Направо към съдържанието

Теодора Комнина (сестра на Алексий I Комнин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодора Комнина.

Теодора Комнина
Θεοδώρα Κομνηνή
византийска аристократка
Родена
1050 г.
Византия
Починала
1136 г. (86 г.)
Семейство
РодКомнини
БащаЙоан Комнин
МайкаАнна Даласина
Братя/сестриМануил Комнин
Исак Комнин
Алексий I Комнин
Адриан Комнин
Никифор Комнин
Мария Комнина
Евдокия Комнина
СъпругКонстантин Диоген
ДецаАнна Диогениса
Други родниниИрина Дукина (снаха)
Зоя Дукина (снаха)
Ирина Аланска (снаха)
Михаил Таронит (зет)
Никифор Мелисин (зет)
Роман IV Диоген (свекър)
Анна Алусиан (свекърва)

Теодора Комнина (ум. след 1094 г.) е византийска аристократка – сестра на император Алексий I Комнин.

Теодора е най-малката от трите дъщери на Йоан Комнин и на Анна Даласина. Тя е племенница на византийския император Исак I Комнин, който е брат на баща ѝ. Освен това Теодора е и сестра на император Алексий I Комнин, който се възкачва на престола през 1081 г.

Около 1068 – 1071 г. Теодора Комнина е омъжена за Константин Диоген – син на император Роман IV Диоген от първия му брак с Анна Алусиан, внучка на българския цар Иван Владислав. Според хрониката на Никифор Вриений, този брак се състоял малко след смъртта на баща ѝ Йоан.[1] Вероятно бракът на Теодора и сина на император Роман IV Диоген е уреден от изключително амбициозната ѝ майка Анна, която се опитва да запази близки отношения с императорското семейство и чрез политически машинации да осигури престола за сина си Алексий.

Теодора надживява съпруга си, който е убит в битка срещу селджуците край Антиохия през 1074 г. В „Алексиада“ Анна Комнина я нарича „Теодора, сестрата на императора.....вдовицата на убития син на Диоген“, когато описва реакцията на леля си към един самозванец, представящ се за убития ѝ съпруг.[2]

Теодора Комнина завършва живота си като монахиня под монашеското име Ксения.

От брака на Теодора Комнина и Константин Диоген се ражда една дъщеря – Анна Диогениса, която около 1094 г. е омъжена за рашкия жупан Урош I. Посредством тази брачна връзка и всички последващи я сродявания, всички династии, управлявали в Търново, носят в кръвта си тази на Аароновия клон на Комитопулите, т.е. българска, тъй като съгласно Битолския надпис Иван Владислав е цар на България и „българин по род“.[3]