Мишел Сер
Мишел Сер Michel Serres | |
френски философ | |
Мишел Сер, 2011 г. | |
Роден |
1 септември 1930 г.
|
---|---|
Починал |
Венсен, Париж, Франция |
Погребан | Ажан, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Екол нормал (Париж) |
Философия | |
Епоха | Философия 20 век |
Школа | Континентална философия |
Повлиян | Гастон Башлар, Мишел Фуко, Симон Вейл, Готфрид Лайбниц, Анри Бергсон, Огюст Конт, Жорж Дюмезил |
Повлиял | Бруно Латур, Иля Пригожин |
Уебсайт | profiles.stanford.edu/michel-serres |
Мишел Сер в Общомедия |
Мишел Сер (на френски: Michel Serres) е френски философ.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 1 септември 1930 г. в Ажан, департамент Лот е Гарон, Франция. През 1949 започва кариера във флота, но успоредно продължава и образованието си по философия, като завършва Екол Нормал Сюпериор и минава агрегация през 1955 г. В началото на 60-те години, когато преподава в Клермон Феран, се сближава с Мишел Фуко, който също работи там, докато пише „Думите и нещата“. През 1968 г. защитава докторат и от следващата година чете лекции по история на науката в Сорбоната. Рене Жирар пръв го препоръчва в американски университет, а от 1984 г. чете лекции и в Станфорд. През 1990 г. е избран за член на Френската академия.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Първата му книга е въз основа на доктората върху системата на Лайбниц, като след петнадесетина години я преработва за второ издание. Освен на нея репутацията му се гради на поредицата „Хермес“ (т. I-V/1970 – 1980) – сборници от кратки работи.
В началото на кариерата му възгледите на Сер са близки до структурализма и се възприемат така. С течение на времето неговото философстване се ангажира много по-фундаментално с езика, което прави и идеите му по-комплексни, а книгите му – трудно преводими; през 1995 година издава „Възхвала на философията на френски език“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1968: Le Système de Leibniz et ses modèles mathématiques, 2 vols. (PUF); (второ изд. 1982)
- 1970 – 80: Hermès I-V. 5 vols. (Minuit)
- 1985: Les Cinq Sens, (Grasset)
Петте сетива, София, превод от френски език Георги Цанков, ЛИК, 2005. ISBN 954-607-682-1 - 1994: Atlas (Julliard)
Атлас, София, превод от френски език Нина Венова, Прозорец, 1999. ISBN 954-733-061-6 - 1995: Éloge de la philosophie en langue française (Fayard)
- 2006: L'art des ponts (Le Pommier)
- 2009: Le temps des crises (Le Pommier)
- 2012: Petite Poucette (Le Pommier)
Палечка, превод от френски език Рада Шарланджиева, СОНМ, 2021. ISBN 978-619-7500-27-1[1] - 2016: Darwin, Bonaparte et le Samaritain: une philosophie de l'histoire, (Le Pommier)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Откъс от „Палечка“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 ноември 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Блог, посветен на идеите на Мишел Сер
- ((en)) Интервю на Хари Кунзру с Мишел Сер за изкуството и писането (1995)
- ((fr)) Биография на Мишел Сер на сайта на Френската академия
|
- Френски философи
- Философи от 20 век
- Философи от 21 век
- Френски структуралисти
- Постструктурализъм
- Европейска философия
- Философия на науката
- Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж
- Членове на Френската академия
- Парижки университет
- Доктор хонорис кауза на Женевския университет
- Носители на ордена на Почетния легион
- Хора от Нова Аквитания