Пати Право
| Пати Право | |
 Пати Право по време на свой концерт през 2013 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Псевдоним | Пати Право |
| Родена | Николета Страмбели
|
| От |  Италия |
| Стил | поп, поп рок, бийт, шансон |
| Инструменти | Пиано |
| Активност | от 1966 г. |
| Музикален издател | А Ере Чи, „А Ере Чи Италиана“, „Филипс“, „Диски Рикорди“, Чи Би О, Чи Джи Ди, „Върджин Рекърдс“, „Карер“, „Фонит Четра“, „Файв Рекърд“, „Зард Рекърд“, „Сони Мюзик“, Kyrone Gp-Music, „Едел Мюзик“, „Карозело“, „Уорнър Мюзик Итъли“, „Адзура Мюзик“, „Диски дей сонятори“ |
| Уебсайт | |
| Пати Право в Общомедия | |
Па̀ти Пра̀во (на италиански: Patty Pravo), сценичен псевдоним на Николѐта Страмбѐли (Nicoletta Strambelli) (Венеция, 9 април 1948 г.), е италианска певица.
С продадени сто и единайсет милиона албума в кариерата си Пати е втората изпълнителка по брой продажби след Мина и третата италианска изпълнителка с най-голям търговски успех.
Тя е една от шестимата италиански изпълнители, които имат продадени над 100 милиона копия: само сингълът ѝ La bambola („Куклата“) има общо 40 милиона копия, което я прави една от най-познатите и продавани италиански песни в чужбина. Към 2022 г. е участвала десет пъти на Фестивала на италианската песен в Санремо, като на девет от тях се класира за финалната вечер. Удостоена е с множество награди, сред които Награда на критиката „Мия Мартини“ и много други престижни национални и международни признания.
Сред най-широко познатите ѝ и успешни песни се нареждат La bambola („Куклата“) от 1968 г., Pazza idea („Луда идея“) от 1973 г., Pensiero stupendo („Чудесна мисъл“) от 1978 г. и …e dimmi che non vuoi morire („…и ми кажи, че не искаш да умреш“) от 1997 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пати Право е родена във Венеция в бедно семейство – баща ѝ е водач на моторна лодка. Прекарва първите си години в района „Санта Марта“ в дома на баба си, на която родителите на Пати, живеещи в квартала Местре, я дават да я гледа. Във Венеция има възможността да се запознае с кардинал Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) и американския поет Езра Паунд. Още от малка учи танци и пиано в консерваторията „Бенедето Марчело“, а когато е на четири години, следва курс по диригентство.
След смъртта на дядо си отпътува за Лондон, но само два дни по-късно се връща в Италия и се установява в Рим, където започва да се изявява под псевдонима Гай Маджента. Адвокатът и агент Албериго Крочета я открива по време на вечеринка в легендарната дискотека „Пайпър Клъб“ (Piper Club; известна дискотека в Рим, която с времето става символ за времето си), поради която е наричана Момичето от „Пайпър“ (La ragazza del Piper). Изборът за псевдонима Право е заимстван от Дантевия Ад в „Божествена комедия“ (Guai a voi, anime prave!; на български: „О, горко вам, души във грях паднали!“[1], тоест злобен, проклет, злостен[2]).
60-те години: Дебют
[редактиране | редактиране на кода]1966 – 1967 г.: Момичето от „Пайпър“
[редактиране | редактиране на кода]През 1966 година певицата издава към музикалната компания А Ере Чи (принадлежаща на „А Ере Чи Италиана“) първия си сингъл – Ragazzo triste („Тъжно момче“; кавър на италиански на But You're Mine на Сони и Шер), с който участва в телевизионното предаване Scala Reale на 12 ноември 1966 г. и който държи първенството за първата поп песен, излъчена по Радио Ватикана, вокато RAI цензурира следния стих: „[…] scoprire insieme il mondo che ci apparterrà“ („да открием заедно света, който ще ни принадлежи“), превръщайки го в „[…] scoprire insieme il mondo che ci ospiterà“ („да открием заедно света, който ще ни приюти“).
