Мокрешево
| Мокрешево Şükrüpaşa | |
| — село — | |
  Мокрешево  Мокрешево | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 358 m |
| Население | 147 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
Мокрешево или Мокрешово (на турски: Şükrüpaşa, Шюкюрпаша) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Странджа на 22 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), на границата с България.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Мокрешево е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мокроншово (Mocronchovo) е село с 60 домакинства и 318 жители българи.[1]
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мокрешево силно пострадва. Всичките 60 къщи са изгорени, а населението е избягало.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархийски семейства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мокрешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Мокрешево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мокрешево
Вълчо Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[5]- Михаил Илиев – Белият мустак, касиер на революционния комитет на ВМОРО в селото през 1902 година[6]
- Стоян Добрев (1876 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.