Направо към съдържанието

Многострадална Геновева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Многострадална Геновева
Многострадална Геновева или жалостно позорище на петъ действия. Напечата ся съ иждивението на Петра Стоянова, търновчанинъ, Букурещъ въ книгопечатнята Стефана Расидеска, 1865
Информация
АвторЛудвиг Тик
Оригинален езикнемски език
Жанристория
Видтрагедия
Премиера1857 г.
Читалището в град Лом, Конака в град Велико Търново
Конака във Велико Търново

„Многострадална Геновева“ е немска драма по средновековна легенда. Авторството се отнася към Лудвиг Тик (1773 – 1853).[1] В България почти всеки читалищен театър по време на Възраждането прохожда с постановка на тази пиеса.

„Многострадална Геновева“ е преведена от Кръстьо Пишурка през 1857 г. когато в Лом се установява врачанинът Ангелаки Йованчов и и двамата замислят първото „театро“ в града. Осъществяването на тази идея превръща Лом във втория град, в който има театрално представление след постановката на Сава Доброплодни и чехът Йозев Майзнер на комедията „Михал Мишкоед“ в град Шумен.[2]

За пъвенството по отношение на местото на поставяне и преводача, би могло да се спори, тъй като и Павел Тодоров от Лясковец, учител в Болградската гимназия е превеждал „Геновевата“ през същата година. Изданието е под наслов „Многострадална Геновева или жалостно позорище на петъ действия. Напечата ся съ иждивението на Петра Стоянова, търновчанинъ, Букурещъ въ книгопечатнята Стефана Расидеска, 1865“. Първото театрално представление е във Велико Търново и се състои в големия коридор на конака.[1]

Сюжетът, изчистен от присъщата за времето средновековна мистика описва историята на Пфалцката графиня Геновева. Подчертаният характер на драмата като поучителна семейна трагедия с повика на героинята: „Зигфриде,... иди в името божие, стъпи на пътят на славата, която ти се показва, бори се за милото наше отечество!“ екзалтира публиката с предизвиканите асоциации с поробените българи.[1] Оригиналният, некоригиран от Кръстьо Пишурка текст е със заглавие „Животът и смъртта на Света Геновева“ (на немски: Leben und Tod der heiligen Genoveva).[3]