Михаил Петрович Клодт
Тази статия е за художника М. П. Клодт. За други личности със същата фамилия вижте Клодт.
| Михаил Петрович Клодт | |
| руски живописец, акварелист и график | |
 Михаил Петрович Клодт | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
 Санкт Петербург, Руска империя |
| Националност | руснак |
| Стил | Реализъм |
| Академия | Петербургска императорска художествена академия |
| Учители | Александър Агин, Алексей Марков |
| Направление | жанрова живопис |
| Награди | Малък и голям сребърен медал, малък и голям златен медал |
| Михаил Петрович Клодт в Общомедия | |
Михаил Петрович Клодт е руски живописец, акварелист, график и сценограф, майстор на жанровата живопис, един от учредителите на организацията на Передвижниците. Син е на скулптора Пьотър Клодт и братовчед на пейзажиста Михаил Константинович Клодт.[1]
Детство и младост
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Клодт е роден на 17 септември (29) 1835 година в Санкт Петербург, в семейството на известния руски скулптор и педагог Пьотър Клодт.[2] Това предопределя избора му на развитие в изкуството и той избира живописта.[3] Общото си образование получава в училището към Реформаторската църква в родния си град.[4] От 1848 година учи при известния майстор-илюстратор и гравьор Александър Агин а през 1852 година постъпва в Петербургската императорска художествена академия в класа на професор Алексей Марков, която посещава с прекъсвания.[3][5] По време на обучението си получава два сребърни и два златни медала.[4]
Франция и Германия
[редактиране | редактиране на кода]Едни от първите му картини са „Интериор на хижа в Нормандия“ (1859), която в наши дни се намира в Третяковската галерия и „Из бита на нормандските рибари“ (1860), за която получава малък златен медал.[4][6]
През 1857 година Михаил Клодт става първият илюстратор на приказките на Ханс Кристиан Андерсен в Русия.[3] Между 1857 и 1860 година учи в Париж[5] при френския художник Тома Кутюр.[4] По-късно работи в Бретан и Нормандия заедно с Алексей Боголюбов. Във Франция рисува една от най-известните си картини „Болният музикант“. (1859). През 1861 година завършва Академията с голям златен медал за елегичната картина „Последна пролет“ (1861)[3] и заминава на държавна издръжка в Европа. Във Франция се среща с братовчед си Михаил Константинович Клодт и заедно с него отново посещава Бретан и Нормандия.[2] По-късно остава да живее в Мюнхен в продължение на три години.[1][6] След завръщането си получава званието академик за картините си „Връщане от полето“ (1867) и „Селско кръщение“ (1867).[1] През 1872 година получава и званието професор, а с картината му „Музикант“ Павел Третяков полага началото на своята галерия.[2]
Зрелост
[редактиране | редактиране на кода]В периода между 1869 и 1871 година взима участие като художник в експедицията на Императорската археологична комисия на Таманския полуостров за изследване на древните могили, които се намират там.[4]
Михаил Клодт става един от основателите на организацията на Обществото на руските акварелисти и на Передвижниците, на чиито изложби участва до края на живота си.[2] Прави успешни опити в графиката, като създава серия от офорти като „Расколников и Мармеладов“, създаден по мотиви от романа на Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание“ (1874).[6]
През 1873 година на Международната изложба в Лондон е награден с медал. По-късно взима участие и на Световното изложение в Антверпен.[7]
Най-добрите му произведения отразяват живота и бита на хората от народа. Част от тях са „Фински селски бит“ (1857), „Антиквариат“ (1870), „Черната пейка“ (1872), „Преди тръгване“ (1878), която се намира в Третяковската галерия, „Мъченица“ (1880), „Посещение на затворниците“ (1880), „Девойка мордовка“ (1882).[1][6] В редица от късните му творби художникът със съчувствие се обръща към темите на мъка и страдание – „Изоставена“ (1862), „Сестри на милосърдието“ (1884), „Осиротели“ (1897) и други.[1][7]
Михаил Клодт работи няколко години като преподавател в училището по рисуване към Обществото за поощрение на художници, а по-късно става учител по акварелна живопис в Централното училище по техническо рисуване на барон Щиглиц. Постоянно сътрудничи на редица популярни списания.[3][4]
При някои от късните му произведения се наблюдава отдръпване от традициите на Реализма, като при тях се появяват някои черти на Сантиментализма – „Колизей“ (1886).[1]
Към края на 19 век Клодт започва да рисува и исторически платна, като в темите обикновено се ограничава с частични епизоди от миналото – „Етажът на принцесата“ (1878), „Марина Мнишек с баща си под стража“ (1883), „Начало на реформите на Петър I“ (1895), „Шут“ (1897), „Сенките на убитите се явяват пред Иван Грозни“.[1][3]
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]През 1895 година е избран за действителен член на Императорската художествена академия[7] и веднага след това постъпва на служба в Императорския Ермитаж в качеството си на живописец-реставратор.[4] Последните 20 години от живота си художникът посвещава на реставрационните работи в Ермитажа.[3]
Михаил Петрович Клодт умира на 7 (20) януари 1914 година в Санкт Петербург.[5]
-
Сарач (втората половина на 1860-те) -
В работилницата на Петър I (1872) -
Расколников и Мармеладов (1874) -
Евгений Онегин. Татяна (1886) -
Вещица (1891) -
Сенките на убитите се явяват пред Иван Грозни
.jpg)
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Русская живопись/Клодт (Клодт фон Юргенсбург) Михаил Петрович (1835 – 1914)
- ↑ а б в г ((ru)) Электронный мемориал ПомниПро/Клодт Михаил Петрович – Биография Архив на оригинала от 2014-04-05 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Саратовский государственный художественный музей имени А.Н.Радищева/Клодт фон-Юренсбург Михаил Петрович
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона/Клодт фон Юргенсбург – бароны – фамилия трех русских художников
- ↑ а б в ((ru)) Художественная энциклопедия/Клодт Михаил Петрович
- ↑ а б в г ((ru)) Россия/Русское искусство/Архитектура, живопись и гравирование/Клодт фон-Юренсбург (художники)
- ↑ а б в ((ru)) Календарь торгов: Искусство/Михаил Петрович Клодт „В бедном семействе. Крестная“[неработеща препратка]
