Мари Врина-Николов
| Мари Врина-Николов | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Лицей Анри IV Университет Париж-V: Рене Декарт Национален институт по ориенталски езици и култури Национален институт по ориенталски езици и култури Национален институт по ориенталски езици и култури |
| Работила в | Национален институт по ориенталски езици и култури[1] |
| Награди | Доктор хонорис кауза на Софийския университет (6 февруари 2024)[2][3] |
| Мари Врина-Николов в Общомедия | |
Мари Врина-Николов (на френски: Marie Vrinat-Nikolov), родена Мари-Доминик Врина, е френска преводачка от български език и професор по българистика в Националния институт по ориенталски езици и култури, Париж.
Авторка е на научни трудове, на публикации за историята на българската литература, историята на превода в България и теорията на литературния превод, както и на учебници по български език. Създателка на уебсайт на френски за съвременната българска литература.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва висшето си образование в Екол нормал сюпериор (Севър). Професор е по български език и литература и по теория на литературния превод в Националния институт по ориенталски езици и култури, Париж, където ръководи секцията по българска филология и магистърска програма по литературен превод.[4] Хоноруван преподавател по история и теория на превода в Софийския университет и гост-професор по история и теория на превода в Нов български университет.[5]
Превежда на френски около 50 български писатели: Йордан Йовков, Иван Вазов, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Георги Господинов и много други.[4][6] Книгата на Георги Господинов „Физика на тъгата“ в неин превод получава наградата „Ян Михалски“ (2016).[7][8]
За особени заслуги към България през 2008 г. придобива българско гражданство.[5]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Носителка е на френската награда „Маларме“ за 1924 г. за превода ѝ на стихосбирката „Там, където не сме“ на Георги Господинов.[9]
Носителка на наградата за превод на Сорбоната „Етиен Доле“.[10]
Отличена е с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2024)[11] и с отличието „Почетен знак на Столична община“ (София).[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.inalco.fr
- ↑ alumni.inalco.fr
- ↑ www.bta.bg // Българска телеграфна агенция.
- ↑ а б в Мари Врина-Николов // studialiteraria.eu. Посетен на 11 декември 2024.
- ↑ а б в Доклад // council.sofia.bg. Посетен на 11 декември 2024.
- ↑ Теохарова, Диляна. Народен съд, мутри, емиграция. Как историята на България се озова в книгите на прехода // svobodnaevropa.bg. 21 февруари 2024. Посетен на 11 декември 2024.
- ↑ Durand, Marine. Le Bulgare Guéorgui Gospodínov reçoit le Prix Jan-Michalski de littérature 2016 // livreshebdo.fr. 23.11.2016. Посетен на 11 декември 2024.
- ↑ Георги Господинов спечели швейцарската литературна награда "Ян Михалски" // store.bg.
- ↑ Славянова, Теодора. Френската награда "Маларме" за 2024 г. е присъдена на Мари Врина-Николов за превода ѝ на стихосбирка на Георги Господинов // bta.bg. 9 декември 2024. Посетен на 11 декември 2024.
- ↑ Стоева, Мария. Мари Врина или когато българският език звучи на френски // bnr.bg. 26 май 2023. Посетен на 11 декември 2024.
- ↑ Ветова, Димитрина. Проф. Мари Врина-Николов беше удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" // bta.bg. 6 февруари 2024. Посетен на 11 декември 2024.