За момичето от „Пайпър“ това е само първият от дълга поредица успехи на песни от типа мелодичен бийт за 1967 година: Qui e là („Тук и там“; кавър на Holy Cow на Лий Дорси) и Se perdo te („Ако те загубя“; кавър на италиански на The Time Has Come на П. П. Арнолд), която остава класика в репертоара ѝ, както и едно от най-значителните ѝ изпълнения.
Отново през 1967 г. е и първата поява на Пати в киното – в Passeggiando per Subiaco – късометражен филм, заснет и продуциран от Тулио Пиачентини, в който изпълнява Qui e là; сред другите актьори присъства младият Лучо Дала с песента Il cielo („Небето“).
Същата година участва в сериала TuttoTotò в епизода Totò Ye Ye в ролята на водеща. Към края на епизода изпълнява Sto con te („Аз съм с теб“). Участва и в няколко други филма, сред които: Una ragazza tutta d'oro („Момиче, цялото от злато“), в който изпява Ragazzo triste, неиздадената тогава Respect („Уважение“) и L'immensità („Необятността“), а в I ragazzi di Bandiera Gialla („Момчетата на жълтото знаме“), Il ragazzo che sapeva amare („Момчето, което знаеше да обича“) и La coppia più bella del mondo („Най-красивата двойка на света“) – Qui e là.
1968 – 1969 г.: Успехът на La bambola и утвърждаване като певица
[редактиране | редактиране на кода]През 1968 година е издадена песента La bambola („Куклата“), която никога не се е харесвала на певицата, понеже я принуждава да влезе в стереотипния образ на жена, зависима напълно от своя мъж. Сингъловата плоча, която на 4 май 1968 г. се класира на първо място и се задържа на него за цели девет седмици, се превръща в огромен успех, както и във „визитна картичка“ за певицата с повече от девет милиона продадения копия (които през годините достигат до четиресет милиона в цял свят). С нея Пати участва в телевизионното предаване Canzonissima на 28 септември същата година. В Италия плочата е на второ място по продаваемост за 1968 година.
Впоследствие в класациите влизат Sentimento („Чувство“) и Tripoli 1969 (на Паоло Конте), с които участва на Canzonissima същата година.
В дебютния албум на певицата, издаден към компанията А Ере Чи („А Ере Чи Италиана“), са включени първите ѝ успехи: La bambola, Ragazzo triste, Se perdo te, Qui e là, както и други песни, издадени на сингълови плочи, включително и кавър версии на значими за времето си песни (като Yesterday и With a Little Help from My Friends на „Бийтълс“). Албумът е четвъртият най-продаван за годината.
Следват множество участия в телевизионни предавания, както и в реклами за сладоледената марка „Алджида“, за която са направени няколко рекламни спота, в които изпълнява Qui e là, Se c'è l'amore („Ако я има любовта“), Ci amiamo troppo („Много се обичаме“), La bambola и неиздадената Vecchio mondo („Стар свят“). С руси коси, слаба, много чаровна, открита и знаменоска на поколението на шейсетте години на миналия век, Пати има привлекателен и жизнен вид, който ще я превърне в символ на женската еманципация и в идол на бийт културата.
80-те години
[редактиране | редактиране на кода]1980 – 1983 г.: САЩ
[редактиране | редактиране на кода]В началото на новото десетилетие Пати Право набляга на страненето си от медиите, което се забелязва от няколко години преди това поради продължителните нападки върху личния ѝ живот от страна на жълтата преса, която я представя като обедняла и дрогирана. Вследствие на това напуска Италия за известно време и се установява в Калифорния.
През 1980 г. позира гола за списанието „Плейбой“, а през 1981 г. – и за „Плеймен“. В началото на 1982 г., все още в САЩ, работи върху рок албума Cerchi („Кръгове“) с помощта на американския музикант Пол Мартинес, Дейвид Кейн, както и със своя дългогодишен автор Маурицио Монти. Албумът е записан в „Отомат Студио“ в Сан Франциско и е издаден от Чи Би О, собственост на продуцента Корадо Бакели. Обстоятелствата около записването на албума остават относително неизвестни, а плочата остава неприета от широката общественост и не жъне желания успех. Вследствие на това не след дълго замисленото турне се отменя. Същата година певицата сключва брак с американския китарист Джон Едуард Джонсън от групата „Флеймин Груувийс“.
