Маршал Устинов (ракетен крайцер, 1982)
„Маршал Устинов“ до 21 ноември 1995 г. „Адмирал Флота Лобов“ | |
Флаг | СССР Русия |
---|---|
Клас и тип | Ракетен крайцер от проекта 1164 |
Производител | КСЗ №445 „61 комунара“ в Николаев, СССР, днес Украйна. |
Служба | |
Заложен | 5 октомври 1978 г. |
Спуснат на вода | 25 февруари 1982 г. |
Влиза в строй | 15 септември 1986 г. |
Изведен от експлоатация | в строй[1], в състава на Северния флот на Русия |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 9300 t (стандартна) 11 280 t (пълна) |
Дължина | 186 m |
Ширина | 20,8 m (максимална) |
Газене | 6,28 m |
Задвижване | 2 газотурбинни установки M-21; 2 гребни винта; 110 000 к.с. |
Скорост | 34 възела (63 km/h) |
Далечина на плаване | 7500 мили на ход 18 възела |
Екипаж | 476 души (510) |
Въоръжение | |
Артилерия | 1x2 130 mm АК-130 Зенитна артилерия: 6x6 ЗАУ 30 mm АК-630 |
Ракетно въоръжение | 8x2 ПУ за ПКР П-1000 „Вулкан“ Зенитно-ракетно въоръжение: 8x8 ПУ за ЗРК с далечно действие С-300Ф 2 ПУ за ЗРК за близка отбрана Оса-М |
Торпедно въоръжение | 2x5 533 mm ТА |
Хеликоптери | 1 Ка-25РЦ |
Други | Противолодъчно въоръжение: 2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“ |
„Маршал Устинов“ в Общомедия |
„Маршал Устинов“ е ракетен крайцер на Руския военноморски флот. Втори кораб от проект 1164 „Атлант“, влиза в състава на Северния флот на Русия. Построен от корабостроителния завод „61 комунара“ в Николаев. Наречен в чест на Министъра на отбраната на СССР, маршала на Съветския съюз Дмитрий Устинов. Намира се в строй от 1986 г. 1994 – 1997 г., 2001 г. и 2011 – 2016 г. преминава ремонт и модернизация.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 5 октомври 1978 г. крайцерът е заложен на стапела на Николаевския корабостроителен завод „61 комунара“ под наименованието „Адмирал Флота Лобов“. На 25 февруари 1982 г. е спуснат на вода, на 15 септември 1986 г. влиза в строй. На 5 ноември 1986 г. крайцерът е преименуван на „Маршал Устинов“ и е включен в състава на Червенознаменния Северен флот.
- От декември 1987 г. до юни 1988 г. изпълнява задачи на бойната служба в Средиземно море.
- 1989 г. – изпълнява задачи на бойната служба в Средиземно море.
- 21−29 юли 1989 г. има официална визита във военноморската база Норфолк, щата Вирджиния (САЩ).
- 16−20 юли 1991 г. – визита във военноморската база Мейпорт, щата Флорида (САЩ).
- 30 юни − 5 юли 1993 г. – визита в Халифакс (Канада).
От 1994 г. до 17 декември 1997 г. крайцерът преминава планов ремонт в Петербургското АД „Северная верф“, проточил се три години. В хода на ремонта е заменена главната енергетична установка.
- Май 1995 г. – участва в качеството на флагмански кораб във военноморския парад в Санкт Петербург в чест на 50-годишнината от победата във Великата Отечествена война.
- Юли 1996 г. – участва в качеството на флагмански кораб във военноморския парад в Санкт Петербург в чест на 300 години Руски флот;
Януари 2001 г. – навигационен ремонт на СРЗ-35 ОАО „Звездочка“. На 21 февруари 2001 г. над крайцера взема попечителство град Минск, столицата на Беларус, делегация от който посещава намиращия се в ремонт кораб. Юридически този факт е скрепен с договор, който подписват председателят Минския горизпълком и командирът на кораба.
- От 21 септември до 22 октомври 2004 г. участва в далечния поход на корабната авионосна група на Северния флот в североизточната част на Атлантика.
- На 17 юли 2008 г. – крайцерът изпълнява патрулиране на водите на Северния ледовит океан около Шпицберген[2], приемайки смяната от големия противолодъчен кораб „Североморск“, по причина че „Норвегия пречи на работата в тези води на руските рибари“[3].
На 12 май 2017 г. крайцерът „Маршал Устинов“ с крилати ракети на борда излиза на учения в Баренцево море[4].
На 4 юли 2017 г. съвместно с големия противолодъчен кораб „Вицеадмирал Кулаков“ започва междуфлотски преход от Североморск към Балтика за участие във военноморския парад в Санкт Петербург в Деня на ВМФ[5].
На 30 юли 2017 г. участва в главния военноморски парад в Санкт Петербург (преминаване през Кронщатския рейд) в чест на Деня на ВМФ на Русия[6].
На 5 декември 2017 г. изпълнява учебно-бойни задачи в полигоните за бойна подготовка в Баренцово море по отразяване на условни въздушни атаки от изтребители Су-33[7].
