Теодора е най-малката от трите дъщери на Йоан Комнин и на Анна Даласина. Тя е племенница на византийския император Исак I Комнин, който е брат на баща ѝ. Освен това Теодора е и сестра на император Алексий I Комнин, който се възкачва на престола през 1081 г.
Около 1068 – 1071 г. Теодора Комнина е омъжена за Константин Диоген – син на император Роман IV Диоген от първия му брак с Анна Алусиан, внучка на българския цар Иван Владислав. Според хрониката на Никифор Вриений, този брак се състоял малко след смъртта на баща ѝ Йоан.[1] Вероятно бракът на Теодора и сина на император Роман IV Диоген е уреден от изключително амбициозната ѝ майка Анна, която се опитва да запази близки отношения с императорското семейство и чрез политически машинации да осигури престола за сина си Алексий.
Теодора надживява съпруга си, който е убит в битка срещу селджуците край Антиохия през 1074 г. В „Алексиада“ Анна Комнина я нарича „Теодора, сестрата на императора.....вдовицата на убития син на Диоген“, когато описва реакцията на леля си към един самозванец, представящ се за убития ѝ съпруг.[2]
Теодора Комнина завършва живота си като монахиня под монашеското име Ксения.
От брака на Теодора Комнина и Константин Диоген се ражда една дъщеря – Анна Диогениса, която около 1094 г. е омъжена за рашкия жупан Урош I. Посредством тази брачна връзка и всички последващи я сродявания, всички династии, управлявали в Търново, носят в кръвта си тази на Аароновия клон на Комитопулите, т.е. българска, тъй като съгласно Битолския надпис Иван Владислав е цар на България и „българин по род“.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Анна Комнина. Алексиада. – Яков Кратов, Богочеловеческая история, yakov.works/index.htm, http://krotov.info/acts/11/komnina/aleks_00.html
- Никифор Вриений. Исторические записки (976 – 1087). – Восточная Литература, www.vostlit.info, http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Vriennij/text1.phtml?id=6748, посетен на 30 май 2018
- Cawley, Charles. Byzantine Nobility. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm, посетен на 31 януари 2013
- Николова, В; Куманов, М (1983). България. Кратък исторически справочник, Т. 3. София
- Kazhdan, Alexander. Rus'-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries. – Harvard Ukrainian Studies, Vol. 12/13, Proceedings of the International Congress Commemorating the Millennium of Christianity in Rus'-Ukraine (1988/1989). Harvard Ukrainian Institute, 414 – 429, JSTOR 41036324, http://jstor.org/stable/41036324
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Никифор Вриений , кн. I, 6.
- ↑ Анна Комнина , кн. X, 2.
- ↑ Николова & Куманов 1983, с. 59