Направо към съдържанието

Моголска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Моголите)
Тази статия е за държавата в Индия от XVI – XVIII век. За държавата в Централна Азия от XIII век вижте Монголска империя.
Моголска империя
گورکانیان
— Империя —
1526 – 1540
1555 – 1857
Знаме
Знаме
      
Граници на Моголската империя:  – при Бабур (1530);  – при Акбар (1605);  – при Аурангзеб (1707).
Граници на Моголската империя:
 – при Бабур (1530);
 – при Акбар (1605);
 – при Аурангзеб (1707).
Континент
СтолицаАгра (1526 – 1540; 1555 – 1571; 1598 – 1648)
Фатехпур Сикри (1571 – 1585)
Лахор (1586 – 1598)Делхи (1648 – 1857)
Официален език
Неофициален езикперсийски, урду, чагатайски
Религиясунитски ислям (1526 – 1857)
Дин-е Илахи (1582 – 1605)
Форма на управлениеАбсолютна монархия
Император
1526 – 1530Захиредин Бабур (първи)
1837 – 1857Бахадур Шах II (последен)
История
Битка при Панипат21 април 1526 г.
Суриди1540 – 1555
Битка при Карнал24 февруари 1739 г.
Карнатски войни1746 – 1763
Битка при Пласи1757 г.
Обсада на Делхи21 септември 1857 г.
Площ
Общо (1690 г.)4 000 000 km2
Население
По оценка от 1700 г.158 400 000
Валутарупия, така, дам
Предшественик
Делхийски султанат
Бенгалски султанат
Декански султанати
Наследник
Маратхска империя
Бенгалска суба
Дуранийска империя
Сикхска империя
Британска Индия
Днес част от Индия
 Бангладеш
 Пакистан
 Афганистан
Моголска империя в Общомедия

Моголската империя (на урду: سلطنت‎ مغلیہ; на персийски: گورکانیان) е ислямска държава, просъществувала на Индийския субконтинент от 1526 до 1858 г. До края на XVII век обединява почти цяла днешна Индия. От началото на XVIII век започва да се разпада. Управлява се от династията на Великите моголи.

Макар да е създадена чрез войни, империята не потиска културите и народите, които покорявa. Вместо това тя ги изравнява и ги умиротворява чрез нови административни практики и различни управляващи елити, което довежда до по-ефективно, централизирано и стандартизирано управление. Основа на колективното богатство на империята играят земеделските данъци, въведени от император Акбар Велики.

Моголска династия

[редактиране | редактиране на кода]

Моголската династия управлява Индийския субконтинент от средата на XVI век до края на XVIII век. Основана е през 1526 г. и официално просъществува до 1858 г., когато е наследена от Британска Индия.

Основател на династията е Бабур, пряк наследник на Тимур. Бабур е принуден да бяга от своите врагове от Фергана (днешен Узбекистан) през Афганистан в Северна Индия. Там след битката при Панипат (1526), когато разбива по-многочислените войски на султана на Делхи, основава обширна държава. Истински основател и обединител на Моголската империя обаче е Акбар Велики (1556 – 1605) – внукът на Бабур, който управлява 49 години.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Бабур и Хумаюн (1526 – 1556)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Бабур и Хумаюн

Моголската империя е основана от Бабур (управлявал 1526 – 1530) – централноазиатски владетел, потомък на тюркско-монголския завоевател Тимур (основател на Тимуридската империя) по бащина линия и на Чингис хан по майчина линия.[1] Лишен от териториално наследство в Централна Азия, Бабур се насочва към Индийския субконтинент, за да задоволи амбициите си.[2] Той се установява в Кабул, след което постепенно настъпва към Индия през Хайберския проход.[1] Силите на Бабур покоряват голяма част от Северна Индия след победата му при Панипат през 1526 г.[1] Заниманието с войни и военни кампании обаче не позволява на новия император да консолидира придобивките си в Индия.[3]

Нестабилността на империята се проявява по време на управлението на сина му, Хумаюн (управлявал 1530 – 1556), който е принуден да избяга в изгнание в Персия от въстаници. Династията Суриди (1540 – 1555), основана от Шер шах Сури (управлявал 1540 – 1545), за кратко прекъсва моголското управление.[1] Престоят на Хумаюн в Персия установява дипломатически връзки със Сефевидите и води до нарастване на персийското културно влияние в Моголската империя. Триумфалното завръщане на Хумаюн от Персия през 1555 г. възстановява моголската власт, но той загива в инцидент на следващата година.[1]

От Акбар Велики до Аурангзеб (1556 – 1707)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Акбар Велики, Джахангир, Шах Джахан и Аурангзеб
Акбар Велики провежда религиозен събор от различни вероизповедания във Фатехпур Сикри
„Могол и дворяните му се завръщат от Голямата джамия в Делхи“ – картина от Едуин Лорд Уийкс
Тадж Махал, построен от Шах Джахан през XVII век
Император Бахадур Шах II през 1858 г., малко преди да бъде изпратен в изгнание в Бирма

