Направо към съдържанието

Ламбертова конформна конична проекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта в Ламбертова конформна конична проекция със стандартни паралели при 20°N и 50°N

Ламбертовата конформна конична проекция (LCC) е конична картографска проекция, често използвана в авиационните карти. Основа е на много национални и регионални геодезични координатни системи в целия свят.

Проектиране на земната повърхнина върху конус при Ламбертовата конформна конична проекция с два стандартни паралела
  • конична
  • конформна
  • паралелите са неравномерно разположени сегменти от концентрични окръжности. По-близко разположени са в центъра на картата
  • меридианите са равномерно разположени радиуси на същите окръжности. Следователно те пресичат паралелите под прав ъгъл
  • мащабът е верен по дължината на стандартните паралели (или по единствения стандартен паралел)
  • полюсът в хемисферата, където е разположен стандартния паралел, е точка. Противоположният полюс не може да бъде изобразен, тъй като е в безкрайността[1]

Проекцията обвива с конус референтния елипсоид (земната сфера) и проектира земната повърхнина конформно (запазвайки ъглите) върху конуса. Конусът се развива и на паралела (окръжността), в който конуса е допирал сферата, се присвоява мащаб. Този паралел се нарича референтен или стандартен. Възможна е вариация на проекцията при която конусът не се допира до елипсоида, а го сече в два близки стандартни паралела. В този случай мащабът между двата стандартни паралела намалява, а извън тях се увеличава.

Тя е първата от седемте проекции, предложени от швейцарския енциклопедист Йохан Ламберт във фундаменталния му труд Anmerkungen und Zusätze zur Entwerfung der Land – und Himmelscharten[2] Въпреки по-късната си публикация, предпочитаната конична проекция през 18-и и 19 век остава Еквивалентната конична проекция на Алберс, вероятно заради нейното по-добро предаване на площите. В началото на 20 век Ламбертовата конформна конична проекция започва да се ползва все по-често в картни материали на американския USC & GS. По същото време неин вариант е приет за официален във Франция. Това дава начало на масовото ѝ разпространение по света.[1]

Авиационна карта в Ламбертова конформна конична проекция със стандартни паралели при 33°N и 45°N°.

Карти в Ламбертова конформна конична проекция се използват в авиацията, защото начертана права линия между две точки на такава карта се доближава до оптималния маршрут по ортодромията за типичните полетни дистанции.

Американските VFR-карти се базират на LCC при стандартни паралели 44°N и 49°N. Европейската агенция по околната среда препоръчва ползването на LCC под името „ETRS89-LCC“ за картиране в Европа при мащаби 1:500 000 и по-дребни. Официалната проекция на континентална Франция е LCC под името „Lambert-93“ със стандартни паралели 44°N и 49°N. Индийската национална пространствена мрежа използва датум WGS84 и LCC проекция.

Координатна система 1970

[редактиране | редактиране на кода]

Българската „Координатна система 1970“[3] е дефинирана през 1969 г. от полк. д-р инж. К. Лесидренски изключително за гражданска употреба. Целта е била да се отдели цивилното картно производство от официалната държавна геодезическа система, която да остане „скрита“ само за военно приложение. Дефиниционните параметри на КС1970 са проектирани в условия на пълна секретност и остават неизвестни и до днес. Известно е, че четирите застъпващи се зони (К-3, К-5, К-7 и К-9) са независимо проектирани в Ламбертова конформна конична проекция с един стандартен паралел, с по 7 независими параметъра за всяка зона (общо 28 параметъра):

  • две координати (φi, λi)50 за начало на зоната
  • две транслации Δφ, Δλ и една ротация ΔA
  • две транслации ΔX, ΔY

Използвана е съвместно с височинна система "Балтийска".

Българска геодезическа система 2000 (БГС 2000)

[редактиране | редактиране на кода]

Приета е с Постановление на МС № 140 от 04.06.2001 г. за определяне на Българска геодезическа система 2000 и въвежда европейската геодезическа координатна система ETRF-89, (съвместима със световната GRS80, сходна с WGS84), като използва Ламбертовата конформна конична проекция, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 3 от постановлението.[4]

Българска геодезическа система 2005 (БГС 2005)

[редактиране | редактиране на кода]

Българска геодезическа система 2005 (БГС 2005) видоизменя и замества БГС 2000. Приета е с Постановление на Министерски съвет № 153 от 29 юли 2010 г. за „Въвеждане на „Българска геодезическа система 2005”.[5] Изоставя се Ламбертовата проекция, тъй като с Наредба № 2 от 2010 г., която детайлизира постановлението, се въвежда Универсална напречна цилиндрична проекция на Меркатор (Universal Transverse Mercator - UTM), и въведената чрез нея система от правоъгълни равнинни координати проекция, която е универсална и глобална.[6][7] БГС 2005 синхронизира координатната система с ETRS89, реализация ETRF2000,[8] епоха 2005.[9]

Едно от последните съвременни приложения на Ламбертовата конформна конична проекция е при изработка на геоложки карти на средните географски ширини на Луната в мащаб 1:1 000 000, както и за някои карти на Меркурий, Марс и спътниците на Юпитер[1]

Проекцията дава най-добри резултати при картиране на обекти с удължена форма в направление изток-запад в средните географски ширини. Предава приблизително точно формата на обектите, но изкривява площите. В близост до и по стандартните паралели формите и площите се предават точно. Между двата стандартни паралела площите са по-малки от реалните, извън тях – по-големи. Локалните ъгли се съхраняват по цялата площ на картата.[10]

Координати от сферична геодезическа референтна система (датум) може да се трансформират към Декартови координати в Ламбертова конформна конична проекция със следните формули:

 

 

 

 

(1.1)

 

 

 

 

(1.2)

където

 – е географската дължина
 – е референтната географска дължина
 – е географската ширина
 – е референтната географска ширина
 – са географските ширини на стандартните паралели

 

 

 

 

(1.3)

 

 

 

 

(1.4)

 

 

 

 

(1.5)

 

 

 

 

(1.6)

При единствен стандартен паралел (т.е. φ1 = φ2), формулата за n горе е неопределена и може да се приеме, че n = sin(φ1).[1]

За сфероид, обратна

[редактиране | редактиране на кода]

При известни:

от ур. 1.3 от ур. 1.6 и от ур. 1.5

 

 

 

 

(2.1)

 

 

 

 

(2.2)

където

 

 

 

 

(2.3)

 

 

 

 

(2.4)

При известни:

 

 

 

 

(3.1)

 

 

 

 

(3.2)

 

 

 

 

(3.3)

 

 

 

 

(3.4)

където

 

 

 

 

(3.5)

 

 

 

 

(3.6)

 

 

 

 

(3.7)

 

 

 

 

(3.8)

 

 

 

 

(3.9)

 

 

 

 

(3.10)

или

 

 

 

 

(3.10a)

 

 

 

 

(3.11)

В ур. 3.9 и се индексират с еднакви индекси 1, 2 или без индекс.

В ур. 3.10 и се индексират с еднакви индекси 0, 1, 2 или без индекс за заместване в ур. 3.4, ур. 3.5 и ур. 3.8.

За елипсоид, обратна

[редактиране | редактиране на кода]

При известни:

се изчисляват съответно по ур. 3.8, ур. 3.11 и ур. 3.7

 

 

 

 

(4.1)

където

 

 

 

 

(4.2)

 

 

 

 

(4.3)

 

 

 

 

(4.4)

 

 

 

 

(4.5)

Ако е отрицателно, знаците на и се обръщат.

За изчисляването на ур. 4.1 се използва сходящ итеративен алгоритъм: Изчислява се по ур. 4.2. След това, използвайки начално за дясната част на ур. 4.1, се изчислява вляво. Изчисленото се замества вдясно и калкулацията на ур. 4.1 се повтаря. Итеративният алгоритъм приключва когато изчисленото при текущата и предишната стъпка са еднакви.

  1. а б в г Snyder, John. Map Projections:A Working Manual (USGS Professional Paper: 1395) // USGS, 1987.
  2. Lambert, Johann Heinrich. Anmerkungen und Zusätze zur Entwerfung der Land – und Himmelscharten. Von J. H. Lambert (1772.) Hrsg. von A. Wangerin. Mit 21 Textfiguren. (xml) // W. Engelmann, reprint 1894, 1772..
  3. Йовев, Илия. GPS-технологиите и създаването на условия за тяхното ефективно приложение в България (pdf) // сп. „География ’21“ брой 5, 2007..
  4. Обн., ДВ, бр. 54 от 15.06.2001 г., в сила от 01.03.2001 г.
  5. Обн., ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.
  6. Българска геодезическа система 2005 – история и бъдеще (интервю с инж. Виолета Коритарова) // Геомедия. 22 юли 2022. Посетен на 2022-05-06.
  7. Обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г.
  8. Георгиев, Иван. Нова координатна и височинна системи в България съгласно Постановление на Министерски съвет N 153 от 29 юли 2010 година за „Въвеждане на „Българска геодезическа система 2005“ (PDF) // Институт по океанология "Проф. Фритьоф Нансен" към БАН.
  9. Дирекция "Геодезия, картография и ГИС". Основни положения за практическо прилагане на Българска геодезическа система 2005 (БГС2005) // АГКК. Посетен на 2022-05-06.
  10. ESRI. ArcGIS 9 Understanding Map Projections // USGS, 2004.