Направо към съдържанието

Мариям Хакимжанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мариям Хакимжанова
Мәриям Хакімжанова
Родена16 ноември 1906 г.
Починала1995 г. (88 г.)
Професияпоет, писател, преводач
Националност СССР
 Казахстан
Активен период1929 – 1981
Жанрдрама, лирика
Направлениесоциалистически реализъм
НаградиОрден Червено знаме на труда Орден на честта, СССР Орден на честта, СССР Медал За трудово отличие, СССР Юбилеен медал „За доблестен труд“ Медал за доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Ветеран на труда, Русия
СъпругСергали Бермухамедов
ДецаНуржамал, Атимтай

Мариям Хакимжанова (на казахски: Мәриям Хакімжанова) е казахстанска поетеса, писателка и преводачка, народен писател на Казахстан.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Мариям Хакимжанова е родена на 15 ноември 1906 г. в село Кобилади, Костанайска област, Казахстан, Руска империя.[1] Тя е потомка на бей Балгожа Жанбуршин. След завършване на средното си образование работи като литературен работник. В периода 1931 – 1932 г. учи във факултета на работниците в Казахстанския педагогически институт. След дипломирането си, в периода 1932 – 1934 г. работи като служител и изпълнителен секретар на списание „Ayel teudigi“ (Равенство на жените).[1][2][3]

През 1934 г. със съпруга си, чекиста Сергали Бермухамедов, заминават на работа в Оренбургска област, където тя работи като ръководител на отдела на регионалния вестник „Екпинди“ на район Адамовка.[1] По време на сталинистката чистка съпругът ѝ е арестуван, осъден и екзекутиран. Реабилитиран е през 1957 г.[1]

Участва в работата на I конгрес на Съюза на писателите на СССР през 1934 г. В периода 1935 – 1937 г. като ръководител на библиотеката в Домбаровския район на Оренбургска област.[1] В периода 1939 – 1948 г. ръководи отдела за народни акини (поети и вузиканти) на Съюза на писателите в Казахстан.[1][2] В следващите години работи като младши изследовател в Института по лингвистика и литература на Академията на науките на Казахската ССР, като старши редактор на Републиканската камара на книгите, като литературен служител в списанието „Жаңа өмір“ („Нов живот“), и като старши редактор в Казахското държавно литературно издателство.[2]

Първото ѝ стихотворение, „Геноцид“, е публикувано през 1929 г. в списание „Равенство на жените“. Първата ѝ стихосбирка „Стихове на победата“ е публикувана през 1935 г.[2][3]

По време на Великата отечествена война стиховете ѝ са публикувани на страниците на фронтови и републикански вестници и списания.

В следвоенните години са издадени книги ѝ „Маншук“ (1945) – посветена на Маншук Маметова, „Майчината любов“ (1951), „Първа песен“ (1958), „Майчиното сърце“ (1958), „Моето бебе – мой стих“ (1959), „Майчината душа" (1961), „Майчината пролет" (1963), биографичен очерк „Маншук“ (1965).[1]

Стиховете на поетесата са посветени на мисли за Родината, живота и мира. Те са преведени на руски, узбекски, каракалпак, киргизки, китайски, беларуски, арменски, и редица други езици.[1]

През 1960 г. прави превод на казахски език стиховете на киргизкия поет акин Аали Токамбаев.[3]

Многократно е награждавана с почетни ордени и медали за творческото си умение и пропаганда на универсални ценности: медал „За доблестен труд във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“, медал за „За трудово отличие “, почетната грамота на Върховния съвет на Казахската ССР. През 1986 г. е удостоена със званието „Народен писател на Казахстан“.[1][2]

Мариям Хакимжанова умира през 1993 г. в Алмати, Казахстан. На нейно име е кръстена улица в Алмати.[3]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хакимжанова, Мариям“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​