Фатехпур Сикри
Фатехпур Сикри फतेहपूर सिकरी | |
Портата Буланд Дарваза | |
Страна | Индия |
---|---|
Щат | Утар Прадеш |
Окръг | Агра |
Надм. височина | 213 m[1] |
Население | 32 905 души |
Пощенски код | 283110 |
Телефонен код | +91 5240 |
МПС код | UP-80 |
Официален сайт | www.fatehpursikri.gov.in |
Световно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | Fatehpur Sikri |
Тип | културно |
Критерии | ii, iii, iv |
Вписване | 1986 (10-а сесия) |
Фатехпур Сикри в Общомедия |
Фатехпур Сикри (на хинди: फतेहपूर सिकरी) е град в окръг Агра, Утар Прадеш, Индия. Градът е основан като столица на Моголската империя през 1571 г. от Акбар Велики. През 1585 г. градът губи тази си функция, след като Акбар предприема кампания в Пенджаб, а през 1610 г. е напълно изоставен.[2]
Името на града произлиза от селото Сикри, което се намира на негово място преди това. Археологически разкопки от 1999 г. показват, че районът на града е бил обитаван и преди Акбар да създаде столица там. В древността е попадал под контрола на империята Шунга.
Синът на Акбар, Джахангир, е роден в Сикри през 1569 г., а след втория му рожден ден започва строителството на укрепения град и императорския дворец тук. След победоносната кампания на Акбар в Гуджарат през 1573 г., градът става известен като Фатехпур Сикри – „Градът на победата“.
След като през 1803 г. англичаните окупират Агра, те установяват административен център в града до 1850 г. През 1815 г. те му поправят паметниците.
История
[редактиране | редактиране на кода]Археологическите разкопки са разкрили доказателства за поселение в региона, датиращо от 1500 – 700 г. пр.н.е. Според някои историци, регионът процъфтява при империята Шунга.[3][4] Смята се, че древните останки, статуи и сгради говорят за изгубен културен и религиозен обект преди повече от 1000 години. Следователно, мястото на града е било обитавано още преди пристигането на Акбар Велики и превръщането му в столица.[5][6][7]
Предците на Акбар, Бабур и Хумаюн, полагат много усилия за преустрояването на Фатехпур Сикри.[8] Мястото е особено харесвано от Бабур, който създава „Градина на победата“ в него, след като побеждава Санграм Сингх в околностите му.
Акбар няма престолонаследник до 1569 г., когато синът му, Джахангир, се ражда в Сикри. Акбар започва строителството на религиозен комплекс в почит на суфисткия светец Салим Чищи, който предсказва раждането на Джахангир. След втория рожден ден на Джахангир, Акбар започва да строи укрепен град и императорски дворец. С построяването на столицата си около текето на Салим Чищи, Акбар се асоциира с популярния Суфистки орден и по този начин узаконява управлението си.[9]
За официална дата на основаване на града се счита 1571 г. Той е кръстен на селото Сикри, което се намира на мястото му преди това. В памет на успешната кампания на Акбар в Гуджарат е построена величествената порта Буланд Дарваза. По това време градът става известен като Фатехпур Сикри, което буквално означава „Градът на победата“. Въпреки това, когато Акбар предприема военна кампания в Пенджаб през 1585 г., градът започва да бъде изоставян. Към 1610 г. той е вече напълно опустял. Като причина за изоставянето му обикновено се приема недостига на питейна вода, макар загубата на интерес от страна на Акбар също е вероятно да е изиграла роля, тъй като градът е бил построен единствено по негово желание.[10]
Акбар посещава града само веднъж през 1601 г., след като го изоставя. Впоследствие той се превръща в пустиня от руини. По време на епидемията от бубонна чума в периода 1616 – 1624 г., Джахангир се изолира в него за три месеца през 1619 г.[11] Мухамад Шах също остава в него известно време, започвайки възстановителни работи. Все пак, с упадъка на Моголската империя, състоянието на сградите само се влошава.[12]
Докато преследва батальоните на Даулат Рао Шинде през октомври 1803 г., Джерард Лейк оставя най-тежкия си товар и обсадни оръдия в града.[13] След като окупират Агра в същата година, англичаните установяват административен център във Фатехпур Сикри, който функционира като такъв до 1850 г.[12] През 1815 г. Франсис Роудън-Хейстингс нарежда възстановяването на паметниците в Сикри и Сикандра.[14] В периода 1865 – 1904 г. градът функционира като общински център, а след това е превърнат в нагар панчаят (градски орган на местното самоуправление). Към 1901 г. населението му възлиза на 7147 души.[15]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Фатехпур Сикри е разположен на скалист хребет с дължина 3 km и широчина 1 km. Дворцовият град е обграден от 6 km стена от три страни, като четвъртата граничи с езеро. Като цяло, градът е организиран около този хребет с височина 40 m и заема грубо формата на ромб. Общият градоустройствен план води археолозите до заключението, че градът е бил построен главно за отдих и лукс на видните си жители.[8]
Династичната архитектура на Фатехпур Сикри следва модела на тимуридските форми и стил.[16] Градът е строен главно с червен пясъчник.[17] Влияние от Гуджарат също се наблюдава в архитектурния стил и дворцовите декори.[18] Като цяло, градът отразява както индуистката, така и мюсюлманската архитектура, които са популярни в Индия по това време.[19] Запазените образци позволяват на съвременните археолози да правя възстановки на моголския придворен живот и да разберат по-добре йерархията във висшето общество на града.[8]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Общ план на града към 1917 г.
