Рене Жирар
| Рене Жирар René Girard | |
| френски културолог | |
 Рене Жирар през 2007 г. в Париж | |
| Роден |
25 декември 1923 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Национално училище по харти Университет на Индиана – Блумингтън |
| Научна дейност | |
| Област | културология, филология |
| Работил в | Университет Дюк Университет „Джонс Хопкинс“ Станфордски университет |
| Повлиян | Клод Леви-Строс |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Съвременна философия |
| Интереси | Философия на науката |
| Семейство | |
| Съпруга | Марта Жирар |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Рене Жирар в Общомедия | |
Рене Жирар (на френски: René Noël Théophile Girard) е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-те години на 20 век развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезис) в човешката култура. Търсенията му започват с изследване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 декември 1923 година в Авиньон, Франция. От 1943 до 1947 следва средновековна история в университета École nationale des chartes в Париж. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privée à Avignon dans la seconde moitié du XVe siècle).
През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в САЩ, където защитава втора дисертация – на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940 – 1943)“. След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които Университета „Джонс Хопкинс“, Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и Станфордския университет (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.[1]
Умира на 4 ноември 2015 година в Станфорд, Калифорния, на 91-годишна възраст.
Признание и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на Гугенхаймова стипендия (1960, 1967)
- Носител на наградата на Американската асоциация за съвременни езици (на английски: Modern Language Association) (1965)
- Носител на наградата „Медиси“ (1990) за книгата Shakespeare: les feux de l'envie
- Носител на наградата „Aujourd'hui“ (2004) за книгата Les Origines de la culture
- На 17 март 2005 г. е избран за член на Френската академия.
- Носител на наградата „Д-р Леополд Лукас“ на Тюбингенския университет (2006)[2]
- Носител на ордена „Изабела Католическа“, връчен му от испанския крал Хуан Карлос.
- Почетен доктор на университетите Станфорд и Дюк в САЩ, а също и на университети в Амстердам (1985), Инсбрук, Антверпен (1995), Падуа (2001)[3], Монреал (2004)[4] и Балтимор.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- (1961) – Mensonge romantique et vérité romanesque (Романтическата лъжа и романовата истина). Paris: Grasset, 1961.
- (1962) – Proust: A Collection of Critical Essays (Пруст: Сборник с литературоведски есета). Englewood Cliffs: Prentice Hall, 1962.
- (1963) – Dostoïevski: du double à l'unité (Достоевски: от двойствеността към единството). Paris: Plon, 1963.
- (1972) – La Violence et le sacré (Насилието и свещеното). Paris: Grasset, 1972.
- (1976) – Critique dans un souterrain. Lausanne: L’Âge d’Homme, 1976. (Съдържа цялата книга Dostoïevski: du double à l'unité плюс няколко други студии, публикувани в научни издания между 1963 и 1972 г.)
- (1978) – Des choses cachées depuis la fondation du monde. Paris, Grasset, 1978.
- (1978) – To Double Business Bound: Essays on Literature, Mimesis, and Anthropology. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1978. (Съдържа студии от Critique dans un souterrain, без онази за Достоевски.)
- (1982) – Le Bouc émissaire (Жертвеният козел). Paris: Grasset, 1982.
- (1985) – La Route antique des hommes pervers (Древният маршрут на перверзния човек). Paris, Grasset, 1985.
- (1988) – Violent Origins: Walter Burkert, Rene Girard, and Jonathan Z. Smith on Ritual Killing and Cultural Formation. Ed. by Robert Hamerton-Kelly. Palo Alto, California: Stanford University Press, 1988. (Френският превод излиза двайсет и три години по-късно: Sanglantes Origines. Paris: Flammarion, 2011.)
- (1990) – Shakespeare: les feux de l'envie (Шекспир: Театърът на завистта). Paris: Grasset, 1990 (Оригиналът е на английски, но излиза година по-късно: A Theater of Envy: William Shakespeare. New York, Oxford: Oxford University Press, 1991.)
- (1994) – Quand ces choses commenceront... Entretiens avec Michel Treguer. Paris, Arléa, 1994.
- (1996) – The Girard Reader. Ed. by. James G. Williams. New York: Crossroad, 1996.
- (1999) – Je vois Satan tomber comme l'éclair. Paris: Grasset, 1999.
- Видях сатаната, как падна от небето като светкавица. Превод Тони Николов. София: Изток-Запад, 2006 (ISBN 954-321-198-1).
- (2000) – Um Longo Argumento do princípio ao Fim: Diálogos com João Cezar de Castro Rocha e Pierpaolo Antonello. Rio de Janeiro: Topbooks, 2000 (Френският превод излиза четири години по-късно, а английският – осем: Les origines de la culture. Entretiens avec Pierpaolo Antonello et João Cezar de Castro Rocha. Paris: Desclée de Brouwer, 2004; Evolution and Conversion: Dialogues on the Origins of Culture. London: Continuum, 2008.)
- (2001) – Celui par qui le scandale arrive: Entretiens avec Maria Stella Barberi. Paris, Desclée de Brouwer, 2001.
- (2002) – La Voix méconnue du réel: Une théorie des mythes archaïques et modernes. Paris: Grasset, 2002.
- (2003) – Le Sacrifice (Жертвоприношението). Paris: Bibliothèque nationale de France, 2003.
- (2004) – Oedipus Unbound: Selected Writings on Rivalry and Desire. Ed. Mark R. Anspach. Stanford: Stanford University Press.
- (2006) – Verità o fede debole. Dialogo su cristianesimo e relativismo. (В съавторство с Джани Ватимо.)
- (2006) – Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007.
- (2007) – Achever Clausewitz: Entretiens avec Benoît Chantre. Paris: Carnets Nord, 2007.
- (2007) – De la violence à la divinité. Paris: Grasset, 2002. (Съдържа Mensonge romantique et vérité romanesque, La violence et le Sacré, Des choses cachées depuis la fondation du monde и Le bouc émissaire, снабдени с нов общ предговор.)
- (2007) – Dieu, une invention?. Paris: Editions de l'Atelier, 2007. (В съавторство с Андре Гунел и Ален Юзио.)
- (2007) – Le Tragique et la Pitié: Discours de réception de René Girard à l'Académie française et réponse de Michel Serres. Paris: Editions le Pommier, 2007.
- (2008) – Anorexie et désir mimétique. Paris: L’Herne, 2008.
- (2008) – Mimesis and Theory: Essays on Literature and Criticism, 1953 – 2005. Ed. Robert Doran. Stanford University Press, 2008.
- (2008) – La conversion de l’art. Paris: Carnets Nord, 2008.
- (2011) – Géométries du désir. Paris: Ed. de L'Herne.
Преводи на български език
[редактиране | редактиране на кода]- Жирар, Р., „Преследванията и техните стереотипи“. (превод от френски Александър Лозев). – сп. Философски алтернативи, 1994, кн.6, с.45 – 52.
- Жирар, Р., Видях Сатаната, как падна от небето като светкавица, София: Изток Запад, 2006
- Жирар, Р., Случаят Йов, Издателство: Българско библейско дружество, 2017 г. пр.от фр. Тони Николов (La Route antique des hommes pervers, 1985)[7]
- Жирар, Р., Жертвопринасянето (Прев. от фр. Лидия Денкова; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972) Литературен вестник VII, 3 (5 – 11 февр. 1997), с. 10
- Жирар, Р., От миметичното желание до чудовищния двойник (прев. от фр. Тони Николов; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972), Homo Ludens: списание за театър. ISSN 1311 – 5111. – Бр. 21 (2018), с. 241 – 264
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion ((en))
- ↑ René Girard, Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007, p.110 ((de))
- ↑ Honoris causa degrees Архив на оригинала от 2009-09-05 в Wayback Machine. на Падуанския университет ((it))
- ↑ Marie-Claude Bourdon, La violence et le sacré: L’Université remet un doctorat honoris causa au penseur René Girard, iForum, vol. 38, num. 28 (19 април 2004) ((fr))
- ↑ Библиография на Рене Жирар на сайта Association Recherches Mimetiques Архив на оригинала от 2013-09-16 в Wayback Machine. ((fr))
- ↑ Библиография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion ((en))
- ↑ Второ издание: Случаят Йов. Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците, София: Комунитас, 2024; вж. също "Портал за култура, изкуство и общество", 10 август 2017 г. „Случаят Йов“,
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Рене Жирар, „За войната и апокалипсиса“, превод от английски Момчил Методиев, Портал за култура, изкуство и общество, 5 януари 2016 г.
- „Рене Жирар: Християнството ще възтържествува, но само в поражението си“, интервю на Синтия Хейвън за изданието First Things, превод от английски Теодора Мусева, в. „Гласове“, 15 декември 2009 г.
- ((en)) „Интервю на Маркъс Мюлер с Рене Жирар“, сп. Anthropoetics II, no. 1 (June 1996)
- Ханс Улрих Гумбрехт, „Рене Жирар: пророкът на завистта“, превод от немски Стоян Гяуров, Портал за култура, изкуство и общество, 19 септември 2023 г.
- „Рене Жирар. 100 години от рождението му“, списание Култура, кн. 10 (3003), Декември 2023
|
