Димитър Гоголаков
Димитър Гоголаков Μητρούσης Γκογκολάκης | |
гръцки революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Димитър Гоголаков, наречен Митруш Гьолаки (Голака), известен в Гърция като Димитриос, Димитрис, Митрусис Гоголакис или Капитан Митрусис (на гръцки: Δημήτριος, Δημήτρης, Μητρούσης Γκογκολάκης, Καπετάν Μητρούσης) e македонски гъркоманин, капитан на гръцка андартска чета в Македония.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гоголаков е роден в българското гъркоманско село Хомондос. Гоголаков застава начело на гъркоманска чета, която тероризира българските села в Сярско. Първа жертва на „енергичния и жесток“ Митруш по думите на Христо Силянов става Мито Милушев от село Христос. Гоголаков по желание на майка си убива собствения си вуйчо, който се обявява за българин.[3] За тези убийства Вътрешната организация го осъжда на смърт и войводата Таската Серски на 1 септември 1906 година напада Хомондос с цел да го убие. Загиват жената и единственото дете на Гоголаков, но самият той успява да избяга. Като отмъщение на 25 октомври Гоголаков с четата си преоблечени като турски войници нападат българското екзархийско село Горно Караджово (днес Моноклисия), изгарят десетина къщи и извършват клане на 25-30 души.[4] От нападателите е ранен просенчанинът капитан на джумайската андартска чета Атанас Хаджипантазиев (Танасис Хадзипантазис), който умира от раните си през януари 1907 година. Клането в Горно Караджово предизвиква намесата на великите сили - анкетирано е от австрийския консул Пари и от френския офицер Фулон и е обсъждано в английския парламент.[5]
След нападението над Караджово Серският силогос изтегля за кратко Гоголаков от Македония и го изпраща в Атина, но след два месеца той се връща и отново застава начело на андартска чета, подпомогнат от сержант Теодорос Турлендес от Мегалополи и Николаос Панайоту[6] (капитан Кумбурас) от Агринио.
На 13 юли 1907 година Гоголаков заедно с четирима четници – Янис Урдас, Михалис Узунис, Турлендес и Панайоту – влиза в сярската махала Долна Каменица и се установява в къщата на свещеник в църквата „Благовещение Богородично“, но е предаден от българина Дико на турските власти. Каменица е обкръжена от турска войска и нередовни части. Гоголаков с четниците си се барикадира в камбанарията на църквата и оказва петчасова съпротива. Турлендес и Узунис загиват, а Панайоту и Урдас са ранени и пленени и на 2 декември 1907 година осъдени на смърт и обесени.[7] За да не попадне в плен Гоголаков се самоубива.
В близост до мястото на сражението е издигнат паметник на Гоголаков, в 1927 година родното му село Хомондос е кръстено Митруси, а административната единица, в който се намира то, от 1997 до 2011 се казва Капитан Митруси.[5][8][9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 81 - 82. Посетен на 30 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 114. (на гръцки)
- ↑ "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 54.
- ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 229-230.
- ↑ Νικόλαος Παναγιώτου, архив на оригинала от 30 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090130101932/http://users.otenet.gr/~vlasio/index_Page2785.htm, посетен на 24 август 2009
- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 132. Посетен на 3 юли 2014.
- ↑ Μητρούσης Γκογκολάκης
- ↑ A Profile of Hero Kapetan Mitrousis, архив на оригинала от 25 ноември 2003, https://web.archive.org/web/20031125072618/http://www.fg-kapetan-mitrousis.org.gr/mitrous_main_exp_eng.htm, посетен на 29 октомври 2007