Мария Русалиева
| Мария Русалиева | |
| българска актриса | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Награди | 2007 – Дубларт за цялостен принос |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1951 г. |
| Семейство | |
| Баща | Владимир Русалиев |
| Съпруг | Димо Коларов (1957 – 1957) |
| Деца | Елена Русалиева |
| Уебсайт | |
Мария Владимирова Русалиева е българска театрална, филмова и озвучаваща актриса.
Детство
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 21 юли 1928 г. Нейни родители са Елена Русалиева и българският поет Владимир Русалиев.
Актьорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]За кратко следва философия, но прекъсва в трети курс.[1] През 1951 г. богатите гласови данни на Русалиева стават причина да започне работа като озвучител в Радио София.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1953 г. в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.
Снима се и в редица филми, измежду които „Димитровградци“ (1956), „Любимец 13“ (1958), „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“ (1966), „Мадам Бовари от Сливен“ (1991) и „La Donna E Mobile“ (1993).
Активно озвучава филми и сериали за БНТ, наричана „Българска телевизия“ допреди 1989 г. Русалиева дублира Маджи и Императрица Мария съответно в нахсинхронните дублажи на анимационните филми „Фърнгъли: Последната екваториална гора“ и „Принцеса Анастасия“.
През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с Венета Зюмбюлева за „Ало, ало!“ и „Отдаденост“, и Силвия Лулчева за „Сексът и градът“ и „Женени с деца“. Печели Силвия Лулчева.[2] Тя е първият носител на наградата Дубларт за цялостен принос като озвучаващ артист.[3]
Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.
Мария Русалиева умира на 87 години на 5 август 2015 г.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Тя има 4 брака и 4 развода. През 1957 г. се жени за кинооператора Димо Коларов. Бракът им трае 28 дни. Години по-късно Русалиева разкрива, че Коларов сключва брак с нея, за да прикрие публично хомосексуалната си ориентация.[4]
Вторият ѝ съпруг е радиоговорителят от БНР Александър Александров.[1] Заедно имат една дъщеря, Елена Русалиева, която е актриса в Столичен куклен театър и в дублажа. Имат и един внук – Мартин.
По-късно Мария Русалиева се жени за Габриел Марков. Последният ѝ съпруг е Георги, осветител в театъра, с когото се развежда през 1978 г.[5]
Едно от хобитата ѝ е нумерологията. В едно интервю Русалиева споделя, че „нейното число я обрича на нещастен брак“.[1]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Лудетината“
- „Вишнева градина“
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Големанов“ (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев, 1995) – баба Гицка
- „Зет англичанин“ (1987) (Георги Белев) и (Паруш Парушев) – баба Марийка
- „Затворникът от Второ авеню“ (1986) (Нийл Саймън)
- „Мерцедес за продан“ (1986) (Венцислав Кулев) – майката
- „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев)
- „Стихийно бедствие“ (1985) (Константинов и Рацер)
- „Покана от Париж“ (1982)
- „Осем жени“ (1980) (Роберт Тома)
- „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
Звукороли и звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]- „Да послушаме и се посмеем“ (1987) (Учтехпром)
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист.
- Номинация за „Икар“ в категория „Златен глас“ за изпълнението ѝ в цикъла „Шекспирови пиеси“ на ВВС, излъчвани и повтаряни през годините, 2004.
- Награда „Дубларт“ за „цялостен принос“, 2007.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 2007 | Кратка история | бабата | |
| 2007 | Приказки на щурчето | 3 | баба Божилица (в серията: „Силян щърка“ – 2007) |
| 2006 | Неочакван обрат | 14 | Радка (в 10-а серия) |
| 2000 | Мили бате... Писма на един дакел | 10 | баба Мария |
| 1999 | Клиника на третия етаж | 35 | съседката леля Минерва Зюмбюлска (в 10 серии: I, II, III, IV, VI, VIII, IX, X, XI, XVII) |
| 1993 | La Donna E Mobile | жената с детето | |
| 1991 | Мадам Бовари от Сливен | майката на Емилия | |
| 1966 | Семейство Калинкови | 12 | Севда / администраторка на хотел |
| 1966 | Рицар без броня | Емилия, майката | |
| 1960 | Стубленските липи | Нешка | |
| 1958 | Любимец №13 | певица в ресторанта | |
| 1956 | Димитровградци | Невена | |
| 1951 | Утро над родината | Ангелина |
Документални филми
- „Животите на Мария Русалиева“ (2015, Умно село)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в www.24chasa.bg
- ↑ www.kultura.bg, архив на оригинала от 24 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131224103659/http://www.kultura.bg/media/my_html/2317/c-ikar.htm, посетен на 20 януари 2013
- ↑ www.gard.bg
- ↑ lupa.bg
- ↑ www.nabore.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Мария Русалиева: „Да бъдат благословени страданията!“ (интервю) Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine., сп. Политика, брой 116, 7 – 13 юли 2006
- Бащата на Мария Русалиева бил учител на Вапцаров Архив на оригинала от 2007-07-07 в Wayback Machine., в. „Новинар“, 18 април 2004
- ((en)) Мария Русалиева в
Internet Movie Database
| ||||||||