Маншук Маметова
Маншук Жиенгалиевна Маметова | |
казахско военно лице | |
Звание | Старши сержант |
---|---|
Години на служба | 1942 – 1943 |
Служи на | СССР |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 100-тна стрелкова бригада |
Битки/войни | Втора световна война Източен фронт през Втората световна война |
Награди | медал Златна звезда, орден Ленин |
Дата и място на раждане | 23 октомври 1922 г.
|
Дата и място на смърт | 15 октомври 1943 г.
|
Маншук Жиенгалиевна Маметова в Общомедия |
Маншу́к (Мансия́) Жиенгали́евна Маме́това (на казахски: Мәншүк Жиенғалиқызы Мәметова е картечар от 100-тна отделна стрелкова бригада на Калининския фронт, гвардейски старши сержант. Първата казахстанка, на която е присвоено званието Герой на Съветския съюз.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Маметова е родена на 23 октомври 1922 г. в аула Жиеккум в Урдински район на Уралска губерния, Киргизка АССР (днес в Република Казахстан).[1] Тя е от казахски произход.[1] Родителите ѝ умират рано и петгодишното момиче е осиновено от леля си Амина Маметова. Маншук прекарва детството си в Алмати. Истинското име на Маншук е Мансия, но като дете Амина я нарича умалително „Моншакъм“, откъдето произлиза и името ѝ, с което е известна.
Преди войната Маметова завършва рабфак, два курса в медицинския институт. Работи в апарата на Съвета на народните комисари на Казахската ССР като секретар на заместник-председателя на Съвета.
В Червената армия се записва през септември 1942 г. като писар в щаба на 100-тна казахска отделна стрелкова бригада (на 8 декември 1943 г. преобразувана в 1-ва стрелкова дивизия), след това като медицинска сестра. На фронта Маметова завършва курсове за картечар и е назначена като първи номер на картечарски разчет в строевата част.
На 15 октомври 1943 г., в боевете за освобождението на град Невел, при отбраната на доминиращата височина, Маметова остава единствена от картечарския разчет, но унищожава 70 вражески войници.[2] Ранена е тежко от шрапнел в главата и загива в боя. Погребана е в Невел.
Старши сержант Маншук Жиенгалиевна Маметова е посмъртно наградена със званието Герой на Съветския съюз, присвоено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР на 1 март 1944 г.[3]
Почит
[редактиране | редактиране на кода]- През 1969 г. режисьор Мажит Бегалин снима филма „Песента на Маншук“, по сценарий на Андрей Кончаловски. В ролята на Маншук участва Наталия Аринбасарова.
- Училище № 35 в град Шимкент е кръстено на нейно име, както и училище № 27 в Тараз, и технически лицей № 28 в Алмати.
- В Алмати една от централните улици е кръстена на Маншук Маметова, а на Централния площад има бронзов паметник на казахските жени, героини от войната – Маншук Маметова и Алия Молдагулова.
- На основното било на Малоалматинското разклонение, южно от Алмати, има връх на име Маншук Маметова.
- През 1978 г. в Невел е издигнат паметник на М. Маметова и на нейно име е кръстена улица. На 1 май 2010 г. паметникът е обновен.[4]
- В Уралск (Казахстан) през 1988 г. на площада, наречен на М. Маметова, е издигнат паметник. Петметровият осемтонен паметник е заменен през 2017 г. е заменен с нов, посветен на герои от Втората световна война – Маншук Маметова, Алия Молдагулова и Хиуаз Доспанова, наречен „Славните дъщери на казахския народ“.[5].
- В Уралск (Казахстан) има къща музей на М. Маметова, на улица Сарайшик, дом № 51 (Държавна институция „Мемориален музей М. Маметова“)[6] През 2010 г. е открит музей на Маншук в Актобе.[7]
- Единствената фабрика за облекло в Астана носи името „Маншук Маметова“.
-
Пощенска марка на Казахстан, 1995 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((ru)) Герой Советского Союза Маметова Маншук Жиенгалеевна: Герои страны
- ↑ Kazakhstan History portal // e-history.kz. Архивиран от оригинала на 2018-01-25. Посетен на 24 януари 2018. (на английски)
- ↑ ((ru)) www.podvignaroda.ru
- ↑ ((ru)) В Невеле открыли обновлённый памятник защитнице города Маншук Маметовой.
- ↑ ((ru)) В Уральске открыли памятник трем героям ВОВ // Мой город, 26 юли 2017. Посетен на 26 юли 2017.
- ↑ ((ru)) Кайнеденова А. Украденными из музея экспонатами Маншук Маметова никогда не пользовалась Архив на оригинала от 2016-02-20 в Wayback Machine. // Мой Город, 22 май 2014.
- ↑ ((ru)) Сариева Б. Музей Маншук // Актюбинский вестник, 13 май 2010.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Маметова Маншук Жиенгалиевна“. Пред. ред. коллегии [[Шкадов, Иван Николаевич. М. Воениздат. 1988. Т. 2 (Любов – Ящук). стр. 31 ISBN 5-203-00536-2
- Чечеткина О. „Батыр Маншук“ // Героини. Вып. I. (Очерки о женщинах – Героях Советского Союза). – М.: Политиздат, 1969
- Халимульдина А. И. (Прокопенко), Халимульдин А. К. „Звездный час Маншук“. Алма-Ата: Жалын, 1985, 400 с.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Разговор с Маншук.
- ((ru)) Классный час о Маншук Маметовой.
- ((ru)) Почтовая марка с изображением Маметовой Маншук.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маметова, Маншук Жиенгалиевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |