Музей на историята на изкуството
Музей на историята на изкуството Kunsthistorisches Museum | |
Сградата на музея | |
Местоположение | Виена |
---|---|
Тематика | музей |
Основан | 1889 |
Архитект | Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер |
Телефон | +43 1 525240 |
Сайт | www.khm.at |
Местоположение в Инерещат | |
Музей на историята на изкуството в Общомедия |
Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена, Австрия, разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.
Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей, която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.
Изгледи от сградата на музея
[редактиране | редактиране на кода]-
План на музейното съоръжение
-
Парадна стълба
-
Свод
-
Музейна зала
Колекция „Древно изкуство“
[редактиране | редактиране на кода]Египетска и близкоизточна колекция
[редактиране | редактиране на кода]Колекциите от Древен Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. Сред най-забележителните произведения са:
-
Синьото хипопотамче Уилям (египетски фаянс)
-
Фараонът Тутмос III
-
Портрет на млада жена от вида Фаюмски портрети
Древногръцко и древноримско изкуство
[редактиране | редактиране на кода]Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс – камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.
-
Gemma Augustea
-
Статуя на кентавър
-
Мозайка с изображение на Тезей
-
Статуя на гръцки бог
-
Саркофаг на амазонка
-
Камея „Gemma Claudia“
-
Статуя на Асклепий
Кабинет за приложно изкуство (Kunstkammer)
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите: статуетки, съкровища на Свещената Римска империя, бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с предмети от Средновековието, Ренесанса и Барока, включително еклектика от XIX век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини, създадена през XVI век за краля на Франция Франсоа I.
Колекция от ренесансово изкуство
[редактиране | редактиране на кода]Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.
Някои от най-известните картини са:
- Свети Себастиан на Андреа Мантеня
- Ecce homo на Тициан
- Портретите на инфантата Маргарита Тереза от Диего Веласкес
- Вавилонската кула на Питер Брьогел Стари,
- Възнесение Богородично на Петер Паул Рубенс,
- както и много шедьоври на Микеланджело, Тинторето, Джорджоне, Рафаело, Албрехт Дюрер, Ян ван Ейк, Рембранд и други.
Изкуството на Венеция
[редактиране | редактиране на кода]-
Джорджоне, Тримата философи. Ок. 1504.
-
Джорджоне, Лаура. 1506.
-
Джовани Белини., Млада жена оправя тоалета си. 1514 – 1516.
-
Тициан, Портрет на Изабела д’Есте. 1534 – 1536
Южна Италия
[редактиране | редактиране на кода]-
Св. Николай
-
Мадоната на трон
-
Св. Доминик с хористи
Колекция от изкуство от Германия
[редактиране | редактиране на кода]-
Албрехт Дюрер, Портрет на млад мъж. 1507
-
Леонард Бек, Свети Георги и дракона. ок. 1513 – 1514
-
Ханс Холбайн Младия, Портрет на Джейн Сеймор, кралица на Англия. 1536 – 1537
-
Кристоф Амбергер, Портрет на Кристоф Бумбергер. 1543
Фламандска живопис
[редактиране | редактиране на кода]-
Рогир ван дер Вейден, Разпятие. 1440 – 1445
-
Йеронимус Бош, Носенето на кръста. 1490 – 1500
-
Питер Брьогел Стари, Детски игри. 1560
-
Питер Брьогел Стари, Вавилонската кула. 1563
-
Питер Брьогел Стари, Цикъл на месеците : февруари-март. 1565
-
Питер Брьогел Стари, Връщане на стадата. 1565
-
Питер Брьогел Стари, Ловци в снега. 1565
-
Питер Брьогел Стари, Борбата между карнавала и поста.
-
Питер Брьогел Стари, Сватба.
Живопис от Епохата на маниеризма
[редактиране | редактиране на кода]Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на Маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейната криза на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на Маниеризма в Западна Европа. В края на XVI век, по време на който е пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на Маниеризма, където работят:
По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на този художествен стил.
-
Якопо Палма Млади, Пиетà. Нач. на XVII век
-
Якопо Басано, Поклонение влъхвите. 1555
-
Николо дел Абате, Млад човек с папагал. 1540-те г.
-
Бартоломеус Спрангер, Херакъл в плен. ок. 1600
Джузепе Арчимболдо
[редактиране | редактиране на кода]-
Огън
-
Вода
-
Лято
-
Зима
-
Анна Хабсбург-Австрийска
кралица на Испания -
дъщеря на Фердинанд
Портрети на представители на Хабсбургите
[редактиране | редактиране на кода]-
Франс Льойкс?, Фердинанд IV Хабсбург като дете с майка му Мария-Анна Испанска. 1634
-
Диего Веласкес, Мариана Австрийска. ок. 1652 – 1653
-
Диего Веласкес, Инфата Маргарита-Тереза в розова рокля. 1654
-
Диего Веласкес, Инфанта Маригарита-Тереза в жълта рокля. 1656
-
Диего Веласкес, Инфанта Маргарита-Тереза в синя рокля. 1659
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|