Мерикос
| Мерикос Κέχρος | |
  Мерикос  Мерикос  Мерикос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Козлукебир |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 701 m |
| Население | 147 души (2001) |
Мерикос (на гръцки: Κέχρος, Кехрос) е село в Гърция, разположено на територията на дем Козлукебир (Ариана), област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в гънките на Югоизточните Родопи. Състои се от множество махали, пръснати по седловината на вододелното било връх Гаазилер – връх Шило. Централната махала е на южен склон, в близост до пътя за село Хебилево. Пътят до селото, идващ от град Шапчи, село Балдъран, е асфалтиран. При изкачването на стръмните южни родопски склонове се разкриват красиви гледки към гюмюрджинското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според Любомир Милетич към 1912 година в село Мерикос (Мерикосъ) живеят 200 помашки семейства. Отрицателно настроени към българското управление, заради доброзорното им похристиянчване през 1912 г., и подстрекавани от водачите на турците в Гюмюрджинско, мехрикосци вземат активно участие в унищожаването на околните български християнски села през 1913 г. Много данни за свирепствата им (масови убийства и изнасилвания)се откриват в книгата на Л. Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ С., 1918. Днешните потомци не пазят спомен за тия зверства, а за българското управление през 40-те години на ХХ век.[1] Към 1942 година в Мерикос живеят 1140 помаци.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Г. Митринов. Из Южните Родопи (Гюмюрджинско). Родопи, 2008, кн. 3-4.
- Г. Митринов. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011. ISBN 978-954-92064-4-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 299.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Западна Тракия // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 135.