Акбар Велики (управлявал 1556 – 1605) е роден като Джалалудин Мухамад[4] в Умеркот[5] и е син на Хумаюн и жена му Хамида Бени бегум, която е персийска принцеса.[6] Акбар наследява трона след регентството на Байрам хан, който спомага за консолидирането на Моголската империя в Индия. Чрез война и дипломация Акбар успява да разшири териториите на империята във всички посоки и завладява по-голямата част от Индийския субконтинент северно от река Годавари. Той създава нов управляващ елит, който му е лоялен, осъвременява администрацията и поощрява културното развитие, а освен това развива търговията с европейските компании.[1] Индия се развива в силна и стабилна икономика. Акбар позволява свобода на религията в императорския двор и се опитва да изглади социо-политическите и културните разлики из империята като въвежда нова религия – Дин-е Илахи, имаща силната характеристика на култ към личността.[1] Оставя на сина си стабилна държава, която търпи своя период на разцвет.[1]

Джахангир, роден като Салим (управлявал 1605 – 1627), е син на Акбар и жена му Мариам уз-Замани, която е индийска раджпутска принцеса.[7] Той е пристрастен към опиума и пренебрегва държавните дела, попадайки под влиянието на дворянските клики.[1] Шах Джахан (управлявал 1628 – 1658) е син на Джахангир и жена му Джагат Госайни, раджапутска принцеса.[8] По време на управлението на Шах Джахан, великолепието на моголите достига своя връх, което е засвидетелствано от поръчания от него Тадж Махал. Разходите по поддръжката на империята обаче започват да надхвърлят доходите ѝ.[1]

Най-големият син на Шах Джахан, либералният Дара Шукох, става регент през 1658 г., след като баща му се разболява. Дара се застъпва за синкретична индуистко-мюсюлманска култура. С подкрепата на ислямската правоверност обаче по-малкият син на Шах Джахан, Аурангзеб (управлявал 1658 – 1707) се възкачва на престола. През 1659 г. Аурангзеб побеждава Дара и нарежда да бъде екзекутиран.[1] Макар Шах Джахан да се възстановява напълно от заболяването си, Аурангзеб го обявява за неспособен да управлява и нарежда да бъде хвърлен в затвора. По време на управлението на Аурангзеб империята добива политическа мощ още веднъж и се превръща в една от най-големите икономики на света. Той изцяло установява шериат. Разширява и границите на империята, която вече включва почти цяла Южна Азия, но към момента на смъртта му през 1707 г. вече много части в империята се бунтуват открито.[1] Аурангзеб се счита за един от най-противоречивите индийски владетели,[9] като някои историци твърдят, че религиозният му консерватизъм и нетолерантност подкопават стабилността на моголската общност,[1] докато други поставят това под въпрос, отбелязвайки, че той е строил индуистки храмове,[10] назначавал е много повече индуси в имперската бюрокрация, отколкото предшествениците си, противопоставял се е на фанатизма срещу индусите и шиитите[9]:с. 50 и се е оженил на раджапутската принцеса Науаб Бай.[8]

Упадък (1707 – 1857)

[редактиране | редактиране на кода]

Синът на Аурангзеб, Бахадур Шах I, отменя религиозните политики на баща си и се опитва да въведе реформи в администрацията. След смъртта му през 1712 г. обаче моголската династия потъва в хаос и насилствена вражда. Само през 1719 г. четирима императори се възкачват на престола.[1]

При управлението на Мухамад Шах (управлявал 1719 – 1748) империята вече се разпада и големи участъци от Централна Индия преминават от моголска власт към Маратхската империя. Нахлуването на иранския Надер Шах, който преди това е възстановил иранския сюзеренитет в по-голямата част от Западна и Централна Азия, кулминира с разграбването на Делхи и раздробява останките от моголската власт и престиж. Голямата част от имперския елит вече се опитва да гледа собствения си интерес. Въпреки това моголският император продължава да е най-висшето проявление на суверенитет в държавата. Освен мюсюлмански дворяни, маратхски, индуистки и сикхски военачалници също участват в церемониалните признания на императора като върховен суверен в Индия.[11]

Междувременно някои регионални институции във все по-разпокъсващата се империя започват да вземат участие в държавните конфликти, което води до поражения и загуби на територия по време на Карнатските войни.

Моголският император Шах Алам II (управлявал 1760 – 1806) прави безсмислени опити да спре упадъка на страната, но в крайна сметка се оказва принуден да търси защитата на афганистанския емир Ахмад Шах Дурани, което довежда до трета битка при Панипат между Маратхската империя и афганистанците през 1761 г. През 1771 г. Маратхската империя завладява Делхи от афганистански контрол, а през 1784 г. тя официално става защитник на императора в Делхи,[12] което продължава дори и след Третата англо-маратхска война. Впоследствие Британската източноиндийска компания дава защитата си на моголската династия в Делхи.[11] Тя поема контрола над бившата моголска провинция Бенгал-Бихар през 1793 г., поставяйки началото на британската колониална власт на Индийския субконтинент. Към 1857 г. значителна част от бившата Моголска империя вече се управлява от Британската източноиндийска компания. След смазващо поражение по време на Индийското въстание от 1857 г., последният моголски император Бахадур Шах II е детрониран от британските власти и изпратен в изгнание в Бирма на следващата година. През 1858 г. британската корона поема пряк контрол над териториите на Британската източноиндийска компания в Индия под формата на новосформирания Британски Радж. През 1876 г. британската кралица Виктория приема титлата императрица на Индия.

Причини за упадъка

[редактиране | редактиране на кода]

Много историци са предложили многобройни обяснения за бързия крах на Моголската империя в периода 1707 – 1720 г. след век на растеж и просперитет. Във финансово отношение престолът губи приходи, които са нужни за заплатите на главните управници, благородничеството и антуража им. Императорът губи авторитета си, докато широко разпръснатите имперски офицери губят вяра в централната власт и започват да сключват свои собствени сделки с местните влиятелни хора. Армията затъва в дълги и безсмислени войни срещу по-агресивната Маратхска империя и губи бойния си дух. Накрая се появяват поредица от насилствени политически вражди за контрол над престола. След екзекуцията на император Фаруксияр през 1719 г., много от моголските области започват да се управляват независимо.[13]

Съвременните летописци оплакват разпада, на който са свидетели, което се превръща в тема, издигната от първите британски историци, искащи да подчертаят необходимостта от подмладяване, ръководено от британска страна.[14]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Индийската икономика е голяма и просперира по време на Моголската империя.[15] БВП на Индия към 1600 г. съставлява около 22% от световната икономика – втората най-голяма след Мин. Към 1700 г. БВП на Индия е вече 24% от световната икономика и е най-голямата в света, задминавайки тази на Цин.[16] Моголската империя е най-големият производител в света,[17] произвеждайки около 25% от всички промишлени стоки на света до XVIII век.[18] Растежът на БВП при Моголската империя е по-бърз отколкото през последните 1500 г. в района.[16] Икономиката на страната често е описвана като „прото-индустриализация“, подобна на тази в Западна Европа през XVIII век преди Индустриалната революция.[19]

Моголите построяват обширна пътна мрежа, създават единна валута и на практика обединяват страната.[20]:с. 185 – 204 Пътната мрежа е от особено голямо значение за икономическата инфраструктура и за улесняване на търговията между имперските градове.[15]

Основата на колективното богатство на империята са земеделските данъци, въведени от император Акбар Велики.[21][22] Тези данъци се равняват на повече от половината от добивите на земеделците[23] и се заплащат с добре регулирана сребърна валута.[24] Те карат селяните и занаятчиите да започнат да участват в по-големите пазари.[25]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Растежът на индийското население се ускорява при управлението на моголите, съпроводен от безпрецедентен икономически и демографски подем, който увеличава индийското население с от 60%[26] до 253% за 200 години в периода 1500 – 1700 г.[27] Населението на страната расте по-бързо по това време, отколкото през който и да е друг период преди това.[16][26] Растежът му се стимулира от аграрните реформи, които увеличават селскостопанската продукция.[20]:с. 190

Градовете процъфтяват при управлението на Моголската империя, която претърпява сравнително високо ниво на урбанизация за времето си – 15% от населението ѝ живее в градове.[28] Това е повече от градското население в Европа по това време или в Британска Индия през XIX век.[28][29] Към 1600 г. градското население на империята вече наброява 17 милиона души – повече от цялото градско население в Европа по това време.

Година Население на
Моголската империя 		Общо индийско
население 		Процент от индийското
население 		Население
на света 		Процент от световното
население
1500 г. — 100 000 000[26] — 425 000 000[30] —
1600 г. 115 000 000[31] 130 000 000[26] 89 579 000 000[30] 20
1700 г. 158 400 000[32] 160 000 000[26] 99 679 000 000[30] 23

