Шотландско абатство (Виена)

Шотландско абатство Schottenstift
юни 2009 г.
Местоположение в Инерещат48.212119, 16.3646
Вид	Манастир
Местоположение	Виена, Австрия
Архитект	Андреа д’Аллио (младши) и Силвестро Карлоне
Стил	Барок
Изграждане	1638-1774 г.
Шотландско абатство в Общомедия

„Шотландското“ абатство във Виена (на немски: Schottenstift, официално наименование: Benediktinerabtei Unserer Lieben Frau zu den Schotten) е бенедиктински манастир, разположен на площад „Фреюнг“, в централния район на Виена, Австрия.

История

През 1155 г. австрийският херцог Хайнрих II Язомиргот дава подслон и убежище във Виена на монаси, пристигнали от „шотландското“ абатство „Свети Яков“ в Регенсбург. Основаването на манастира през 1155 г. е свързано с преместването на херцогската столица от Клостернойбург във Виена; херцогът се нуждаел от образовани духовници и съветници.

„Шотландските“ абатства по правилно би трябвало да се наричат ирландски, тъй като именно ирландските монаси се прославят със своето мисионерство в Централна Европа и основават там свои обители (така например ирландският монах Коломан от Мелк през 1244 – 1663 г. се смята за покровител на Австрия). На средновековен латински Ирландия се нарича Scotia Major (Велика Шотландия) и основаните от ирландците манастири по тази причина и до наши дни са известни като „шотландски“.

През 1160 – 1200 г. „шотландците“ построяват първата църква в романски стил, в която през 1177 г. е погребан Хайнрих II. По онова време манастирът се намира извън градските стени. Тази църква е унищожена при пожар през 1276 г.

Интериор на църквата

През 1365 г. „шотландските“ монаси са сред основателите на Виенския университет.

През 1418 г. германският крал Албрехт II отнема абатството от „шотландските“ монаси и го предава в собственост на монаси-бенедиктинци, но названието му се запазва и до наши дни като „шотландско“ абатство.

През 1638 г. след удар от мълния църквата отново изгаря. Новият, запазен и днес, абатски комплекс е построен от архитектите Андреа д’Аллио (младши) и Силвестро Карлоне, олтарът е изработен от Йоахим фон Зандрарт. Запазен е и старият готически олтар от 1470 г., на който са изобразени и сцени от Виена от ХV век.

През 1773 – 1774 г. архитект Андреас Зах построява нова сграда за училището и приората, която поради своята външност получава названието Schubladkastenhaus.

През 1825 г. е построен фонтан, назован „Черната Богородица“ (на немски: Schwarze Muttegottes).

През 2005 г. в сградата на абатството е уредена музейна експозиция.

Литература

• Martin Czernin (Hrsg.): Museum im Schottenstift. Kunstsammlung der Benediktinerabtei Unserer Lieben Frau zu den Schotten in Wien. Wien 2009, ISBN 3-902344-11-3.
• Franz Goldhann (Hrsg.): Gülten-Buch des Schottenklosters in Wien v. J. 1314–1327. In: Quellen und Forschungen zur vaterländischen Geschichte, Literatur und Kunst. Braumüller, Wien 1849, S. 163–208 (Digitalisat als PDF).
• Ernest Hauswirth: Abriß einer Geschichte der Benedictiner-Abtei U. L. F. zu den Schotten. Wien 1858.
• Albert Hübl: Geschichte des Unterrichtes im Stifte Schotten in Wien. Carl Fromme, Wien 1907.
• Albert Hübl: Baugeschichte des Stiftes Schotten in Wien. In: Berichte und Mittheilungen des Alterthums-Vereines zu Wien. Bd. 46/47, 1914, S. 35–88.
• Robert Kramreiter: Die Schottengruft in Wien. Grabstätte Heinrich Jasomirgotts und des Grafen Rüdiger von Starhemberg. Wien 1962.
• Cölestin Roman Rapf: Das Schottenstift. (= Wiener Geschichtsbücher; Bd. 13). Zsolnay, Wien und Hamburg 1974, ISBN 3-552-02607-X.
• Cölestin Roman Rapf, Heinrich Ferenczy: Wien, Schotten. In: Ulrich Faust, Waltraud Krassnig (Bearb.): Germania Benedictina III/3: Die Benediktinischen Mönchs- und Nonnenklöster in Österreich und Südtirol. Eos, St. Ottilien 2002, ISBN 3-8306-7091-5, S. 779–817.
• Ales Zelenka, Walter Sauer: Die Wappen der Wiener Schottenäbte. Wien 1971.

Външни препратки

• Официален сайт на Шотландското абатство във Виена (нем.)
• Franz Goldhann: Gülten-Buch des Schottenklosters in Wien v. J. 1314—1327. In: Quellen und Forschungen zur vaterländischen Geschichte, Literatur und Kunst. Braumüller, Wien 1849, S. 163—208 PDF