Милва

Милва
	Милва
	Милва през 2005 г.
Информация
Псевдоним	Милва
Родена	17 юли 1939 г. Горо, Италия
От	Италия
Починала	23 април 2021 г. (81 г.) Милано, Италия
Стил	поп
Професии	певица, театрална актриса
Глас	контраалт
Активност	1959 – 2021
Уебсайт	milvalarossa.it Страница в IMDb
	Милва в Общомедия

Мѝлва (на италиански: Milva), псевдоним на Марѝя Ѝлва Биолка̀ти (Maria Ilva Biolcati) (Горо, 17 юли 1939 г. – Милано, 23 април 2021 г.^[1]) е италианска певица и театрална актриса. Известна е както в родната си страна, така и в чужбина, предимно в немскоговорещите страни (Германия, Австрия, Швейцария), Япония, както и в някои страни от бившия Източен блок. Певицата Лена Биолкати е нейна трета братовчедка.^[2]

Нарежда се сред най-популярните италиански певици и е едно от главните женски лица на италианската музикална сцена през 60-те и 70-те години на XX век заедно с Мина, Орнела Ванони, Ива Дзаники, Ориета Берти, Пати Право, Катерина Казели и Рита Павоне. Заради характерния тембър на гласа си е наричана понякога „пантерата от Горо“^[3] по подобие на колежките си, също познати с подобни прозвища (напр. „тигрицата от Кремона“ за Мина и „орлицата от Лигонкио“ за Дзаники). Другото ѝ прозвище е „Червенокосата“ (la Rossa) заради яркия червен цвят на косата, с който изразява и левите си политически възгледи.^[4]

През дългогодишната си и наситена кариера записва стотици песни и десетки албуми както на родния си италиански, така и на други езици, най-вече на немски, но също и на френски, испански, английски, както и японски и гръцки. Репертоарът ѝ е богат и разнообразен, а някои от албумите ѝ са изцяло с песни по музика на именити композитори като Енио Мориконе, Вангелис, Франсис Лай, Микис Теодоракис, Енцо Яначи, Франко Батиато и др. Немалко от албумите ѝ имат по две или три езикови версии.

През 60-те и 70-те години е редовна участничка на Фестивала на италианската песен в Санремо, на който се явява общо 15 пъти, с което се нарежда в петорката италианци с най-много участия – другите четирима към 2023 г. са Ал Бано, Пепино ди Капри, Тото Кутуньо и Анна Окса. Въпреки многобройните си участия обаче няма нито една победа и най-високото ѝ постижение остава двукратното второ място (през 1962 и 1965 г.).

Извън музиката е известна и с театралните си роли в пиеси на Бертолт Брехт и Джорджо Стрелер. По техни творби има записани албуми.

Към края на 2010 г. съобщава оттеглянето си от сцената и дава последното си телевизионно интервю. Въпреки това през следващата година играе в театралната пиеса La variante di Lüneburg и след няколко участия из Европа слага окончателен край на кариерата си от началото на 2013 г.

Наградена е с най-високите отличия на Италия, Франция и Германия, а по време на 68-ото издание на Санремския фестивал е удостоена с наградата „За цялостна кариера“ по инициатива на певеца и автор на песни Кристиано Малджольо, приета от дъщеря ѝ Мартина Корняти.^[5]

Умира на 81-годишна възраст в дома си в Милано на 23 април 2021 г. вследствие на дългогодишно невродегенеративно заболяване, от което страда от 2009 г. Мястото за поклонение е във фоайето на крило „Стрелер“ на „Пиколо Театро“ в града, а погребението се състои в тесен кръг от нейни близки на гробището в село Блевио с изглед към Лаго ди Комо.^[6]

Дискография

Основна статия: Дискография на Милва

Немалка част от албумите на певицата имат по две (рядко три) езикови версии, предимно на италиански и на немски. Съответните случаи са отбелязани с вдаден навътре ред и със знаменце. Някои са издавани през една и съща година, затова не е съвсем ясно коя от двете версии е оригиналната.

Студийни албуми

1961 – 14 successi di Milva
1962 – Milva canta per voi
1963 – Da «Il cantatutto» con Milva e Villa (съвместен албум с Клаудио Вила)
1963 – Le canzoni del Tabarin – Canzoni da cortile
1965 – Canti della libertà
1966 – Milva
1967 – Milva
1968 – Tango
- : Tango Inspirationen, 1968 г.
1969 – Un sorriso
1969 – Angeli in bandiera (съвместен албум с Джино Брамиери и „Кантори модерни ди Алесандрони“)
1970 – Canzoni di Édith Piaf
1970 – Ritratto di Milva
1971 – Milva canta Brecht
1972 – Love Feeling in Japan
1972 – La filanda e altre storie
1972 – Dedicato a Milva da Ennio Morricone (песни по музика на Енио Мориконе)
1973 – Sognavo, amore mio (песни по музика на Франсис Лай)
1974 – Sono matta da legare
1975 – Libertà
1975 – Brecht
1977 – Milva
1977 – Auf den Flügeln bunter Träume
1978 – Von Tag zu Tag (песни по музика на Микис Теодоракис)
- : La mia età, 1979 г.
- : Attends, la vie, 1980 г.
1979 – Wenn wir uns wiederseh'n
1979 – Was ich denke
1980 – La Rossa
1981 – Moi, je n'ai pas peur (песни по музика на Вангелис)
- : Ich hab' keine Angst, 1981 г.
1982 – Immer mehr
1982 – Milva e dintorni (песни по музика на Франко Батиато)
- : Milva, 1982 г.
1983 – Identikit
- : Unverkennbar, 1983 г.
1983 – Die sieben Todsünden der Kleinbürger
1985 – Mut zum Risiko
- : Corpo a corpo, 1985 г.
1986 – Geheimnisse (песни по музика на Вангелис)
- : Tra due sogni, 1986 г.
1988 – Milva
- : Unterwegs nach morgen, 1988 г.
1989 – Svegliando l'amante che dorme (песни по музика на Франко Батиато)
- : Una storia inventata (Eine erfundene Geschichte), 1989 г.
1990 – Ein Kommen und Gehen
1991 – Gefühl & Verstand
1993 – Uomini addosso
1994 – Volpe d'amore (Αλεπού της αγάπης) (песни по музика на Танос Микруцикос)
- преиздаден през 1998 г. като Milva canta Thanos Mikroutsikos
1994 – Café chantant
1995 – Tausendundeine Nacht
1996 – Canta un nuovo Brecht
1996 – Fammi luce (Milva ha incontrato Shinji) (песни по музика на Шинджи Танимура)
- преиздаден през 1999 г. като I Love Japan
1997 – Mia bella Napoli
1999 – Stark sein
2000 – Hotel Astor
2001 – Artisti
2001 – La chanson française
2004 – Sono nata il 21 a primavera – Milva canta Merini (песни по текстове на поетесата Алда Мерини)
2007 – In territorio nemico
2010 – Non conosco nessun Patrizio! (песни по музика на Франко Батиато)
2010 – Milva canta Brecht
2011 – La variante di Lüneburg (Fabula in musica) (съвместен албум с Валтер Мрамор)

Концертни албуми

1967 – Villa/Milva: Concert in Japan (съвместен албум с Клаудио Вила)
1970 – Milva on Stage (Live at Tokyo Sankei Hall)
1972 – Teruhiko Saigo Recital (Special Big Guest, Milva) (съвместен албум с японския певец Терухико Сайго)
1972 – Milva in Seoul
1978 – Canzoni tra le due guerre
1982 – Das Konzert
1984 – Milva and Astor Piazzolla Live at the Bouffes du nord (съвместен албум с Астор Пиацола)
1988 – Das Beste: Milva Live in Concert
1999 – El tango de Astos Pizzolla Live in Japan 1998 (съвместен албум с „Куинтето арджентино ди Даниел Бинели“)
2009 – Live in Tokyo 1988 The Complete Concert at Nakano Sunplaza Hall, june 26

Участия на музикални мероприятия

Фестивал на италианската песен в Санремо

По време на първите девет издания, на които Милва участва, по регламент всички песни се изпълняват два пъти от двама различни изпълнители, които накрая се класират заедно (посочени в скоби).

На две от изданията (през 1962 и 1963 г.) участва с по две песни, отново в съчетание с друг изпълнител. С тях общият брой песни, изпълнени от Милва на фестивала, стават 17.

Второ място
Трето място

Издание (година)	Изпълнител	Песен	Автори	Категория	Място
1961	Милва (второ изпълнение: Джино Латила)	Il mare nel cassetto („Морето в шкафа“)	Текст: Пиеро Рола Музика: Елиджо Ла Вале, Фернандо Латуада		3-то от общо 12
1962	Милва (второ изпълнение: Серджо Бруни)	Tango italiano („Италианско танго“)	Текст: Бруно Палези, Лучано Берета Музика: Гуалтиеро Малгони		2-ро от общо 12
1962	Милва (второ изпълнение: Мириам Дел Маре)	Stanotte al lunapark („Тази вечер в лунапарка“)	Текст: Вито Палавичини, Орнела Ферари Музика: Карло Алберто Роси		5-о от общо 12
1963	Милва (второ изпълнение: Лучано Тайоли)	Ricorda („Помни“)	Текст: Могол Музика: Карло Донида		5-о от общо 10
1963	Милва (второ изпълнение: Джани Лакомаре)	Non sapevo („Не знаех“)	Текст: Бруно Палези Музика: Пино Калви		10-о от общо 10
1964	Милва (второ изпълнение: Фрида Бокара)	L'ultimo tram („Последният трамвай“)	Текст: Джорджо Калабрезе Музика: Ерос Шорили		Нефиналистка
1965	Милва (второ изпълнение: Бернд Шпиер)	Vieni con noi („Ела с нас“)	Текст: Франко Мареска Музика: Марио Пагано		2-ро от общо 2
1966	Милва (второ изпълнение: Ришар Антони)	Nessuno di voi („Никой от вас“)	Текст: Вито Палавичини Музика: Горни Крамер		9-о от общо 14
1967	Милва (второ изпълнение: „Лос Бравос“)	Uno come noi („Един като нас“)	Текст: Марино Марини, Умберто Мартучи Музика: Джорджо Бертеро, Марино Марини		Нефиналистка
1968	Милва (второ изпълнение: Адриано Челентано)	Canzone („Песен“)	Текст: Дон Баки Музика: Дон Баки, Мариано Дето		3-то от общо 14
1969	Милва (второ изпълнение: Дон Баки)	Un sorriso („Една усмивка“)	Текст: Дон Баки Музика: Дон Баки, Мариано Дето		3-то от общо 14
1972	Милва	Mediterraneo („Средиземно море“)	Текст: Луиджи Албертели Музика: Енрико Рикарди		12-о от общо 14
1973	Милва	Da troppo tempo („Твърде отдавна“)	Текст: Луиджи Албертели Музика: Джанкарло Колонело		3-то от общо 16
1974	Милва	Monica delle bambole („Моника с куклите“)	Текст: Лучано Берета Музика: Елиде Сулигой		Финалистка
1990	Милва	Sono felice („Щастлива съм“)	Текст: Рон, Роберто Дане, Биаджо Антоначи Музика: Рон Аранжимент: Натале Масара	„Шампиони“	13-о от общо 20
1993	Милва	Uomini addosso („Мъже навред“)	Текст: Валерио Негрини Музика: Роби Факинети Аранжимент: Фио Дзаноти	„Шампиони“	Нефиналистка
2007	Милва	The Show Must Go On („Шоуто трябва да продължи“)	Текст и музика: Джорджо Фалети Аранжимент: Стефано Чизото, Лучо Фабри	„Шампиони“	19-о от общо 20

Награди и отличия

Командир на Ордена за заслуги на Италианската република^[7] – Рим, 2 юни 2007 г.;
Офицерски орден за изкуство и литература – Париж, 1995 г.;
Кавалер на Ордена на Почетния легион – Париж, 2009 г.;
„Кръст за заслуги“ I степен на Ордена за заслуги на Федерална република Германия – Берлин, 2006 г.

Външни препратки

Източници

↑ Елена Шаханова. Почина голямата италианска певица и актриса Милва // БНР, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г.
↑ Addio a Milva, la «Pantera di Goro» // в. „Глобо“, 17 юли 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
↑ Morta Milva, la leggendaria «Pantera di Goro». Ecco il perché del suo soprannome // в. „Месаджеро“, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
↑ È morta Milva, la «rossa» della musica italiana // в. „Стампа“, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
↑ Premio alla carriera per Milva // Rai, 9 февруари 2018 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
↑ Роберто Канали. Milva sepolta a Blevio: quel legame speciale con il lago di Como // в. „Джорно“, 28 април 2021 г. Архивиран от оригинала на 2023-04-08. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)
↑ Le onorificenze della Repubblica Italiana // quirinale.it, 2 юни 2007 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[1] Елена Шаханова. Почина голямата италианска певица и актриса Милва // БНР, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г.

[2] Addio a Milva, la «Pantera di Goro» // в. „Глобо“, 17 юли 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[3] Morta Milva, la leggendaria «Pantera di Goro». Ecco il perché del suo soprannome // в. „Месаджеро“, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[4] È morta Milva, la «rossa» della musica italiana // в. „Стампа“, 24 април 2021 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[5] Premio alla carriera per Milva // Rai, 9 февруари 2018 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[6] Роберто Канали. Milva sepolta a Blevio: quel legame speciale con il lago di Como // в. „Джорно“, 28 април 2021 г. Архивиран от оригинала на 2023-04-08. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[7] Le onorificenze della Repubblica Italiana // quirinale.it, 2 юни 2007 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]