Мцхета

Мцхета
на грузински: მცხეთა
	Мцхета на грузински: მცხეთა
— град —
	Панорама
	Мцхета
Страна	Грузия
Област	Мцхети-Мтианети
Надм. височина	460 m
Население	7940 души (2014)
Основаване	4 век пр.н.е.
Пощенски код	3300
Телефонен код	+995 32
Официален сайт	mtskheta.gov.ge
	Мцхета в Общомедия

Мцхета (на грузински მცხეთა) е град в Грузия, разположен на 20 km северно от Тбилиси. Намира се между скалисти планини, при вливането на река Арагви в Мтквари (Кура). Той е един от най-древните градове в страната и нейна първа столица.^[2]^[3] В цяла Грузия няма друго такова място, наситено с толкова много свети и култови места, като Мцхета. Затова грузинците наричат древния град „Втори Йерусалим“. В него се пази една от най-големите светини на християнския свят – хитона на Христос.^[3] Ежегодно на поклонение в Мцхета пристигат хиляди християни от цял свят.^[4]

Дълги години Мцхета има статутът на „населен пункт“, но през 1956 получава статута на град.^[2] Днес Мцхета е един от духовните центрове на страната. Наред с Тбилиси и Пицунда градът е седалище на католикоса, патриарха на цяла Грузия. В края на 19 и началото на 20 век Мцхета и околностите ѝ са обявени за архитектурно-исторически резерват, който е внесен за одобрение за списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.^[3] През април 2014 година грузинският патриарх Илия II официално дава на града титлата „Свещен град“. Основание за това става завещанието от 11 век на първия грузински католикос Мелхиседек I.^[5]

Наименование

Съгласно древни предания, които все още се пазят в архивите на арменските манастири, градът е основан от Месхет, един от близките потомци на Ной. Той избира мястото на своята столица, наречена първоначално също Месхет, не само заради красотата на местността и удобното разположение. Много важен е и фактът, че се намира близо до планината Арарат, където е погребан Ной.^[6]

Според друга версия, градът носи името си от грузинските племена месхи, които влизат в сферата на влияние на хетската култура и населяват североизточната част на Мала Азия.^[7]

Според грузинския фолклор град Мцхета е основан от цар Мцхетос, син на Картлос, първият цар на страната. Според легендата, всички грузинци произхождат от Картлос и неговите потомци.^[2]

История

Мцхета е основана през 4 век пр.н.е., едновременно с възникването на източногрузинското царство Картли (Иверия), а цар Азо го обявява за столица на страната.^[7] Първото споменаване на града е от първата половина на I век пр.н.е.^[2] Древногръцкият географ Страбон описва Мцхета като високоразвит град със система за водоснабдяване, пазари и каменни сгради. Градът е религиозен център още от времето на езичеството, което по-късно е заменено от християнството, донесено в Грузия от Св. Нина Грузинска, предполагаемо през 337 година.^[8]

Мцхета преживява своя разцвет по времето на Александър Македонски и стените ѝ удържат нападенията на римските легиони, гръцките и персийските войски.^[4] Развива се като един много голям град и само войските в него са наброявали около 80 000 души.^[6] Градът остава столица в продължение на почти хилядолетие, до края на 5 век. Цар Вахтанг I Горгасали премества столицата в основания от него град Тбилиси.^[3]^[4] Въпреки това, Мцхета остава място за тържествените коронации и погребения на грузинските царе.^[8]

И след това Мцхета остава важен религиозен център на страната, тъй като в нея се намира резиденцията на грузинския католикос – главата на грузинската християнска църква.^[3] Славата на Мцхета не се задържа дълго време – само до 736 година, когато градът е разрушен от армията на Маруан II ибн Мохамед, наместник на Умаядите в Закавказието. От този момент Мцхета губи ключовото си значение, градските стени никога не са издигнати отново и тя постепенно губи населението си и се превръща в село.^[2]

Разкопките от 1870 година и особено тези от 1937, разкриват останки от укрепени жилища, градски квартали и гробища, датирани от енеолита до късното Средновековие.^[9] Археолозите са открили свидетелства за това, че някога Мцхета е бил важна спирка на основен търговски път. В градския музей се пазят стъклени шишенца за парфюми, документи на гръцки и арамейски, керамика, изделия от скъпоценни метали и камъни.^[8]

Градска среда

Днес Мцхета е много малко градче, което през 2014 година има население от 7940 души.^[1] Логическият център на града е площадът пред входа на катедралния събор Светицховели. Днес градът е един от най-популярните туристически обекти в страната. През 2010 година са проведени реконструкция на фасдите и улиците, изградени са нови мостове.^[10]

Построени са магазин за сувенири, музей и информационен център.^[10] Информационният център е със странна архитектура, напомняща античната и за да не изглежда прекалено езически, сградата е украсена с болниски кръст, широко разпространен в Грузия от 5 век насам. Центърът е комбиниран с дворец на бракосъчетанията.^[7]

В града има един хотел – „Тамаринди“ със 7 стаи, няколко ресторанта и кафенета. Болшинството са концентрирани на около стотина метра източно от катедралния събор.^[7]

