Моника Попова
| Моника Попова | |
| българска художничка | |
| Родена |
10 декември 1968 г.
|
|---|---|
| Учила в | Национална художествена академия |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работила в | Нов български университет |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | съвременно изкуство |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | проф. Красимир Джидров |
| Направление | керамика, живопис, инсталация |
| Награди | Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2013, номинация) |
| Член на | Член на СБХ (1996) |
| Семейство | |
| Съпруг | Методи Попов |
| Деца | Христина, Мария-Магдалена и Петра |
Моника Петрова Попова е българска художничка керамичка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 10 декември 1968 г. в град София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ в курса на проф. Красимир Джидров, специалност Керамика (1996).
Преподавател в Нов български университет от 2000 г. Щатен асистент от 2001 г. в програмите – „Графичен дизайн“ и „Пластични изкуства“. Доцент в департамент „Изящни изкуства“ на НБУ (2010).
Доктор в програма „Египтология“ на НБУ с дисертация на тема „Скулптурата по времето на Тиванските царе XII и XVIII династии“ с научен ръководител Сергей Игнатов (2014).
Член на Съюза на българските художници (1996). Член на Българския институт по египтология (2009).
Майка на три дъщери.
Изложби
[редактиране | редактиране на кода]Представя 28 самостоятелни изложби и участва в над 70 колективни изложби в страната и чужбина в периода 1992 – 2012 г.
- 1996 – 1998 – Галерия „Досев“ (керамика), София
- 1999 – „Аритмичност“ (живопис), галерия „Калоян“, София
- 2000 – „Неточен адрес“ (живопис), галерия „Ирида“, София
- 2001 – „Началото“ (живопис), галерия „Ирида“, София[1]
- 2001 – „Еросът на невъзможното“ (живопис), Център за съвременно изкуство „Шипка 6“, София[2]
- 2002 – Младежка изложба на фондация „Св. св. Кирил и Методий“, София
- 2002 – 2003 – 2004 – Участие в Международен симпозиум за екстериорна пластика „Море от форми“, Златни пясъци
- 2003 – „Nigredo“. Съвместен кураторски проект на М. Попова и Г. Пенкова – Централна баня, София; Старинна баня, Пловдив; Централен софийски затвор, София
- 2004 – „Талвег“ (живопис), галерия „Ирида“, София
- 2004 – Участие във фестивала „Август и изкуствата“, Варна
- 2004 – Участие в международен пътуващ проект „Майки и дъщери“. Куратор Клаудия-Мария Луениг (Австрия)
- 2004 – Участие в Международно биенале за съвременно изкуство, Шумен
- 2002 – 2003 – 2004 – Участие в Международен симпозиум за екстериорна пластика „Море от форми“, Златни пясъци
- 2005 – „Нарисувай ми душа“ (живопис), галерия „Ирида“, София[3]
- 2006 – „Въздухът на въздуха“, галерия „Арт-Алея“, София
- 2006 – 2008 – Награди за съвременно българско изкуство на МТел[4]
- 2008 – „БЕС“ (живопис), Център за съвременно изкуство „Шипка 6“, София[5]
- 2009 – „Ако така ми действа любовта“ (керамика), Галерия „Сариев“, Пловдив
- 2009 – „БЕС“ (живопис), Градска галерия, Ниш (Сърбия)
- 2009 – „Разговор със Сърцето“ (живопис), галерия „Кръг+“, София[6]
- 2010 – „Шитите“ (живопис и бод), галерия „Сариев“, Пловдив[7]
- 2010 – Специализация в центъра по изкуства „Kunstlerhaus“, Швандорф, Германия
- 2011 – „Селото на лебедите“ (живопис), галерия „Арт алея“, София
- 2012 – „20“ (живопис), Център за съвременно изкуство „Шипка 6“, София
- 2012 – Участие в два кръга от конкурса за съвременно изкуство на „Алианц“, България
- 2011 – 2012 – Участие в международни есенни и пролетни салони на изкуствата, Бургас и Поморие
- 2012 – Участие в изложбата по повод 80 години СБХ, в проект на проф. Андрей Даниел „Вода и светлина“
- 2013 – „Няма нищо по-хубаво от идиотското време“ (живопис и керамика), галерия UPARK, Пловдив
- 2014 – „Подобно на заобляне“ (рисунки и керамика), галерия ART BOX, София[8]
- 2014 – „Максимална степен на болка“ (живопис и керамика), галерия „Индустриална 11“, София[9][10][11]
Награди, стипендии и грантове
[редактиране | редактиране на кода]- 2013 – Номинация за изключителен принос за годишната Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2012 г.
- 2012 – Номинация и участие в два кръга от Конкурса за съвременно изкуство на „Алианц“ – България
- 2011 – Конкурс и специализация в центъра по изкуства „Kunstlerhaus“, Швандорф, Германия
- 2002 – Първа награда за екстериорна пластика „Ръце от стихове“ в пленера „Море от форми“ – Златни пясъци
- 2002 – Първа награда за млад автор на фондация „Св. св. Кирил и Методий“
- 2000 – Награда за млад автор на галерия „Ирида“, София
- 1998 – Награда за млад автор на Международната френска академия по изкуства – Париж, Франция
- 1996 – Конкурс и специализация в „Des Art Studio“ – Париж, Франция
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Скулптурата в Древен Египет през периода на XII и XVIII династия. София: Нов български университет, 2015, 256 с. ISBN 978-954-535-901-9
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Люсиена Крумова, „Моника Попова роди картини по стихове“[неработеща препратка], в. „Стандарт“, 4 март 2001 г.
- ↑ Станислав Памукчиев, „Еросът на невъзможното“: Изложба на Моника Попова и Галя Пенкова“, в. „Литературен форум“, бр. 20 (504), 21.05.2002 – 27.05.2002 г.
- ↑ „Моника Попова, художник: „Рисуването ме спасява от собствените ми емоции“, интервю на Маргарита Бойчева, в. „Дневник“, 26 април 2005 г.
- ↑ „Изкуството е гигантска авантюра (Болката държи истинския артист, признава Моника Попова)“[неработеща препратка], интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт“, бр. 4629, год. XII, 25 ноември 2005 г.
- ↑ Светлана Куюмджиева, „Беснотия“, в. „Култура“, бр. 13 (2496), 5 април 2008 г.
- ↑ Лиляна Караджова, „Египетски знаци пулсират в „графични“ платна“, в. „Новинар“, 28 октомври 2009 г.
- ↑ „Шитите“ картини на Моника Попова“, vesti.bg, 9 февруари 2010 г.
- ↑ „Картини в шкаф“[неработеща препратка], в. „Стандарт“, 12 юни 2014 г.
- ↑ „Максимална степен на болка – изложба на Моника Попова“, kafene.bg, 3 ноември 2014 г.
- ↑ Галина Декова, „Полифония от отношения и позиции“, в. „Култура“, бр. 42 (2791), 12 декември 2014 г.
- ↑ Мария Ландова, „Диагностика на болката“, в. „Литературен вестник“, 16 януари 2015 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил на Моника Попова във
Facebook - Профил на Моника Попова на сайта на департамент Изящни изкуства на НБУ Архив на оригинала от 2017-04-26 в Wayback Machine.
- Профил на Моника Попова в електронния каталог на НБУ
- Моника Попова в сайта на Наградите за съвременно българско изкуство на MTel
- Моника Попова в галерия „Витоша“ Архив на оригинала от 2020-02-21 в Wayback Machine.
|
