Направо към съдържанието

Никола Манолев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Манолев
български адвокат, османист и революционер
Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Научна дейност
ОбластОсманистика
Семейство
Братя/сестриМилан Манолeв
Иван Манолев

Никола Мицов Манолев (Манолов) е български османист, адвокат, учен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Манолев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, в 1878 година. Брат е на Милан Манолев и Иван Манолев. В 1899 година завършва с третия випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Става революционер и влиза във ВМОРО. Преподава в Междурек, където привлича към революционната организация 30 души.[2]

В 1907 година влиза с изпит в новооткритото юридическо училище Хукук мектеби в Солун.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в Кукушката чета, а по-късно във 2-ра рота на 14-а воденска дружина.[4]

Манолев работи като адвокат и османист. Превежда редица турски документи, които се намират в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София.[5] Дълги години Манолев е председател на Кукушкото благотворително братство.[6]

По време на Процеса срещу ВМРО (обединена) в 1936 година защитата ангажира адвокати с леви убеждения, между които и бивши дейци на ВМОРО като Никола Манолев.[7]

След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистическия режим в България, поддържащ македонистката доктрина, Никола Манолев заедно с Ангел Томов започва научна дискусия, която отхвърля тезата за съществуването на македонска нация и се противопоставят на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[8]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
  2. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
  3. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 6.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
  7. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 234.
  8. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 381, 386.