Забележителности

Катедралният събор Светицсховели – Това е патриаршият храм на грузинската православна църква в Мцхета и в продължение на столетия – главен храм на цяла Грузия. Названието му означава „Животворящ стълб“.^[2] Създаден е още през 4 век, а през 1010 година и по-късно през 15 век два пъти е възстановяван.^[10] Съборът е запазен в много добър вид, а каменните барелефи, изобразяващи различни алегорични фигури, са впечатляващи.^[6] Включен е в списъка с паметници на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.^[8]
Манастирът Самтавро – един от най-старите женски манастири, сроен през 11 век.^[2] На това място, според преданието, под един къпинов храст е живяла света Нино. На мястото на този храст е построена малка църква, а Преображенската е изградена след нейната смърт.^[10] Преображенската църква е голям кръстокуполен храм с богато скулптурно декориране по фасадите.^[9] Манастирът представлява комплекс от Самтавро-Преображенската църква и женския манастир „Света Нино“. Разположен е при сливането на реките Мтквари и Арагви.^[7] Фреските в храма са от 17 век. В манастира се пазят мощите на един от 13-те асирийски отци Абибос (Або, Авив) Некрески и на Шио Мгвиме.^[10]
Гробището Самтавро – Намира се близо до манастира, а гробовете са разположени терасовидно. На най-долното ниво те са във вид на гнезда, покрити сводоообразно с калдъръм, а тези на по-горното ниво са от големи каменни плочи. Предметите, намерени тук свидетелстват, че гробовете са служили за погребения в продължение на векове. Тези на ниското ниво се отнасят към Желязната епоха, т.е. от около 10 век пр.н.е. Горните са създадени вече по време на християнството. Черепите, намерени в тях, се различават по форма от тези на днешното население, тъй като принадлежат към типа долихокефал.^[10]
Бебрисцихе – крепост в северната част на града, разположена на десния бряг на река Арагви. В древността е наричана Белта и е била важен военен стратегически обект.^[8] Споменава се за първи път през 1156 година във връзка с това, че в нея е умрял цар Деметре I.^[10] Археолозите обаче смятат, че крепостта е построена малко по-рано.^[2] През пролетта на 2010 година тя е сериозно пострадала в резултат на свлачище. Не е реставрирана и посещението в нея се счита за опасно.^[10]
Мостът на Помпей – свързва двата бряга на река Мтквари и е построен по заповед на римския пълководец Помпей Велики още през 65 г. пр.н.е.^[2] Архитектурата му е много интересна, а в единия му край са били съхранени две кули, достатъчни за отбраната му.^[6] Това, което днес може да се види от него, е строено през 1839 – 1841 година.^[7] Мостът функионира пълноценно до средата на 20 век, когато в Мцхета построена хидростанция. Тя предизвиква повишаване на водното ниво на реката и мостът е изцяло залят, а водата вече започва да разрушава конструкцията му. В наше време той може да бъде видян само, когато хидростанцията понижи нивото на реката.^[2]
Църквата Антиохия (Свети Стефан) – Малка църква, разположена югоизточно от Светицховели, една от най-древните в Мцхета. Построена е през 5 век от цар Арчил, в знак на благодарност към Бога, за изгонването на персите. Периодично е достроявана до 19 век, но въпеки това, през вековете тя губи голяма част от обема си. Сегашната сграда се състои само от реконструирания северен неф от трикорабния събор. Кулата е пристроена през 18 – 19 век, а зидарията не е еднородна. Три от стените са изградени от дялан пясъчник, а южната стена, построена по-късно, и кулата са от чакъл и тухли.^[7]
Църквата Гетсимания – Малка църква, разположена недалеч от моста, построена през 6 век. По време на арабските нашествия е разрушена. Възстановена е през 2008 година и стенописите в нея са също от 21 век.^[7]

Забележителности в околността

В планините край Мцхета, на срещуположния бряг на реката, се намират пещери, които са служили за укритие на населението при вражески нападения.^[6] Околностите на града са богати на интересни, старинни обекти. В тях са разположени манастирът Задазени, крепостта Ничбиси, езерото Базлети, винарната „Шато-Мухрани“ в едноименното село и много други.^[10]

Манастирът Джвари (Светият кръст) – един от най-старите манастири в страната, изграден през 6 век, който се намира на срещуположния на Мцхета бряг на река Мтквари. Манастирът е уникален образец на религиозната архитектура на средновековен Кавказ.^[3] Произходът на името, което означава „кръст“, идва от преданието, че на това място света Нино Кападокийска поставя кръст, който трябва да повлияе на приемането на християнството от Грузия.^[2] Манастирът е увековечен в литературата в поемата „Мцири“ на Лермонтов.^[3]
Манастирът Шио Мгвиме – намира се на 8 km от Мцхета, на левия бряг на река Мтквари.^[8] Това е един от най-големите манастири в района, който буквално се слива с ландшафта. Носи името на Симеон (Шио) Мгвиме, асирийски отец, който го основава през втората половина на 6 век.^[2]^[8] Комплексът включва обекти от различни епохи и с различно предназначение – пещерна църква, църквата „Свети Йоан Кръстител“, камбанария, църквата, в която е погребан Шио Мгвиме, църквата „Възнесение Христово“, катедралният събор „Света Мария“, монашески килии, изсечен в скалите резервоар за вода, водоснабдителна система и крепостни стени.^[8]
Античният град Армази – намира се на срещуположния бряг на река Мтквари, точно срещу Мцхета. Армази е върховно грузинско божество в езическата епоха и в негова чест са построени градът и храмът в него. Археолозите са разкопали тук три културни слоя – от 4 – 3 век пр.н.е., I век и 1 – 4 век. Най-ценното откритие са основите на езическия храм. Освен тях са разкрити бани, основите на християнски храм и на една сграда с неясно предназначение.^[11]
Армазисцихе (Багинети) – Археологически и исторически паметник от 4 – 8 век. Името му е свързано с Армази, обявен от цар Парнаваз за светец. На територията му са открити руини от стени, кули, бивша царска резиденция. Местните жители го наричат Багинети.^[8]