Никита II Солунски
| Никита II Солунски | |
| византийски духовник | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1145 г.
|
| Религия | православие |
Никита Солунски (на гръцки: Νικήτας, Никитас) е византийски духовник от XII век, солунски митрополит.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Традиционно Никита е смятан за маронийски митрополит, тъй като два преписа на труда на Никита „Шест диалога“ добавят към името му τοῦ τοῦ Μαρωνείας (буквално: на на Маронийския). Според съвременните тълкувания на този текст обаче, това не е грешно повторение, а всъщност показва, че Никита е племенник на епископа на Маронийската катедра.[1]
Има титлата хартофилакс на Цариградската патриаршия. Автор е на труда „Шест диалога“ върху Светия Дух.[2] Никита е привърженик на filioque и сравнява съотношението на лицата от Светата Троица с елементарна йерархична система: цар — пълководец — воин.[3]
Датирането на титлата хартофилакс и митрополитството на Никита в Солун е обект на научни изследвания. Относно титлата, научната общност се отнася до печат, който вероятно принадлежи на Никита и е датиран от видния византинист Виталиан Лоран между 1121 и 1133 година. Относно митрополитството му в Солун, има две споменавания на митрополит Никита в епископския списък, запазен в кодекса Ватикана Грекус 172 от 19 август 1439 година – първото го датира около 1020 година, като според научните изследвания това е твърде рано, за да е същият Никита, хартофилакс и автор на труда за Светия Дух, а второто споменаване е на базата на кодекс Паризинус Грекус 243, което говори за Никита митрополит на Солун в индикт XI, датирайки го около 1133 година.[1] Поради тези нясноти има две основни хипотези около датирането на оглавяването на Никита на солунската катедра. Едната хипотеза, която се осланя на информация от труда на Никита и по-късно автори, но не е подкрепена от съвременни източници, датира митрополитството му между 1169 година и 1178 година, но тъй като името му липсва в този период в списъка на митрополитите, трябва да се направи допълнителна хипотеза, че по някаква причина то е изтрито. Според другата хипотеза, която се осланя на съвременния му и достоверен кодекс Паризинус Грекос 243, митрополитството на Никита се датира около 1133 година.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Bucossi, Alessandra. The six dialogues by Niketas 'of Maroneia': a contextualising introduction. In: Dialogues and Debates from Late Antiquity to Late Byzantium. Routledge, 2017. ISBN 978-1-4724-8935-7 (hbk), 978-1-315-26944-3 (ebk). с. 138.
- ↑ Ανδρόνικος Δημητρακόπουλος. Ορθόδοξος Ελλάς: ήτοι περί των Ελλήνων των γραψάντων κατά Λατίνων και περί των συγγραμμάτων αυτών. Εν Λειψίαι, Τύποις Μέτζγερ και Βίττιγ, 1872. σ. 36-37 (pdf 48-49). Посетен на 12 декември 2010 г.
- ↑ Каждан, Александр. «Византийская культура». Москва, изд. «Наука», 1968 г. Архив на оригинала от 2012-10-19 в Wayback Machine.
- ↑ Bucossi, Alessandra. The six dialogues by Niketas 'of Maroneia': a contextualising introduction. In: Dialogues and Debates from Late Antiquity to Late Byzantium. Routledge, 2017. ISBN 978-1-4724-8935-7 (hbk), 978-1-315-26944-3 (ebk). с. 139.
| Михаил I | → | солунски митрополит (около 1133) |
→ | Василий |
|