След като позира гола за „Пентхаус“), се надига известен шум около груповите ѝ снимки в италианските списания „Мен“ и „Ле Оре“ през 1983 г.[3]
1984 – 1985 г.: Завръщане на Фестивала в Санремо и Чи Джи Ди
[редактиране | редактиране на кода]След четиринайсет години от първото си участие певицата се завръща на сцената на театър „Аристон“ в Санремо за 34-тото издание на музикалния фестивал. Изпълнява песента Per una bambola („За една кукла“) по текст и музика на Маурицио Монти. Тоалетите в японски стил, които носи по време на изпълненията си, са дело на Джани Версаче, а прическите – на Марчело Казони.
Песента се класира на десето място, но за вида и сценичното си изпълнение певицата е удостоена с Наградата на критиката. Въпреки неодобрението на певицата компанията Чи Джи Ди решава да издаде албума Occulte persuasioni („Скрито убеждаване“), по който Пати работи с Рикардо Кочанте и Паоло Конте (под псевдонима Солинго). Издаден е и сингълът Per una bambola/Viaggio.
Същата година заглавната песен Occulte persuasioni (с автор Паоло Конте) е използвана като крайна шапка на телевизионното шоу Giallo sera. Към края на 1984 г. Пати Право участва в шоуто „Премиатисима“, излъчвано по Канале Чинкуе, в което изпълнява някои от най-значимите италиански песни за века, като Il terzo uomo (три изпълнения), Mille lire al mese, Come le rose (две изпълнения), La danza di Zobra (три изпълнения), Che m'è 'mparato a fà и Il negro Zumbon; същите песни изпълнява и по време на новото си турне, озаглавено Occulte persuasioni tour, на което участва и японският мим Хал Яманоучи.
През 1985 г. участва във „Фестивалбар“ с песента Menù („Меню“), която е издадена като сингъл. Продажбите на сингъла обаче не са удовлетворетелни за певицата, което води до края на договора ѝ с компанията Чи Джи Ди. На 18 септември певицата участва в концерта Italy for Italy („Италия за Италия“), осъществен с цел събиране на средства вследствие на бедствието от наводненията във Вал ди Става и Вал ди Фиеме в Северна Италия. На него изпълнява някои от хитовете си, сред които и песента Poesia на Рикардо Кочанте, изпълнена на пиано в дует с Орнела Ванони.
1986 – 1987 г.: Песните Pigramente signora и Contatto
[редактиране | редактиране на кода]
През 1986 г. Пати Право сключва договор със звукозаписната компания „Върджин Рекърдс“ и представя на 37-ото издание на Фестивала в Санремо през 1987 г. песента Pigramente signora („Госпожа по мързелив начин“), по време на чието изпълнение на сцената е със статив, от който чете текста си. Още докато се провежда изданието, певицата е обвинена в плагиатство, понеже става ясно, че песента е напълно сходна с To the Morning („На утрото“) на Дан Фогълбърг, на която певицата дори записва пробна версия на английски преди участието си.
Вследствие на това договорът ѝ към „Върджин Рекърдс“ е преустановен, а заедно с него – и издаването на замисления студиен албум с нови песни. Издаден е сингълът Pigramente signora/Specchio, specchio, chissà chi è…, който включва единствено плагиатстваната песен, докато втората песен изобщо не присъства като запис на плочата. Плочата е издадена само в един тираж. Вследствие на случилото се Пати е спомената като авторка на текста заедно с Франка Еванджелисти и плаща правата на Фогълбърг.
След няколко месеца сключва договор с френската компания „Карер“ за издаването на сингъла Contatto („Контакт“), с който участва на „Фестивалбар“ и други телевизионни предавания. След това претърпява почти двугодишно затишие в кариерата си, през което търси нови музикални обзори и автори.