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Berndl, Klaus. National Geographic Visual History of the World. National Geographic Society, 2005. ISBN 978-0-7922-3695-5. с. 318 – 320.
  2. ↑ Bayley, Christopher. The European Emergence. The Mughals Ascendant. ISBN 0-7054-0982-1. с. 151.
  3. ↑ Bayley, Christopher. The European Emergence. The Mughals Ascendant. ISBN 0-7054-0982-1. с. 154.
  4. ↑ Akbar // Посетен на 17 юли 2017.
  5. ↑ Smith, Vincent Arthur. Akbar the Great Mogul, 1542 – 1605. Oxford at The Clarendon Press, 1917. с. 12 – 19.
  6. ↑ Begum, Gulbadan. The History of Humāyūn (Humāyūn-Nāma). Royal Asiatic Society, 1902. с. 237 – 239.
  7. ↑ Gilbert, Marc Jason. South Asia in World History. Oxford University Press, 2017. ISBN 978-0-19-976034-3. с. 79.
  8. ↑ а б Mohammada, Malika. The Foundations of the Composite Culture in India. Aakar Books, 2007. ISBN 978-81-89833-18-3. с. 300.
  9. ↑ а б Truschke, Audrey. Aurangzeb: The Life and Legacy of India's Most Controversial King. Stanford University Press, 2017. ISBN 978-1-5036-0259-5.
  10. ↑ Copland, Ian, Mabbett, Ian, Roy, Asim. A History of State and Religion in India. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-45950-4. с. 119.
  11. ↑ а б Bose, Sugata, Jalal, Ayesha. Modern South Asia: History, Culture, Political Economy. 2nd. Routledge, 2004. ISBN 978-0-203-71253-5. с. 41.
  12. ↑ Rathod, N.G. The Great Maratha Mahadaji Scindia. New Delhi, Sarup & Sons, 1994. ISBN 9788185431529. с. 8.
  13. ↑ Richards, J.F. Mughal State Finance and the Premodern World Economy // Comparative Studies in Society and History 23 (2). 1981. DOI:10.1017/s0010417500013311. с. 285 – 308.
  14. ↑ Sir William Wilson Hunter. Imperial gazetteer of India. Clarendon Press, 1908. с. 107.
  15. ↑ а б Schmidt, Karl J. An Atlas and Survey of South Asian History. Routledge, 2015. ISBN 978-1-317-47681-8. с. 100–.
  16. ↑ а б в Maddison, Angus. Development Centre Studies The World Economy Historical Statistics: Historical Statistics. OECD Publishing, 25 септември 2003. ISBN 978-92-64-10414-3. с. 256–.
  17. ↑ Parthasarathi, Prasannan. Why Europe Grew Rich and Asia Did Not: Global Economic Divergence, 1600 – 1850. Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-1-139-49889-0. с. 2.
  18. ↑ Jeffrey G. Williamson & David Clingingsmith, India's Deindustrialization in the 18th and 19th Centuries, Global Economic History Network, London School of Economics
  19. ↑ The Long Globalization and Textile Producers in India // The Ashgate Companion to the History of Textile Workers, 1650 – 2000. Ashgate Publishing, 2010. с. 255.
  20. ↑ а б Richards, John F. The Mughal Empire. Cambridge University Press, 1995. ISBN 978-0-521-56603-2.
  21. ↑ Stein, Burton. A History of India. John Wiley & Sons, 2010. ISBN 978-1-4443-2351-1. с. 164–.
  22. ↑ Asher, Catherine B., Talbot, Cynthia. India Before Europe. Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-80904-7. с. 158–.
  23. ↑ Stein, Burton. A History of India. John Wiley & Sons, 2010. ISBN 978-1-4443-2351-1. с. 164–.
  24. ↑ Asher, Catherine B., Talbot, Cynthia. India Before Europe. Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-80904-7. с. 152–.
  25. ↑ India Before Europe // Cambridge University Press, 2006. с. 152–.
  26. ↑ а б в г д Atlas of World Population History. New York, Facts on File, 1978. с. 184 – 185.
  27. ↑ Angus Maddison (2001), The World Economy: A Millennial Perspective, p. 236 Архив на оригинала от 2020-11-11 в Wayback Machine., OECD Development Centre
  28. ↑ а б Eraly, Abraham. The Mughal World: Life in India's Last Golden Age. Penguin Books India, 2007. ISBN 978-0-14-310262-5. с. 5–.
  29. ↑ Paolo Malanima. Pre-Modern European Economy: One Thousand Years (10th–19th Centuries). Brill Publishers, 2009. ISBN 978-9004178229. с. 244.
  30. ↑ а б в Jean-Noël Biraben, 1980, „An Essay Concerning Mankind's Evolution“, Population, Selected Papers, Vol. 4, pp. 1 – 13
  31. ↑ The Cambridge Economic History of India. Т. 1. Cambridge University Press, 1987. с. 170.
  32. ↑ József Böröcz. The European Union and Global Social Change. Routledge, 10 септември 2009. ISBN 9781135255800. с. 21. Посетен на 26 юни 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Моголска_империя&oldid=12390896“.