Михаил (Дукля)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил.
| Михаил | |
| княз и крал на Дукля | |
 | |
| Управление | 1072 – 1081 |
|---|---|
| Коронация | 1077 |
| Наследил | Стефан Войслав |
| Наследник | Константин Бодин |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 1081
|
| Погребан в | двора на бенедектинската църква на Свети Сергий (тържище) |
| Други титли | протоспатарий |
| Семейство | |
| Династия | Воиславлевичи |
| Баща | Стефан Воислав |
| Майка | Неда |
| Бракове | Елена |
| Потомци | Владимир, Преслав, Сергий, Дерия, Гавриил, Мирослав и Константин Бодин; Доброслав, Петрислав, Никифор и Теодор |
| Михаил в Общомедия | |
Михаил[1][2][3][4][5][6][7] или Михаило Воиславлевич[8] (на сръбски: Михаило Војислављевић) е сръбски средновековен владетел, княз (1052 – 1077 г.) и крал (1077 – 1081 г.) на Дукля от династията Воиславлевичи. Син е на Стефан Воислав. Титлата, дадена му от папата, има значението на крал на славяните, но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.[9]
Майка на Михаил е Неда, племенничка на цар Самуил. По тази причина Георги Войтех го моли да определи някой от синовете си за цар на България, за да може да придобие подготвяното въстание легитимност в очите на българите, понеже за тях царската кръв е задължително условие за властта.[10]
Според алтернативна версия за неговия царски произход, той внук на Самуил като един от общо петимата сина на Иван Владимир и Теодора Косара – негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.[11]
Владенията на внука на царския зет
[редактиране | редактиране на кода]Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля.[12]
Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното Арменско кралство Киликия, където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., Парадигма. 2005, с.125 – 127.
- ↑ Божилов, Ив. Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия – Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403 – 404.
- ↑ Оболенски, Д. Византийската общност. Източна Европа 500 – 1453, С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.
- ↑ Документи и материали за историята на българския народ, С., Издателство на БАН. 1969, с. 39 – 41.
- ↑ Иречек, К. История на българите, С., Наука и изкуство, 1978, с.242 – 243.
- ↑ Острогорски, Г. История на византийската държава, С., Прозорец, 1996, с.447 – 448.
- ↑ Stephenson, P., Balkan borderlands (1018 – 1204) – Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500 – 1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.
- ↑ Fleming, Thomas. Montenegro: The Divided Land. Chronicles Press, 2002. ISBN 9780961936495. p. 30. (на английски)
- ↑ Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54 – 55.
- ↑ Златарски, II: 138, 141
- ↑ Тибор Живковић, „Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“, Београд 2006. ISBN 86-17-13754-1
- ↑ Файн, Джон. John Fine, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3.
- ↑ Станое Станоевич, „Историја српскога народа“ (треће издање, репринт издања из 1926) Београд 1989. ISBN 86-83639-01-0
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Йоан Скилица, „Хроника“
- „Дуклянска летопис“ (текст на Летописа)
- Византолошки институт САНУ, Византијски извори за историју народа Југославије (-{III}-том) (фототипско издање оригинала из 1966), Београд 2007. ISBN 978-86-83883-09-7.
- Андрија Веселиновић, Радош Љушић – Српске династије, Нови Сад 2001. ISBN 86-83639-01-0
- Тибор Живковић, Портрети српских владара (-{IX-XII}-), Београд 2006. ISBN 86-17-13754-1
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Vojislav, fmg.ac
| Стефан Воислав | → | сръбски велик жупан (1052 – /1081) | → | Константин Бодин |