Николай Неврев

Николай Неврев
руски художник
Автопортрет 1858 г.
Роден	1830 г. Москва, Руска империя
Починал	3 май 1904 г. (стар стил) Лисковщина, Орша, провинция Могилев, Руска империя
Погребан	Беларус
Националност	Русия
Учил в	Московско училище за живопис, скулптура и архитектура
Кариера в изкуството
Стил	реализъм
Жанр	портрет
Награди	Първа награда на Московското дружество на любителите на изкуството за картината „Клетвата на Лъжедмитрий I към полския крал Сигизмунд III за въвеждане на католицизма в Русия“
Николай Неврев в Общомедия

Николай Василевич Неврев, /на руски Никола́й Васи́льевич Не́врев/, роден през 1830 г. в Москва, починал на 3/16 май в Могильовска губерния е руски исторически и жанров художник, един от най-ярките представители на Обществото на передвижниците.

Учение и сюжети

Неврев е исторически и жанров живописец, роден през 1830. Учи в годините 1850 – 1855 в Московското училище по живопис и скулптура. При завършването му получава званието „свободен художник“.

Живеейки постоянно в Москва, първоначално рисува портрети, а след това сцени от руския народен бит, а в края на живота си, от средата на седемдесетте години на 19. век нататък, започва да изобразява предимно сюжети от отечествената история.

Най-известни творби

През 1881 г. постъпва в Обществото на передвижниците.

Главните му творби са: „Панихида на селското гробище“ /1865/, „Из близкото минало“ (1866, „Държавна Третяковска галерия“), „Наследството на чиновника“, „Странник сред търговско семейство“, „Войвода“ (по поемата на Мицкевич), „Две другарки“, „Разделяне на наследството“ (1889, в „Третяковската галерия“ в Москва), „Сватосване“ (1889).

Исторически сюжети

Сред историческите му произведения за най-значими се смятат „Княз Роман Галицкий и папските посланици“, „Дмитрий Самозванец при Вишневски“ (1881, намира се в Третяковската галерия), „Представянето на Ксения Годунова пред Лъжедмитрий“ (1882), „Захар Ляпунов и Василий Шуйский“ (1886), „Патриарх Никон пред съда“ (1885), „Ярослав Мъдри изпраща дъщеря си Анна като невеста на френския крал Анри І“ (1888).

Последни години

Последните си години Неврев живее в бедност. На 74-годишна възраст той се застрелва от отчаяние в имението си Лисковщина в Могильовска губерния.

Галерия

• 
  „Сгледа“, 1888 г.
• 
  „Увещание“, 1893 г.
• 
  „Протодякон, провъзгласяващ на именния ден на търговеца дълголетие“, 1866 г.
• 
  „Разделяне на наследството“, 1888 г.
• 
  „Петър І показва пред своята тъща, пред патриарх Андриан и пред учителя си Зотов чуждестранното си облекло 1903 г.“
• 
  „Лъжедмитрий при крал Сигизмунд“, 1874 г.

Източници

• Неврев Николай Васильвич „Голяма съветска енциклопедия в тридесет тома, под редасцията на А.М. Прохоров, трето изд., 1969
• Неврев Николай Васильвич // Моршин-Никиш-М. Советская енциклопедия 1974, стр. 397
• Неврев //Енциклопедически речник на Брокхаус и Ефрон в 86 тома, „«Наказный атаманъ – Неясыти», с. 807. – 960
• Скоков Г. К. „Приказка за художника и чудното блюдо. Николай Неврев – М. „Белият град 2004 - 16 стр. /Енциклопедия за деца. Приказки за художници/ ISBN 5-7793-0731-8.
• Артьомов В. В. Николай Неврев –М. „Белият град“ 2004 -48 стр. /Майстори на живописта/— ISBN 5-7793-0756-3.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Неврев, Николай Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​