Мария Попова (семиотик)
| Мария Попова | |
| български културолог | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Технически университет (София) |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | Семиотика |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Попова.
Проф. дпн Мария Николова Шишеджиева – Попова е български семиотик и културолог. Почетен професор на Нов български университет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мария Попова завършва висше образование в Машинно-електротехническия институт в София със специалност Радиоинженерство и акустика. Кандидат е на техническите науки с дисертация на тема „Теоретични и експериментални изследвания върху оценката на качеството на пренасяната по телефонен тракт реч“ (1976) и доктор на психологическите науки с дисертация на тема „Процесът на речевото общуване: теоретически и експериментални изследвания“ (1985). Професионалната ѝ хабилитация е със специалност социална психология и културология. Старши научен сътрудник II степен (1986) и старши научен сътрудник I степен (1994).[1]
Ръководител на департамент „Антропология“ в Нов български университет (1993 – 1996), декан на Свободен факултет на НБУ (1993 – 1997), декан на Бакалавърски факултет (1997 – 2000), а от 2000 г. – директор на Центъра за продължаващо обучение. От 1995 г. е ръководител на Международната ранноесенна школа по семиотика.[2]
През 1996 г. основава Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания към НБУ, който ръководи до 2007 г. Директор на докторска програма по семиотика към НБУ.[2]
Членство в научни организации[редактиране | редактиране на кода]
Професор Попова е председател на Българско семиотично дружество от 2000 г., член на изпълнителния комитет на Балканската асоциация за семиотични изследвания и член на Изпълнителния комитет на Международната асоциация за семиотични изследвания (на английски: International Association for Semiotic Studies (IASS)). Член е и на Съюза на учените в България.[2]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
На 21 май 2007 година удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за цялостния ѝ принос към Нов български университет и като основател на Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания, на Международната ранноесенна школа по семиотика и магистърска и докторска програма по семиотика.[2]
Библиография[3][редактиране | редактиране на кода]
Монографии[редактиране | редактиране на кода]
- Оценка на разбираемостта и качеството на предаваната реч по телефонни канали (1976)
- Съпоставителна фонетика и интонация (1977)
- Точните методи и изследването на отношението „творба – публика“ (1984)
- Процесът на речевото общуване (1990)
- Семиотика и комуникации. Очерци и разговори за знака и неговата употреба. София: Нов български университет, 2004, 132 стр. ISBN 954-535-377-5
- Семиотични стратегии. София: Нов български университет, 2013 ISBN 978-954-535-786-2
На английски език
- Semiotics and Communicatio. NBU 2005, 2011
- The Precise Methods and Relationship 'Creation – Audience'. Sofia, 1984
- Psychological and cultural aspects of speech communication. Sofia, 1989
На немски език
- Sonographische Untersuchungen der Greisenstimme. VEB – Thieme Verlag, Leipzig, 1976
Художествени книги[редактиране | редактиране на кода]
- Ден и нощ, нощ и ден – разкази, портрети, рими. София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2007 ISBN 978-954-8248-60-0
- Портрети на мъже. София: Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2009 ISBN 978-954-8248-74-7
Съставителство[редактиране | редактиране на кода]
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Лекции, статии, доклади, есета: Т. 1. EFSS ‘95. София: Пейчински, 1995, 116 с.
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Лекции, статии, доклади, есета: Т. 2. EFSS ‘96. София: Пейчински, 1996, 344 с.
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Лекции, статии, доклади, есета: Т. 3. EFSS ‘97. София: Пейчински, 1997, 256 с.
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Статии, доклади: Т. 4. EFSS ‘98. София: Пейчински, 1999, 256 c.
- Сборник ТИМ: Трибуна на интердисциплинарното мислене. Т. 1. 1999, 144 с.
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Статии, доклади: Т. 5. EFSS ‘99. София: Пейчински, 2000, 320 с.
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Статии, доклади: Т. 6. EFSS ‘2000. София: Пейчински, 2001 ISBN 954-535-241-8
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Статии, доклади: Т.7. ЕFSS’2001 София: Нов български университет, 2002, 235 с. ISBN 954-535-305-8
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Статии, доклади: Т. 8. ЕFSS’ 2002 София: Нов български университет, 2004, 228 с. ISBN 954-535-374-0
- Сборник Международна ранноесенна школа по семиотика: Статии, доклади. т. 9. София: Нов български университет, ISBN 954-535-378-3
По-важни публикации в научната периодика[редактиране | редактиране на кода]
- „Hierarchy in semiotics“. – Semiotische Berichte, 4, Vienna, 1989
- „The Political Symbolism of the communist Party and the Oppositional coalition in Bulgaria“, IASS – Semiotica, N.Y., 1992
- „The Meaning of Cultural Symbolism in the Psychological Paradigm“. – Semiotika 97 – 314, 1993, 3
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Събития: Премиера на книгата Ден и нощ, нощ и ден на сайта на Червената къща в София, 18 декември 2007.
- ↑ а б в г Мария Попова – почетен професор на Нов български университет, сайт на НБУ.
- ↑ Почетен професор Мария Попова в Каталог на изследователските ресурси на Нов български университет[неработеща препратка] на сайта на НБУ.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Semiotics: The Signs of the World We Lived In, блог на Мария Попова и Деница Соколова
- „Технологиите, комуникациите и дискурсът на дома“ към проект Годишници и учебни материали E-BOX на НБУ
- „Семиотика, комуникации, реалност“ Архив на оригинала от 2012-06-17 в Wayback Machine., лекция на общоуниверситетския семинар на НБУ „Науката – разбирана и правена“