Меркаторова проекция
Меркаторовата проекция е цилиндрична картографска проекция, предложена от фламандския картограф Герардус Меркатор през 1569 г. Тя се превръща в стандартна картографска проекция за морски цели, заради способността си да представлява линии на постоянен курс, известни като локсодроми като прави сегменти, които държат ъглите с меридианите. Въпреки че линейната скала е равна във всички посоки около всяка точка, като по този начин запазва ъглите и формите на малки предмети, Меркаторовата проекция изкривява размера на предметите с увеличаване ширината от екватора до полюсите, където мащабът става безкраен. Така, например, земи като Гренландия и Антарктида изглеждат много по-големи, отколкото са в действителност по отношение на земни маси в близост до екватора, като Централна Африка.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]- цилиндрична
- конформна
- паралелите са неравномерно разположени прави линии, сгъстени към екватора; секат меридианите под прав ъгъл
- меридианите са равномерно разположени прави линии
- мащабът е верен по дължината на екватора или при двата равноотдалечени от екватора стандартни паралела (при секантен вариант на проекцията)
- локсодромите са прави линии
- перспективата не се запазва
- полюсите са в безкрайността; големи изкривявания на площите при полюсите
- употреба в навигацията
Проекцията обвива с цилиндър референтния елипсоид (земната сфера) и проектира земната повърхнина конформно (запазвайки ъглите) върху цилиндъра. Възможна е секантна вариация на проекцията при която цилиндъра не се допира до елипсоида, а го сече в два стандартни паралела.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Проекцията е използвана за пръв път от Герардус Меркатор в картата му „Nova et Aucta Orbis Terrae Descriptio ad Usum Navigantium Emendate Accommodata“ (Ново уголемено описание на Земята с корекции за навигационна употреба), издадена през 1569 г. Описанието на проекцията е дадено в каре, покриващо Северна Америка.[1]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Както при всички картографски проекции, формата и големината са нарушения на реалното оформление на земната повърхност. Меркаторовата проекция увеличава земи, далеч от екватора. Например:
- Гренландия изглежда по-голяма от Африка, когато в действителност площта на Африка е 14 пъти по-голяма, а Гренландия е сравнима по площ с Алжир. Африка също изглежда приблизително същия размер като Европа, когато в действителност Африка е почти 3 пъти по-голяма.
- Аляска заема толкова площ на картата, колкото Бразилия, но площта на Бразилия е почти пет пъти по-голям от тази на Аляска.
- Финландия изглежда с по-голямо северюжно протежение от Индия, въпреки че Индия е по-голяма.
- Антарктида изглежда като най-големият континент (и би била безкрайно голяма на пълна карта), въпреки че тя всъщност е петият по големина континент.
Първата детайлна карта на чужда планета е издадена от USGS през 1972 г. в М1:25 000 000 и изобразява Марс в Меркаторова проекция.[1]
Българска геодезическа система 2005 (БГС 2005)
[редактиране | редактиране на кода]Българска геодезическа система 2005 (БГС 2005) въвежда цилиндрична меркаторова проекция за официални нужди в България. Приета е с Постановление на Министерски съвет № 153 от 29 юли 2010 г. за „Въвеждане на „Българска геодезическа система 2005”.[2]
Изоставя се коничната проекция по предходната БГС 2000, която използва Ламбертова конформна конична проекция и я заменя с цилиндрична проекция. С Наредба № 2 от 2010 г., която детайлизира постановлението, се въвежда Универсална напречна цилиндрична проекция на Меркатор (Universal Transverse Mercator - UTM), и въведената чрез нея система от правоъгълни равнинни координати проекция, която е универсална и глобална.[3][4]
БГС 2005 синхронизира българската официална координатната система с европейската система ETRS89, реализация ETRF2000,[5] епоха 2005.[6]
Трансформация[1]
[редактиране | редактиране на кода]За сфероид
[редактиране | редактиране на кода]Координати от сферична геодезическа референтна система (датум) може да се трансформират към Декартови координати в Меркаторова проекция със следните формули:
-
(1.1)
-
(1.2)
или
-
(1.2a)
където
- – е радиусът на сферата
- – са дадени в радиани
Формули за в градуси:
-
(1.1a)
-
(1.2b)
За сфероид, обратна
[редактиране | редактиране на кода]Декартови координати в Меркаторова проекция може да се трансформират към сферична геодезическа референтна система (датум) със следните формули (в радиани):
-
(2.1)
или
-
(2.1a)
-
(2.2)
където
- – е Неперовото число
За елипсоид
[редактиране | редактиране на кода]-
(3.1)
-
(3.2)
или
-
(3.2a)
където
- – е екваториалния радиус на елипсоида
- – е неговия ексцентрицитет
За елипсоид, обратна
[редактиране | редактиране на кода]-
(4.1)
където
-
(4.2)
- – е Неперовото число
за начално се ползва
-
(4.3)
За изчисляването на ур. 4.1 се използва сходящ итеративен алгоритъм: Изчислява се по ур. 4.2. След това, използвайки начално от ур. 4.3 за дясната част на ур. 4.1, се изчислява вляво. Изчисленото се замества вдясно и калкулацията на ур. 4.1 се повтаря. Итеративният алгоритъм приключва когато изчисленото при текущата и предишната стъпка са еднакви.
-
(4.4)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Snyder, John. Map Projections:A Working Manual (USGS Professional Paper: 1395) // USGS, 1987.
- ↑ Обн., ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.
- ↑ Българска геодезическа система 2005 – история и бъдеще (интервю с инж. Виолета Коритарова) // Геомедия. 22 юли 2022. Посетен на 2022-05-06.
- ↑ Обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г.
- ↑ Георгиев, Иван. Нова координатна и височинна системи в България съгласно Постановление на Министерски съвет N 153 от 29 юли 2010 година за „Въвеждане на „Българска геодезическа система 2005“ (PDF) // Институт по океанология "Проф. Фритьоф Нансен" към БАН.
- ↑ Дирекция "Геодезия, картография и ГИС". Основни положения за практическо прилагане на Българска геодезическа система 2005 (БГС2005) // АГКК. Посетен на 2022-05-06.