Направо към съдържанието

Нестор Смоленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нестор
български духовник
Роден
Починал
14 март 2013 г. (87 г.)
Религияправославие
Учил вМосковска духовна академия

Нестор е български православен духовник, смоленски епископ на Българската православна църква от 1980 до 2013 година.[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 29 май 1925 година в гара Костенец, Ихтиманско, със светското име Никола Стефанов Кръстев. От 1940 година започва да учи в Софийската духовна семинария, която завършва в 1946 година и от септември същата година е студент в Богословския факултет на Софийския университет. На 8 декември 1946 година е подстриган в монашество с името Нестор в Рилския манастир от игумена архимандрит Калистрат под духовното старчество на архимандрит Варлаам. На 3 август 1947 година в манастирския католикон „Рождество Богородично“ митрополит Борис Неврокопски го ръкополага в йеродяконски чин.[3]

След завършването си в 1950 година до 1962 година служи като епархийски проповедник, митрополитски дякон, библиотекар и протосингел на Търновската митрополия. На 28 август 1956 година, е ръкоположен за йеромонах, а на 4 януари 1959 година, по решение на Светия синод, е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Софроний Търновски.[3]

От есента на 1962 до 1964 година специализира в Московската духовна академия.[3]

След връщането му в България от 1964 година до 1967 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария, а от 1968 година до 1971 година е предстоятел на храм-паметника „Рождество Христово“ в Шипка.[3]

От 1 август 1971 година до 15 декември 1972 година е игумен на Рилския манастир. След това става настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва[3].

На 27 октомври 1975 година в Московската духовна академия защитава дисертация "Вековните връзки на българския Рилски манастир с Русия" («Вековые связи болгарского Рыльского монастыря с Россией») и е удостоен със степен магистър по богословие[4].

От 1 януари 1977 година до 6 август 1977 година е протосингел на Пловдивската митрополия. От края на 1977 година до 1981 година е научен сътрудник в новооткрития Централен исторически и архивен институт при Светия синод на БПЦ.[3]

На 6 декември 1980 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен в епископски сан с титлата смоленски. От 1981 година до 30 юни 1985 година епископ Нестор Смоленски е игумен на Бачковския манастир. От 1 юли 1985 година до 30 юни 1988 година е игумен на Рилския манастир. След това става викарен епископ на митрополит Софроний Доростолски и Червенски.[3]

От 20 декември 1991 година до 1 ноември 1998 година е игумен на Троянския манастир. От 1 ноември 1998 година до декември 2000 година е викарий на Ловчанския митрополит.[3]

След загубата на зрението си, от 1 март 2001 година епископ Нестор се оттегля на покой в Лопушанския манастир.[3]

Умира на 14 март 2013 година. Погребеието му се извършва в Лопушанския манастир от митрополит Дометиан Видински в съслужение с епископ Сионий Велички и клирици от Видинска, Софийска, Русенска и Ловчанска епархия.[5]

Публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Къпиновският манастир // Духовна култура. 1962. — Кн. 10. — С. 26-30;
  • Новый епископ Болгарской Православной Церкви // Журнал Московской Патриархии. 1963. — № 3. — C. 36.
  • Юбилейные торжества в честь Паисия Хилендарского в Болгарии // Журнал Московской Патриархии. 1963. — № 5. — C. 40-42.
  • Преподобный Феодосий Тырновский и его ученики (к 600-летию со дня кончины) // Журнал Московской Патриархии. 1963. — № 7. — C. 49-53.
  • Празднование юбилея Московской духовной академии в Софийской духовной академии // Журнал Московской Патриархии. 1965. — № 1. — C. 60.
  • 25-летие Болгарского подворья в Москве // Журнал Московской Патриархии. 1973. — № 12. — C. 50-51.
  • Новый настоятель Русского подворья в Софии [протоиерей Аркадий Тыщук] // Журнал Московской Патриархии. 1974. — № 3. — C. 49.
  • Визит Святейшего Патриарха Болгарского Максима Предстоятелям Грузинской и Армянской Церквей // Журнал Московской Патриархии. 1974. — № 8. — C. 60-62.
  • Архиереи Болгарской Церкви — воспитанники русских духовных школ в прошлом и настоящем // Журнал Московской Патриархии. 1974. — № 9. — C. 54-55.
  • Почитание преподобного Иоанна Рыльского в Русской земле // Журнал Московской Патриархии. 1975. — № 2. — C. 53-55.
  • Святитель Евфимий, Патриарх Тырновский (к 600-летию восшествия его на Болгарский патриарший престол) // Журнал Московской Патриархии. 1975. — № 9. — C. 37-39.
  • Новый настоятель Русского подворья в Софии [игумен Никита (Якерович)] // Журнал Московской Патриархии. 1976. — № 1. — C. 47-48.
  • Апрельское восстание в Болгарии в 1876 году // Журнал Московской Патриархии. 1976. — № 5. — C. 42-44.
  • Преподобный Иоанн Рыльский (876—1976) // Журнал Московской Патриархии. 1976. — № 8. — C. 38-42.
  • Храмове посветени на св. Иван Рилски в Русия // Духовна култура. 1977. — Кн. 11. — С. 11-19
  • Самарское знамя — залог любви России к болгарскому народу // Журнал Московской Патриархии. 1977. — № 12. — C. 45-47.
  • Преподобная Параскева-Петка и ее почитание в Русской земле // Журнал Московской Патриархии. 1979. — № 3. — C. 47-48.
  • Търновската патриаршия // Българската патриаршия през вековете. — София: Синодално издателство 1980. — С. 16-21
  • Бачковский монастырь в Болгарии (к 900-летию со времени основания) // Журнал Московской Патриархии. 1983. — № 12. — С. 46-49.
  • Разпространение на култа към св. Климент Охридски и на книжовно му дело в Руска земя // Известия на църковноисторически и архивни институт. 1984. — № 2. — С. 246—250
  • Поглед върху Скилицовото житие на св. Иван Рилски // Духовна култура, 1987. — Кн. 12. — С. 7-12
  • Сръбски църковни подвория в Москва и почитане на св. Сава, архиепископ Сръбски, в Русия // Духовна култура. 2002. — № 11. — С. 29-30.
  • Образован инок ли е бил св. Иоан Рилски // Духовна култура, 2003. — № 1. — С. 9-10.
  • Защо целуваме лявата, а не дясната ръка на св. Иоан Рилски // Духовна култура, 2003. — № 3. — С. 13-16.
  • Опит за локализиране на Бакуриановата гробница // Духовна култура, 2003. — № 5. — С. 24-26
  • Кога е починал свети Иоан Рилски : По житийни повести и летописни известия // Духовна култура, 2003. — № 8. — С. 1-6.
  • За името на свети Иоан Рилски в месецослова на Галицкото евангелие // Духовна култура, 2005. — № 10. — С. 5-7.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бог да прости дядо Нестор! // Българска православна църква – Българска патриаршия, 14 март 2013. Архивиран от оригинала на 2013-06-21. Посетен на 8 юни 2017.
  2. ↑ Почина Смоленският епископ Нестор // Видинска Света Митрополия, 14 март 2013. Посетен на 8 юни 2017.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 119.
  4. ↑ Круглик Дамиан, свящ. Магистерский диспут архимандрита Нестора Крыстева [«Вековые связи болгарского Рыльского монастыря с Россией»] // Журнал Московской Патриархии. 1976. — № 6. — С. 53-55.
  5. ↑ 90 години от рождението на приснопаметния Смоленски епископ Нестор // Българска православна църква – Българска патриаршия, 28 май 2015. Архивиран от оригинала на 2017-09-20. Посетен на 8 юни 2017.
епископ Григорий Крупнишки → настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва
(15 декември 1972 – 25 декември 1976) 		→ архимандрит Наум
Тихон → смоленски епископ
(6 декември 1980 – 14 март 2013) 		→ Висарион
архимандрит Иларион → игумен на Бачковския манастир
(1 януари 1981 – 30 юни 1985) 		→ архимандрит Галактион
епископ Игнатий Знеполски → игумен на Троянския манастир
(20 декември 1991 – 1 ноември 1998) 		→ епископ Генадий Мелнишки
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нестор_Смоленски&oldid=12414894“.