1989 г.: Албумът Oltre l'Eden…
[редактиране | редактиране на кода]По време на затишието, последвало участието ѝ в Санремо през 1987 г., Пати Право записва албума Oltre l'Eden… („Отвъд Еден…“) заедно с Паоло Досена и Джовани Улу. Въпреки че записите за албума са осъществени в пълна свобода и почти в една непрекъсната сесия, след сключения от Пати договор със звукозаписната компания „Фонит Четра“, компанията налага малки изменения по отношение на подредбата на песните, както и по аранжиментите им, особено върху песните Ragazza passione и La viaggiatrice – Bizanzio.
Албумът е продуциран от Паоло Досена и от самата певица, която е и авторка на почти всички песни в него (с изключение на Terra di nessuno, Penelope и Un amore). След издаването му заявява, че е разочарована и неудовлетворена, вероятно поради наложените промени, които нарушават непринудеността на оригиналните записи.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
|
Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]
Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]
Филмови концерти[редактиране | редактиране на кода]
|
Участия на музикални събития
[редактиране | редактиране на кода]Фестивал на италианската песен в Санремо
[редактиране | редактиране на кода]| Издание | Изпълнител | Песен | Автори | Категория | Място | Награда |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1970 | Пати Право и Литъл Тони | La spada nel cuore („Меч в сърцето“) | текст: Могол, музика: Карло Донида | „Изпълнители“ | 5 | |
| 1984 | Пати Право | Per una bambola („За една кукла“) | текст и музика: Маурицио Монти | „Шампиони“ | 10 | Награда на критиката „Мия Мартини“ |
| 1987 | Пати Право | Pigramente signora („Госпожа по мързелив начин“) | текст: Франка Еванджелисти, музика: Дан Фогълбърг | „Шампиони“ | 20 | По време на фестивала става ясно, че песента е плагиатство на To the Morning на Дан Фогълбърг. |
| 1995 | Пати Право | I giorni dell'armonia („Дните на спокойствието“) | текст: Маурицио Монти, музика: Джовани Улу | „Шампиони“ | 20 | |
| 1997 | Пати Право | …e dimmi che non vuoi morire („…и ми кажи, че не искаш да умреш“) | текст: Васко Роси, музика: Гаетано Курери, Роберто Фери | „Шампиони“ | Финал | Награда на критиката „Мия Мартини“ и Награда за най-добра музика |
| 2002 | Пати Право | L'immenso („Необятността“) | текст: Фабрицио Карарези, Лара Темпестини, музика: Роберто Пако | „Шампиони“ | 16 | |
| 2009 | Пати Право | E io verrò un giorno là („И някой ден ще дойда там“) | текст и музика: Андреа Кутри | „Артисти“ | Финал | Награда на Италианската фонографска асоциация |
| 2011 | Пати Право | Il vento e le rose („Вятърът и розите“) | текст: Диего Калвети, Марко Чапели, музика: Диего Калвети, аранжимент: Диего Калвети, Лапо Консортини | „Артисти“ | Не стига до финал | |
| 2016 | Пати Право | Cieli immensi („Необятно небе“) | текст и музика: Фортунато Дзампалионе | „Шампиони“ | 6 | Награда на критиката „Мия Мартини“ |
| 2019 | Пати Право и Брига | Un po' come la vita („Малко като живота“) | Дзиба, Марко Ретани, Диего Калвети, Брига | „Шампиони“ | 21 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Константин Величков. Данте Алигиери – Божествена комедия – Ад (3) – Моята библиотека // Посетен на 6 май 2016.
- ↑ Кавалето-Петрова, М. и др. Dizionario Italiano-Bulgaro. София, Publitrans, 1995. ISBN 954-90080-1-0. с. 390.
- ↑ Катрин Спаак. Perché ho posato nuda tra i nudi // сп. „Амика“, 1983 г. Архивиран от оригинала на 2010-12-16. Посетен на 2022-01-08. (на италиански)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Patty Pravo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
