Милан Манолев
Милан Манолев | |
български анархист | |
Роден |
1885 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Никола Манолев Иван Манолев |
Милан Мицов Манолев (Манолов) е български анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Милан Манолев е роден през 1885 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Брат е на Никола Манолев и Иван Манолев. Учи в Скопското българско педагогическо училище и става близък с учителя си Викентий Попанастасов. Присъединява се към ВМОРО и е близък на Яне Сандански. След Младотурската революция е изпратен с учителката Райна Измирлиева от Кукуш в Енидже Вардар. Освен с учителската дейност двамата се занимават с пропагандиране на Народната федеративна партия (българска секция), заради което Манолев влиза в спор с председателя на българската църковна община Тома Николов и по-късно си подава оставката.[1]
Възприема анархистки възгледи, присъединява се към Червените братя.[2] През 1912 година отива в София и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] През 1914 година участва в подготовката на атентат в църквата „Св. Александър Невски“ срещу цар Фердинанд I и Николай ІІ, като след провала в дома му остават четири бомби на Наум Тюфекчиев. През 1915 година е осъден на 10 години затвор по делото за атентата в Градското казино. През 1918 година е амнистиран от правителството на Александър Стамболийски и започва работа като чиновник в статистиката. Продължава да симпатизира на лявото крило в македонското освободително движение, като е връзка на Тодор Паница в София.[2]
През февруари 1925 година в София е убит професор Никола Милев, заради което Милан Манолев е заловен от хора на Вътрешната македонска революционна организация и отведен в квартира на улица „Веслец“, а след като прави самопризнания под натиск, е убит и захвърлен на мястото, на което е убит Милев.[4] До неговия труп е оставена бележка с надпис „Убиецът на Никола Милев е наказан“.[5] Според един източник истинските убийци са Георги Шейтанов и Желю Грозев[6], а Петър Шанданов години след случката пише:
„ | През зимата на 1929 г. аз можах да науча от най-достоверно място, че Милан Манолов не е физически убиец на Милев, а друг някой, който бил жив и сега, но извън България. Факт е, обаче, че аз отидох последния ден след като Манолов беше направил своите признания и го запитах лично дали той е убиец на Милев. Намерих го проснат на едно легло - едва можеше да си повдигне главата. Той ми отговори, че той е убиецът на Милев.[7] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тома Николов бърка личното име на учителката с Катерина, в: Николов, Тома. Моите спомени, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989, 30. КЪРВАВАТА СВАТБА В С. ГЮПЧЕВО
- ↑ а б Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, 12. Атентатът в градското казино, архив на оригинала от 18 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171118172049/http://www.krumblagov.com/fifty/12.php, посетен на 7 юли 2012
- ↑ За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 92.
- ↑ Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 278-279.
- ↑ Анархизмът като философия и дело - творчество, биографични бележки и спомени за Георги Шейтанов, ИК „Христо Ботер“, 1994, стр. 242
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 229.
- Български революционери от Македония
- Български анархисти
- Членове на Червените братя
- Дейци на ВМОРО
- Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище
- Членове на Народната федеративна партия (българска секция)
- Български атентатори
- Български просветни дейци от Македония
- Терористи на ВМОРО
- Родени в Кукуш
- Починали в София
- Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение
- Български имигранти от Македония в София
- Ениджевардарска българска община