Мстислав Ростропович

Мстислав Ростропович
Мстислав Ростропович
	Мстислав Ростропович Мстислав Ростропович
Роден	27 март 1927 г. Баку, Азербайджан
Починал	27 април 2007 г. (80 г.) Москва, Русия
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Религия	християнство
Учил в	Московска консерватория; Руска академия за музика „Гнесини“
Активен период	от 1942 г.
Работил в	Московска консерватория
Награди	медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“; народен артист на СССР; Президентски медал на Свободата; За заслуги към Отечеството I степен; Награда Сонинг (1981); Ленинска премия; Уолф награди за изкуства (2004); почетно гражданство (1993)
Семейство
Съпруга	Галина Вишневская
Уебсайт	Страница в IMDb
	Мстислав Ростропович в Общомедия

Мстисла́в Леопо́лдович Ростропо́вич е известен руски виолончелист и диригент.

Биография

Ростропович е роден в семейството на музиканти. Още на 12-годишна възраст изнася първия си концерт със симфоничен оркестър. Завършва Московската консерватория през 1946 г., става там професор през 1959 г.

Често свири заедно с пианистите Святослав Рихтер и Емил Гилелс и цигуларите Давид Ойстрах и Леонид Коган. Жени се за солистката на Болшой театър Галина Вишневская. Получава Сталинска и Ленинска награда. В края на 1960-те години обаче съветските власти започват гонения срещу него и съпругата му, защото са приютили в дачата си писателя дисидент Александър Солженицин.

През 1974 г. Ростропович и Вишневская емигрират в Съединените американски щати. След 4 години правителството на СССР ги лишава от съветско гражданство.

По време на престоя си на Запад Ростропович се прочува с интерпретациите си на концертите за виолончело и оркестър на Дворжак и Хайдн. Дълги години ръководи Националния симфоничен оркестър на САЩ във Вашингтон и е президент на международния фестивал в Евиан. Получава множество престижни отличия, става посланик на добра воля на ЮНЕСКО, името му е записано сред тези на 40-те „безсмъртни“ – почетните членове на Френската академия. Британският вестник „Таймс“ го нарича „най-великия жив музикант“.

През 1989 г., когато пада Берлинската стена, Ростропович отива там и пред нейни отломки свири сюити на Йохан Себастиан Бах. Година по-късно се завръща триумфално в родината си, след като му връщат руското гражданство. През 1993 г. Ростропович дава концерт на Червения площад, посетен от десетки хиляди руснаци.

В края на живота си се отдава на благотворителност в полза на детското здравеопазване в Русия. Почива на 27 април 2007 в Москва на 80 години.

Награди

Награда Сонинг, 1981 г.

Външни препратки

((en)) Вишневская-Ростопович фондация
((en)) Музей на Леополд и Мстислав Ростопович
((ru)) Мстислав Ростропович в программе „Без антракта“, 2002 в
((en)) Мстислав Ростопович: челист, диригент, хуманитарист Архив на оригинала от 2010-07-05 в Wayback Machine.
((en)) Интервю за Дейли Телеграф
((en)) Интелектуалната отговорност. Когато мълчанието не е златно: Разговори с Мстислав Ростопович
На 80 години почина Мстислав Ростропович // Архивиран от оригинала на 2007-04-29. Посетен на 27 април 2007.
Умер Мстислав Ростропович // Посетен на 27 април 2007. (на руски)
Гробът на Мстислав Ростопович
Шостакович, концерт за виолончело и оркестър в ми-бемол мажор, оп.107, видео