-
Задната страна на портата Буланд Дарваза.
-
Кралската порта.
-
Вход към двореца на кралицата.
-
Диван-и-Кхас.
-
Къщата на Мариам уз-Замани.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Geographic coordinates of Fatehpur Sikri, India // Посетен на 31 юли 2018 г.
- ↑ Andrew Petersen. Dictionary of Islamic Architecture. Routlegde, 11 март 2002. ISBN 9781134613656. с. 82.
- ↑ Rezavi, Syed Ali Nadeem. Sikri before Akbar. Oxford University Press, 2013. ISBN 978-0-19-908256-8. Посетен на 13 January 2020.
- ↑ The secrets about Fatehpur Sikri // The Hindu. 10 декември 2017. Посетен на 13 януари 2020.
- ↑ Fatehpur Sikri, that Mughal emperor Akbar established as his capital and is now a World Heritage site, was once a „flourishing trade and Jain pilgrimage centre“, a new book says. // India Times, 17 юли 2013.
- ↑ Fatehpur Sikri was once a Jain pilgrimage centre: Book // Zee News, 27 февруари 2013.
- ↑ Fatehpur Sikri was once a Jain pilgrimage centre // The Free Press Journal, 28 февруари 2013.
- ↑ а б в Petruccioli, Attilio. The Process Evolved by Control Systems of Urban Design in the Mogul Epoch in India: The Case of Fatehpur Sikri // Environmental Design. 1984. с. 18 – 27. Архивиран от оригинала на 2018-03-23. Посетен на 2020-06-24.
- ↑ Catherine Ella Blanshard Asher. Architecture of Mughal India, Part 1, Volume 4. Cambridge University Press, 1992. ISBN 9780521267281. с. 51 – 53.
- ↑ Andrew Petersen. Dictionary of Islamic Architecture. Routlegde, 11 март 2002. ISBN 9781134613656. с. 82 – 84.
- ↑ Abraham Eraly. Emperors of the Peacock Throne: The Saga of the Great Mughals. Penguin Books India, 2000. ISBN 9780141001432. с. 284.
- ↑ а б Aniruddha Roy. Towns and Cities of Medieval India: A Brief Survey. Taylor & Francis, 2016. ISBN 9781351997317. с. 262.
- ↑ Randolf G. S. Cooper. The Anglo-Maratha Campaigns and the Contest for India: The Struggle for Control of the South Asian Military Economy. Cambridge University Press, 2003. ISBN 9780521824446. с. 200.
- ↑ Singh, Upinder. The discovery of ancient India: early archaeologists and the beginnings of archaeology. Permanent Black, 2004. ISBN 9788178240886. с. 185.
- ↑ Imperial Gazetteer of India: Provincial Series, Volume 24, Issue 1. Superintendent of Government Print, 1908. с. 415.
- ↑ Markus Hattstein, Peter Delius. Islam: Art and Architecture. Könemann, 2000. с. 466.
- ↑ Moritz Herrmann. Mughal Architecture. GRIN Verlag, 2011. ISBN 9783640930036. с. 3.
- ↑ Ebba Koch. Mughal Architecture: An Outline of Its History and Development (1526 – 1858). Prestel, 1991. с. 60.
- ↑ Catherine Ella Blanshard Asher. Architecture of Mughal India, Part 1, Volume 4. Cambridge University Press, 1992. ISBN 9780521267281. с. 50.