Святослав Рихтер
Святослав Рихтер Святослав Рихтер | |
руски пианист | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Учил в | Московска консерватория |
Награди | Орден „Ленин“ Герой на социалистическия труд Октомврийска революция народен артист на СССР Награда „Сонинг“ (1986) Ленинска премия Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“ (1987) Грами Федерален кръст за заслуги Орден за изкуство и литература |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика, Художествена музика |
Инструменти | пиано |
Активност | от 1934 г. |
Лейбъл | „Мелодия“ |
Уебсайт | www.sviatoslavrichter.ru |
Святослав Рихтер в Общомедия |
Святослав Теофилович Рихтер е съветски пианист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Рихтер е роден в Житомир в семейство на немец (по признание на самия Святослав Рихтер в интервю за Бруно Монсанжеон: „Моят баща е чист немец.“) и рускиня.
Бащата на Рихтер е талантливият немски пианист, органист и композитор Теофил Данилович Рихтер (1872 – 1941), преподавател в Одеската консерватория и органист в градската немска църква („кирха“), майка му Анна Павловна Москалёва (1892 – 1963) е с дворянски произход. По време на Гражданската война семейство Рихтер[1] по принуда е разделено, като Святослав е живял сам, без родителите си, в семейството на леля си Тамара Павловна в Житомир, докато майката и бащата – в Одеса. В началото на войната бащата на Рихтер е арестуван и разстрелян от комунистическата власт. Майка му отстъпва с немските войски в Германия.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда Сонинг, 1986 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, „Solo nec plus ultra“, Neva Editions, 2015, 50. ISBN 978-2-35055-192-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Рихтер – Internet Movie Database