Основен ремонт и модернизация
[редактиране | редактиране на кода]От юли 2011 г. до декември 2016 г. крайцерът преминава основен ремонт и модернизация на кораборемонтния завод „Звездочка“, в хода на които е проведен ремонт на корпусните конструкции на кораба, механизмите на винторулевата група, главната силова установка, общокорабните системи на крайцера, а също и модернизация на системите на радиоелектронното въоръжение със замяна на аналоговите устройства с цифрови[8]. Сроковете за край на ремонта нееднократно са отлагани. Така например на 1 декември 2014 г. се обявява, че корабът ще започне изпълнение на програмите за заводски ходови изпитания през третото тримесечие на 2015 г.[9][10] През декември 2015 г. източници в Обединената корабостроителна корпорация съобщават, че излизането на море се планира не по-рано от юли 2016 г. Впоследствие срокът за изпитанията е пренесен за есента на 2016 г.[11][12][13] Заводските ходови изпитания на крайцера преминават от 30 октомври до 30 ноември[14][15]. На 24 декември корабът напуска акваторията на предприятието и се насочва за Североморск[16], където пристига на 27 декември 2016 г.[17]
През април 2017 г. крайцерът се връща в бойния строй.[18]
Командири
[редактиране | редактиране на кода]- Верегин, Владимир Дмитриевич (1984 – 1989), капитан 1-ви ранг
- Фрунза, Г. И. (1989 – 1991), капитан 2-ри ранг
- Авакянц, Сергей Йосифович (1991 – 1996), капитан 1 ранг
- Кулиев, И. Н. (1996 – 1998), капитан 1 ранг
- Собгайда, А. В. (1998 – 2002), капитан 1 ранг
- Жуга, С. Ю. (2002 – 2005), капитан 1 ранг
- Кравченко, П. М. (2005 – 2008), капитан 1 ранг
- Неклюдов, И. В. (2008 – 2011), капитан 1 ранг
- Алантиев, С. Г. (2011 – понастоящем), капитан 1 ранг
Параметри
[редактиране | редактиране на кода]- Корабостроителни елементи
- Водоизместимост – 11 280 т
- Дължина – 186,5 м
- Ширина – 20,8 м
- Височина от кила до клотика – 42,5 м
- Газене, максимално – 7,6 м
- Мощност на ГЕУ (главната енергетична установка) – газотурбинна, 4х22500 к.с + COGAS 2 х 10000 л. с. (ГЕУ е разработена и построена от ГП НПКГ „Зоря“ – „Машпроект“)
- Ходови характеристики
- Скорост на хода – 32 възела(60 км/ч)
- Далечина на плаване – 7500 мили (13 900 км)
- Автономност- 30 денонощия
- Екипаж – 476 (510) души, в т.ч. 62 офицера
- Въоръжение
Главното оръжие на кораба са 16 пускови установки за крилати ракети „Базалт“.[19]
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Пусковите установки на ЗРК С-300Ф „Форт“
-
„Маршал Устинов“ в Мейпорт (САЩ), 16 юли 1991 г.
-
„Маршал Устинов“ в северния Атлантик, юни 1993 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РИА Новости – Ракетный крейсер „Маршал Устинов“ вышел в море после ремонта.
- ↑ Российские военные корабли возобновили патрулирование в Арктике – Интерфакс (проверено 22 юли 2008)
- ↑ Ракетный крейсер „Маршал Устинов“ начал патрулировать Арктику – Lenta.ru (проверено 22 юли 2008)
- ↑ Отремонтированный крейсер „Маршал Устинов“ отправился в Баренцево море
- ↑ Крейсер „Маршал Устинов“ и БПК „Вице-адмирал Кулаков“ взяли курс на Петербург
- ↑ Главный парад ВМФ в Петербурге: гордость над вольной Невой
- ↑ Крейсер „Маршал Устинов“ отбил атаку истребителей Су-33
- ↑ ТАСС: Армия и ОПК – „Звёздочка“ завершила заводской ремонт ракетного крейсера „Маршал Устинов“ // // tass.ru. Посетен на 28 декември 2016.
- ↑ Крейсер „Маршал Устинов“ должен вернуться в ВМФ РФ в конце 2015 года. – РИА „Новости“ (1.12.2014)
- ↑ Модернизированный крейсер „Маршал Устинов“ передадут ВМФ в 2015 г. – Sudostroenie.info (3.05.2015)
- ↑ Отремонтированный „Маршал Устинов“ выйдет в море в третьем квартале 2016 года // Архивиран от оригинала на 2016-11-13. Посетен на 2018-05-29.
- ↑ „Маршал Устинов“ выйдет на ходовые испытания осенью // Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 2018-05-29.
- ↑ Крейсер „Маршал Устинов“ в конце октября начнет испытания в море после ремонта
- ↑ Ракетный крейсер „Маршал Устинов“ вышел в море
- ↑ Завершены испытания ракетного крейсера „Маршал Устинов“
- ↑ Крейсер „Маршал Устинов“ вернулся в строй после пятилетнего ремонта
- ↑ РК „Маршал Устинов“ прибыл в главную базу Северного флота | Еженедельник „Военно-промышленный курьер“ // vpk-news.ru. Архивиран от оригинала на 2016-12-30. Посетен на 31 декември 2016.
- ↑ Ракетный крейсер „Маршал Устинов“ вернули в строй после 6-летнего ремонта
- ↑ Крейсер „Маршал Устинов“ получил электронное оружие – Российская газета
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ASLAVA missile cruisers (project 1164) (1982 – 1989) ((en))
- Ракетный крейсер проекта 1164 „Атлант“ ((ru))
- Проект 1164 „Атлант“ – ракетные крейсера типа „Слава“ Архив на оригинала от 2013-01-28 в Wayback Machine. ((ru))
- Ракетный крейсер, проект 1164 „Атлант“ Архив на оригинала от 2007-12-29 в Wayback Machine. ((ru))
- Ракетный крейсер „Маршал Устинов“ Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine. ((ru))
- Проект 1164 „Атлант“ • Slava class ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маршал Устинов (ракетный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |